Сигурна съм че много хора които са заминавали, са се питали същото, особено ако са с малки деца. Затова ще ви бъда много благодарна ако ме насочите, и окуражите.
Седя по цяла нощ и мисля, трябва ли предварително да си избера град, и как да се ориентирам за него, дали да е по малък град като Квебек, където разбрах че е по-френдли за семейства, но с по-малък шанс за работа по специалността (и двамата с мъжът ми сме ИТ-та), или град от рода на Монреал, с по-големи шансове за работа. Какво ще правим като слезем на летището без грам познат там, с две деца, едното от което е бебе, и дали ще се оправим (не заради нас, а заради децата), как ще ходя с бебето по институции и интервюта и дали каката (3 години) ще се адаптира лесно. Може би ще кажете, вземи първо интервюто, тогава му мисли, но всеки чове със малки деца, а и без, мисли за това, сигурна съм. Както съм сигурна че ще успеем да вземем визи, само въпрос на време е. Знам че след като сме успяли по някакъв начин тук, където хич не е лесно, след като сме се наложили в професията си, и сме достигнали добър стандарт на живот ще успеем и там. От друга страна мисля, тук имам комфорт, висчко което си пожелая, приятели, а там ще започна от нулата, на първо време ще е мизерия. Но не искам децата ми да растът тук, обичам държавата си, но ме е страх, когато отиват на градина, когато пресичат улицата, когато се разболеят, като гледам поколението което расте, не искам децата ми да са част от него. Не знам дали в Канада ще е по-добре, но имам голяма надежда. Чета много истории на хора които са там, и се нахъсвам още повече, но тези съмнения ме голждят малко, главнно как децата ще се справят по пътя и първият месец там. Малко дълго стана, но съм сигурна че ще ме разберете.
Успех на всички които започват сега
Ние още нямаме хлапета, но наши близки приятели занинаха с техния петгодишен Венци. Той е много спокойно, дори срамежливо хлапе, има и малко говорни дефекти. Хората казват че децата много по лесно се адаптират, отколкото възрастните и... това се оказа вярно дори и за срамежливичкия Венци! Записали са го в група, която е точно за такива деца на имигранти и им помага да се оправят с езика. На всичките снимки от Монреал е ухилен до уши. Родителите му още от самото начало можеха да го водят на много по-хубави и интересни места в свободното врме, отколкото в България (паркчета, хокей). А майка му наскоро ми разказваше как като отишла да си го прибира, две момичета го целували по бузите за довиждане и той небрежно обяснил "Те са от моята група" 
Тъй че, мене ако питаш - не му мисли много. Колкото до моето семейство - ние движим емиграционната и забременителната процедура успоредно 
Няма оправия тук, няма и да има... До последно вярвахме, че има шанс да станем нормална държава, но уви, вече и вяра, и надежда за такава НЯМА! От доста време сме взели решението за емиграция в Канада, но все още не сме стартирали процедурата. Причината е, че ми е трудно да преценя по коя процедура - федерална или квебекска, да кандидатстваме. С английски нямам проблеми, но френски тепърва започнах да уча. Вижда ми се много труден, а и с много малко свободно време разполагам, за да наблегна сериозно на учението. По тоя повод си мислех дали е възможно да подадем документи и по двете процедури?? 
Ако с френския не успея да се представя добре на интервюто, да ни тече федералната процедура, която до колкото разбирам, е малко по-бавна. Изчетох доста информация в официалния емиграционен сайт, но не попаднах на изрични текстове по това дали може едновременно да се кандидатства по федерална и по селекция за Квебек. Ако някой тук би могъл да ме посъветва или да сподели някаква информация, ще съм много благодарна!!! 
Голям проблем е да я убедим, че тази стъпка е в името на това да има един по-добър шанс в живота, че там ще създаде нови приятели, че в този глобализиран свят тя постоянно ще може да е във връзка с приятелите си в БГ ... и т.н и т.н. От тази гледна точка просто нямаме вече никакво време за губене. А и дали децата в тази възраст се адаптират лесно? Така, както по-малките?