bibco написа:Айде стига, бре!
Нямате ли си работа или училище, та за луканки и суджуци сте се разприказвали? Не че имам нещо против тях - напротив - само че стигнах до извода, че за хубавите неща в този форум само се говори...
Това стана както и с домашната ракия - изписаха се куп неща, но все още никой нищо не е пробвал Всеки си пие самосиндикално! Това не се отнася за Иван - той е изключение:)
Ами той Иван сигурно така се е запил, че май забрави адреса
на форума или е попаднал на онези ментета, където и в болница
още немогат да го свестят
bibco написа:Айде стига, бре!
Нямате ли си работа или училище, та за луканки и суджуци сте се разприказвали? Не че имам нещо против тях - напротив - само че стигнах до извода, че за хубавите неща в този форум само се говори...
Човече, напълно си прав! А иначе мен някой особи обвиняват, че по цял ден стоим в кафенетата и нищо не правим. Горката България с такина като нас
Благородник, ти май все по теми, които не те интересуват пишеш?
Госпожо, преди да виснете във форума изключихте ли печката???
This Account Has Been Suspended
bibco написа:Айде стига, бре!
Нямате ли си работа или училище, та за луканки и суджуци сте се разприказвали? Не че имам нещо против тях - напротив - само че стигнах до извода, че за хубавите неща в този форум само се говори...
Това стана както и с домашната ракия - изписаха се куп неща, но все още никой нищо не е пробвал Всеки си пие самосиндикално! Това не се отнася за Иван - той е изключение:)
Ами той Иван сигурно така се е запил, че май забрави адреса
на форума или е попаднал на онези ментета, където и в болница
още немогат да го свестят
Еее, де да се бях запил така здраво...
Репутацията е онова, което хората знаят за теб. Честта е онова, което сам знаеш за себе си. Пази честта си. И майната и на репутацията...
По-добре временни неуспехи, отколкото временни успехи!
Мерси за рецептата, но вече взех да се съмнявам че някой ще има
търпението да я изчете до края, камо ли да тръгне да си прави
луканки. Даже и аз се размислих при положение че карловска луканка
в оригинал струва $15 парчето.
А и нещо ми се виждат теснички вашите хладилници щом само
5кг(10 парчета) на ред събират
Може би ще я пробвам тази рецепта, но днес купих истинска
карловска луканка и вече се съмнявам дали ще успея да докарам
толкова добър вкус
bibco написа:Яхуу,
откъде е купуваш тази Карловска луканка в Монреал, приятелю?
Кажи на мен - аз ще предам и на Иван('')
Не вярвам да не си чувал за магазин София в Монреал, та се
питам защо още не си го посетил
Оттам си купувам българска лютеница "Georgio", краве сирене
($10/кг), овче сирене($13/кг) - сегашната доставка е супер,
както и карловска луканка - $36/кг, като едно парче е около
400-500гр и най-често е около $17.
Надявам се да не ми искаш адреса на магазина, понеже ще ме
обвинят че му правя реклама
Историята, която ще прочетете сега, се случила в морската градина в Бургас през едно страхотно лято. Там, за пръв път пуснати сами на море, прекарвали лятната си ваканция две млади влюбени създания - осемнайсетгодишните Геле и Ленчето от село Жабокрек. По цял ден те се печали на плажа, плацикали се в морето, но все още така и не се престрашавали да достигнат момента на истинската интимност. Напразно Геле гледал с надежда пищните форми на възлюбеното си Ленче, които преливали от банския й и напразно въздишал тежко, представяйки си колко близо и същевременно колко далече от него е цялата тази плът. Ленчето обаче не била хич проста - преди да встъпи в близък телесен контакт с гаджето си, тя искала - както я била учила мама - да се убеди в дълбочината и истиността на неговите чувства. Поради тази причина тя постоянно предявявала всякакви изисквания към Геле - или на български казано - не спирала да го муфти за щяло и нещяло. В една топла бургаска вечер обаче, Геле успял да постигне значителен напредък на любовния фронт и да накара любимата си да излязат на романтична разходка. Когато слънцето залязло и топлият здрач станал гъст и лепкав от натрупаните скрити страсти, Геле и Ленчето седнали един до друг на една пейка и вперили погледи в морето. Докато Геле се чудел как точно да започне решителната офанзива, на съседната пейка - точно до тях - също седнали момче и момиче. Геле ги огледал внимателно и след като се подвоумил дали да ги изгони по-надалечко, че да не пречат, взел друго решение: -Тия явно са некви тукашни градски - помислил си той - Сигур са бая по-отворени от мене. Я нека да седят те тука, пък аз ще гледам кво ще прави тоя пич и ще правя с Ленчето същото като него. И тъй, Геле започнал да надава ухо и чул как момчето от другата пейка попитало момичето: -Искаш ли нещо, бубе? -Даа - нежно и леко глезено казало момичето - Искам да ми донесеш сладолеедчее! Геле на секундата тупнал Ленчето по якото бедро и също попитал: -Ъъ... Ленче! Нещо така да искаш, както си седим, а? -Ъхъ, искам - ухилила се Ленчето - бегай ми донеси една голяма баничка и една голяма боза! Понесен на крилете на любовта, Геле само за миг изтичал и се върнал с бозата и баничката. Докато Ленчето дъвчела, заглушавайки шума на корабните сирени, Геле продължил да слуша какво става на другата пейка: -Бебчее - казало пак момчето - искаш ли още нещичко, а? -Дааа - отговорила девойката - искам пак сладоледчее! Ама и ягодкиии! Геле мълниеносно се извърнал към Ленчето: -Ленче ма! Ти още нещо така не щеш ли ма? Трогната от такова внимание, Ленчето натикала последното парче баница в устата си и казала: -Искам още една голяма баница и още една голяма боза! Не! Две бози! Геле донесъл и тях и с преливащо от любов сърце взел да съзерцава как Ленчето поглъща всичко. В този миг откъм другата пейка пак се чуло: -Бейбии! Дали искаш още нещичко? -Още сладоледче - бил отговорът - и още ягодки! Само по тона на момичето, Геле разбрал, че тактиката на съседа му по пейка е повече от успешна. Затова той отново се извърнал към Ленчето, която тъкмо допивала втората боза и адски нежно, но настоятелно, запитал: -Ленче! Сигур още нещо ти се иска май, а? -Ъххъмм - примляснала Ленчето и възторжено погледнала Геле - искам тоз път две големи баници и пак две големи бози! Само секунди трябвали на Геле да изпълни желанието на любимата си. И докато тя, под нежния плясък на вълните и под закачливите програквания на гларусите, поглъщала поредните баници с боза, Геле отново насочил антените си към другата пейка и заподслушвал. -А сега, бейби, какво ще поискаш - казало момчето. -Сега - казало момичето - сега вече искам само тебе! И двамата скокнали от пейката и се отправили в неопределена посока, разбира се - със съвсем точно определени намерения! Този факт дал нови надежди на Геле. Той отново стиснал здравото бедро на Ленчето и с възможно най-мъжествения си глас казал: -Ленче... Виж кво... Ленчето погледнала Геле със странно напрегнат поглед и обърсала мазната си уста с ръка: -Кво, Геленце? -Не искаш ли - прокашлял се Геле - не искаш ли сега вече нещо различно, а, Ленче? -Искам бе - простенала Ленчето - сега искам да ида до кенефа, а после - още една баница!
Всеки си пие самосиндикално! Това не се отнася за Иван - той е изключение:)
')
