Минах интервю на 27.08.2003г. Имах час за 15.00 , така че 14.40 бях пред канадското консулство – изтупан по всички правила, костюм и черно дипломатическо куфарче. Не мисля че външния вид има кой знае какво значение, но все пак това което мога да кажа е че и за г-н Ла Рю важи максимата “По дрехите посрещат”.Моето мнение е – облечетете се стегнато и елегантно без да имате вид на кретени навлякли просташко-нови дрехи! Охраната ме посрещна /много приветливо младо момче/ и ми каза че евентуално ще има забавяне заради предишно забавяне на интервю.
Въпросната отсрочка продължи точно половин час…/най-дългия и тягостен половин час в живота ми/.
Точно в 15.30 вратата се отвори и излязоха двойка млади хора мъж и жена на видима възраст 25-30 години. Не твърдя, че съм специалист-психолог, но ми се видяха твърде унили, а това което със сигурност мога да кажа е че не държаха в ръце “заветните папки”….да не ви разправям на мен как ми подейства това, а иначе хич не съм от впечатлителните.
Една минута след тях се появи и преводачката /добре изглеждаща дама на средна възраст/ и ме покани да вляза. Не съм сигурен какво точно ми каза, макар да говореше на български а просто станах и инстинктивно я последвах с походката на каторжник който върви към гилотината…и изобщо първите 5 мин имах чувството че някой ме е хлопнал с парен чук.
Г-н Ла Рю е много приветлив, възпитан и учтив човек и ако не е явният му френски произход бих се изкушил да го нарека “a real English gentleman”…или поне така се държи и изглежда . Мога също така да потвърдя, че явно също е и човек който много добре познава и си върши работата и цели само да открие положителните Ви черти и качества, така че ако имате нещо с което да се похвалите като лично или професионално постижение - направете го, но без да ставате нахални.
В самото начало ми направи кратко експозе за причините на нашата среща
и обясни че иска кратки и ясни отговори от мен и по същество, понеже по този начин си съставял мнение за езиковото ми ниво. Дословно това което каза беше: “Ако ви попитам за температурата навън искам да чуя точния градус а не обяснение че вали или че е топло”Попитаме на колко съм години, дали съм женен и дали имам деца. Отвърнах му че не съм но че имам приятелка, при което моментално следващия въпрос беше – ще се ожените ли за нея?
Не мога да ви дам точна рецепта как да се държите но поне в началото аз импровизирах докато налучкам верния тон. Та на въпроса за намеренията около приятелката ми отвърнах че ще и направя предложение за женитба след като си получа канадския паспорт, на което той тутакси и малко забавно реагира, че това ще стане само ако преди това получа от него въпросния сертификат.
След това започна една проверка и сверяване на документи около трудовия стаж. Моят съвет е гледайте документите ви да са изрядни и железни, а ако сте скалъпили някаква легенда трябва да сте изключителни артисти, за да ви мине номера. В очите на тоя човек има нещо от светлината на бойните прожектори, погледа му просто те пронизва и със сигурност разбира когато го лъжат.
Не провери всичките ми документи тъй като явно това което видя го задоволи. Попита ме за престоя ми в Англия – какво съм учил и работил отново документално обосновано. Тук разговора вече се водеше на английски и след кратка размяна на реплики ме запита защо съм занижил толкова нивото си на владение на английския /само за сведение във формуляра и за двата езика съм отбелязал 7-писмено 8-говоримо.
Аз на свой ред го попитах дали е чел “Стратегия на войната” на Сън Дзу и че най-добрата тактика за битка е да планираш като подцениш силата си- при което той се ококори и видимо развеселен отвърна – “Ама вие тук с мен воювате ли”?…и добави - трябва да Ви кажа че ако господин Сьн Дзу кандидатства за сертификат едва ли ще му го дам защото няма да покрие изискванията….след това ми изнесе дълга тирада как винаги трябва да представям всичко в най-добрата му светлина за да имам шанс на канадския трудов пазар.
Последваха въпроси за евентуални приятели в Квебек, как и откъде ги познавам, по какъв начин поддържам връзка с тях.
Попита ме от кога уча френски и как…сърце не ми даде да му кажа че само до преди 5 месеца знаех само Bonjour и Меrsi…а пък на всичко отгоре и франкофон ме писа….а иначе меrci bien господин Запрянов за начина по който ме подготви, защото ти си царят на всички учители по френски!
Един куп други неща ме пита, но по-маловажни, около това каква точно ми е професията и каква смятам да работя в Квебек. Колко години точно съм учил. В кой град смятам първоначално да се установя и т.н – все въпроси по конспекта – докато накрая ме уведоми че имал честта да ми издаде мечтания сертификат.
Много комична ситуация се получи в самото начало. Не знам за другите но на мен така ми беше залепнало релето, че абсолютно нищо дори и най-елементарните въпроси не можех да разбера. В момента обаче, в който се отърсих от стреса и проговорих на френски и започнах и да разбирам какво ми говори. А иначе беше ме питал кой месец съм роден…аз обаче явно съм гледал много умно, защото повтори и потрети въпроса…докато накрая се светнах да издекламирам че je suis ne le 14 Juillet, което по една случайност е la fete nationalle de France и pour moi c’est une autrе belle raison d’apprendre la langue francaise, с което ситуацията се тушира.
Много кофти въпрос също е и защо с такъв прекрасен английски отивате в Монтреал а не в Торонто ама кво да се прави…изобщо кофти преживяване е това интервю, важното е да завърши добре.
Айде лека че Варна-София, София –Варна за един ден хич не е малко път, а пьк утре сутрин съм първия, който ще е на плажа!
Успех на всички!
