Сигурна съм че много хора които са заминавали, са се питали същото, особено ако са с малки деца. Затова ще ви бъда много благодарна ако ме насочите, и окуражите.
Седя по цяла нощ и мисля, трябва ли предварително да си избера град, и как да се ориентирам за него, дали да е по малък град като Квебек, където разбрах че е по-френдли за семейства, но с по-малък шанс за работа по специалността (и двамата с мъжът ми сме ИТ-та), или град от рода на Монреал, с по-големи шансове за работа. Какво ще правим като слезем на летището без грам познат там, с две деца, едното от което е бебе, и дали ще се оправим (не заради нас, а заради децата), как ще ходя с бебето по институции и интервюта и дали каката (3 години) ще се адаптира лесно. Може би ще кажете, вземи първо интервюто, тогава му мисли, но всеки чове със малки деца, а и без, мисли за това, сигурна съм. Както съм сигурна че ще успеем да вземем визи, само въпрос на време е. Знам че след като сме успяли по някакъв начин тук, където хич не е лесно, след като сме се наложили в професията си, и сме достигнали добър стандарт на живот ще успеем и там. От друга страна мисля, тук имам комфорт, висчко което си пожелая, приятели, а там ще започна от нулата, на първо време ще е мизерия. Но не искам децата ми да растът тук, обичам държавата си, но ме е страх, когато отиват на градина, когато пресичат улицата, когато се разболеят, като гледам поколението което расте, не искам децата ми да са част от него. Не знам дали в Канада ще е по-добре, но имам голяма надежда. Чета много истории на хора които са там, и се нахъсвам още повече, но тези съмнения ме голждят малко, главнно как децата ще се справят по пътя и първият месец там. Малко дълго стана, но съм сигурна че ще ме разберете.
Успех на всички които започват сега
