Миналат година нашите са ни на гости. Ставам аз сутринта и се приготвям за училище, когато майка ми идва притеснена при мен в кухнята и "хъката, мъката, баща ти не е добре, от полунощ не спи от болка в гърдите, ама не искаше да те притеснява" Можете да си представите аз как не се притесних в този момент. Връхлитаме двамата с жена ми в стаята му и след няколко минутки сме сигурни, че не е инфаркт, а са белите дробове. Не чак толкова спешно, все пак е кретал така вече 6-7 часа, но решаваме да извикаме линейка да го транспортира до болницата, защото на мен не ми се поема риска да го возя аз. Майка ми започва да се суети, баща ми да нервничи и двамата ме питат защо не се обаждам. Аз само им казах да са напълно готови, облечени и приготвени, защото знам какво ще стане в момента, в който се обадя. Те ме изгледаха с недоверие, но слушат, какво да правят горките. Та след 10 минути ние сме облечени, приготвени за болницата и аз се обадих. Докато бях още на телефона и обяснявах на телефонистката какво сме направили откакто сме го открили да се оплаква тази сутрин, пред нас беше пристигнала една пожарна кола с парамедици/пожарникари. 5-6 души завзеха къщата ни, разпитаха ме отново, ЕКГ, сложиха му система и бяхме готови за пристигането на линейката и транспортирането му до болницата. Самата линейка дойде около 10 минути след първоначалното обаждане, качиха баща ми и спокойно се пренесохме до болница, без паника и светлини. Аз си карах отзад съвсем нормално.
Интересна, и с това свършвам по темата, беше сметката за преживяването - около 1500 долара, включително не знам си колко километра по не знам си колко долара на километър транспорт.
Ха сега да го сравним с разказа на горкия български шофьор
