Беше ми направена перинеотомия, въпреки изричното ми несъгласие (в писмена форма и устна по време на самото раждане, неколкократно) и обсъденият дни по-рано план за раждане, където бях отбелязала, че предпочитам естествени разкъсвания. Това насилие над мен като раждаща жена остави голям психологически отпечатък, с който продължавам да се боря до днес!"
само и само да излезе това бебе най-сетне. Все пак баба й не са я шили едно време, като се е разкъсала. Тоест, естетсвено ще се разкъсваме и после естествено ще си зарастваме, без да ни шият. Като едно време. Това е логиката. НО гледам, че това не е залегнало в исканията на пледиращите. Странно защо. А правото на избор ? Или това не е нещо, което един болен може да си позволи в България. ОТ къде на къде болния ще има права, пък и ще го слушаме ? Какво разбира един болен от медицина ? То ясно, че българите са "пенкелер доктори", но пък ние сме по-силни и ще им се наложим в името на медицината.....ей такива ти ми работи.Daisy2 написа:З
Не знам за каква точно психическа травма говори дамата от статията - за това, че са я срязали, а не са я оставили да се разкъса ли?
Тук става въпрос и за втори живот и аз не съм наясно как точно стоят нещата. Ако лекаря преценява, че ще настъпят усложнения или дори смърт на бебето, ако не направи интервенция? Длъжен ли е да продължава да се съобразява с желанията на родилката?pumpy написа:А правото на избор ? Или това не е нещо, което един болен може да си позволи в България. ОТ къде на къде болния ще има права, пък и ще го слушаме ? Какво разбира един болен от медицина ? То ясно, че българите са "пенкелер доктори", но пък ние сме по-силни и ще им се наложим в името на медицината.....ей такива ти ми работи.Daisy2 написа:З
Не знам за каква точно психическа травма говори дамата от статията - за това, че са я срязали, а не са я оставили да се разкъса ли?
Абсолютно съм съгласна, че всеки има право да си торши главата, както намери за добреpumpy написа:А правото на избор ? Или това не е нещо, което един болен може да си позволи в България. ОТ къде на къде болния ще има права, пък и ще го слушаме ? Какво разбира един болен от медицина ? То ясно, че българите са "пенкелер доктори", но пък ние сме по-силни и ще им се наложим в името на медицината.....ей такива ти ми работи.Daisy2 написа:З
Не знам за каква точно психическа травма говори дамата от статията - за това, че са я срязали, а не са я оставили да се разкъса ли?
мисля си, обаче, че за тази инциатива е добре изобщо де не влизаме в болницата. Раждаме си в къщи, както Бог е рекъл...Разкъсани, с кръвоизлив, с обърнато седалищно дете - Божа работа. и трябва на хората да се разреши да си се осакатяват по свой избор. И защо само за втория живот - и майката може да се осакати или умре при усложнения. А това, че тя не го знае и не може да го прецени, няма значнеие в случая. Правото на майката да си се осакати или да осакати детето си си е нейно изконно право - на избор. Явно така виждат нещата демостриращите. И аз съм съгласна с тяхmiteto написа:
Тук става въпрос и за втори живот и аз не съм наясно как точно стоят нещата. Ако лекаря преценява, че ще настъпят усложнения или дори смърт на бебето, ако не направи интервенция? Длъжен ли е да продължава да се съобразява с желанията на родилката?
Защото епизотомията се шие много по-лесно от естествените разкъсвания - лекаря гледа преди всичко себе си....Daisy2 написа: Всъщност не виждам защо лекарите трябва да се хабят с епизотомии - странно ми е, все пак това си е една манипулация повече. Защо се прави, да си усложняват живота ли?
А аз да питам, понеже не съм раждала в Канада - там, като влезеш да раждаш, лекарите имат ли право да преценят дали имаш или нямаш нужда от епизотомия и дали, ако преценят, че имаш, ти дават право да я откажеш? Питам съвсем сериозно. Понеже правата на човека в Канада са много по-зачитани от тези в България, та да се поучим от тях
Аз лично бих разрешила, с писмена декларация, на всяка родилка да откаже всичко. И ако се случи нещо, в съда тази писмена декларация да бъде оправдателен документ за лекаря. А лекарската съвест е по-низш императив от правото на човека на избор.
Точно за подчертаната част не съм сигурен... Примерно както не разрешават законен аборт след като е минала в еди-си-коя седмица...Daisy2 написа:И защо само за втория живот - и майката може да се осакати или умре при усложнения. А това, че тя не го знае и не може да го прецени, няма значнеие в случая. Правото на майката да си се осакати или да осакати детето си си е нейно изконно право - на избор. Явно така виждат нещата демостриращите. И аз съм съгласна с тяхmiteto написа:
Тук става въпрос и за втори живот и аз не съм наясно как точно стоят нещата. Ако лекаря преценява, че ще настъпят усложнения или дори смърт на бебето, ако не направи интервенция? Длъжен ли е да продължава да се съобразява с желанията на родилката?
А това, че се шие по-лесно, не е ли по-добро и за родилката - по-равни шевове, по чисти, по-лесно зарастване? Защо трябва уелснението а лекаря да е непременно утежнение за родилката? И ако е по-добро и за родилката, значи, тя като не я иска, или не иска по-доброто за себе си, или не знае, че е по-добро.pumpy написа:
Защото епизотомията се шие много по-лесно от естествените разкъсвания - лекаря гледа преди всичко себе си....
Лекарите в Северна Америка не могат да те пипнат без informed consent. Когато работя в Денвър се побърквам, защото преди да съм почнал който и да е зъб на пациент, той трябва да се подпише, че е съгласен да му направя предложената манипулация - напримен пломба с две повърхностти. Ако в процеса на работа се окаже, че помбата трябва да е три повърхности, а не две, трябва да спра работа и да го накарам да се подпише под новата й форма, преди да съм я завършил, в противен случай го "насилвам". Да не говорим ако става дума за дете. Представи си колко трябва да се защитена родилката от произвола на лекарите й.
И няма документ, който подписан от пациента, да ме освобождава от отговорност, АКО не съм си свършил работата както трябва. Не можеш да подпишеш да те оставят да умреш по време на обикновенно раждане, но имаш право да се разпореждаш със собственото си тяло в не спешни случай и не може удобството на лекаря да е на предна позиция........
Аз неслучайно съм намигналаmiteto написа:Точно за подчертаната част не съм сигурен... Примерно както не разрешават законен аборт след като е минала в еди-си-коя седмица...Daisy2 написа:И защо само за втория живот - и майката може да се осакати или умре при усложнения. А това, че тя не го знае и не може да го прецени, няма значнеие в случая. Правото на майката да си се осакати или да осакати детето си си е нейно изконно право - на избор. Явно така виждат нещата демостриращите. И аз съм съгласна с тяхmiteto написа:
Тук става въпрос и за втори живот и аз не съм наясно как точно стоят нещата. Ако лекаря преценява, че ще настъпят усложнения или дори смърт на бебето, ако не направи интервенция? Длъжен ли е да продължава да се съобразява с желанията на родилката?
Тълкуването на правата на човека понякога добива гротескни размери, според мен pumpy, а какъв е отговора на въпроса "Ако лекаря преценява, че ще настъпят усложнения или дори смърт на бебето, ако не направи интервенция? Длъжен ли е да продължава да се съобразява с желанията на родилката?"pumpy написа:Не можеш да подпишеш да те оставят да умреш по време на обикновенно раждане, но имаш право да се разпореждаш със собственото си тяло в не спешни случай и не може удобството на лекаря да е на предна позиция........
Ами аз не видях дамата с отнетото право да казва, че е подписала нещо. А ако не е, лекарят е подсъден, ако нещо се случи.Independent написа:В Канада, ако се наложи да се прави процедура или манипулация, идва лекар или резидент с едно листче, обяснява ти какво се налага, защо се налага и какво ще стане, ако не се направи. Ти съответно си преценяваш и на листчето се подписваш, че даваш/не даваш разрешение да се извърши процедурата и с това снемаш отговорността от лекаря и в двата случая. Ролята на лекарите е да ти обяснят подробно какви са последствията и в двата случая, да се опитат да те убедят, че каквото предлагат е в твой интерес, но в никакъв случай не ти отнемат правото на избор.
За епизотомиите не искам да споря. Тук, когато се включиш в предродилен "курс", подробно ти обясняват какви неща могат да се случат. Та за епизотомията много ясно си спомням, че твърдяха, че естественото разкъсване зараства много по-лесно от хирургическите интервенции. Аз не мога да твърдя нищо, щото не ми се е налагало. Това, което ме възмути, че се отнема безцеремонно правото на избор. Защото доктора може да има диплома колкото портала, с печат колкото шапка, но ти си този, който си познава тялото най-добре и може да прецени кое е по-добре за теб самия. А това изказване, по-добре мри сам в къщи, хич не прави добро впечатление.
