Такива гледах до преди 10ина години. Сигурно още има. Те поне не искат някаква специална технология и даже и циганите могат да ги правят.
Всъщност едва ли биха ми харесали сега.
Дори и захарния памук, който беше "връх на сладоледа" отдавна не бих си купил, а подминавам даже без и да се замисля. Само с някаква далечна лека носталгия към детството, и това, какви неща сме искали. ...
То по тая логика да си спомняме за не-оцелелите правец 82, където най-яките модели бяха с по 2 флопита.
Т.е. повече памет наведнъж. Яка работа.
И години след тях правец 16. Където тези, гадните, въртяха до 512 (кбайта), защото тестваха ш..ния рам. Ама го тестваха ... сякаш правят пълен скан на диска. Трябва да ги чакаш 5 минути.
За сметка на това, по-бързичките, дето въртяха само до 256, бяха "голяма далавера" ...
Еех, а като се появи и 1-2 16ки "турбо", на 8мхз, отначало се чудех, за какво тия тъпанари са измислили по-бърз компютър. Какво толкова ще пускаш на него.
След това захитряхме, и отчаяно търсехме 512ките, за да пуснем, не помня коя игра.
А "по-умните" игрички, бяха гъвкави, и се разпростираха съобразно конкретните ресурси. Като 1я индиана джоунс на лукасфилм, който вървеше на всичко, но по различен начин ако ресурсите са различни.
А след още много години, когато вече имах домашен компютър (годината беше някъде грубо около 91ва ),
един далечен приятел докара у дома евтина имитация на звукова карта, която наричаше нещо като самоделен "ковокс", тогава за 1 път пуснахме рпг-то ландс оф лоре 1 на сравнително мощната ми уредба. Музиката и звуковите ефекти бяха уникални. Придружени с бродения из тъмни пещери, боища със някакви животински зомбита, свистене на мечове и брадви, викове, просто имах чувството, че не съм у дома, а някъде наистина в някоя пещера и свят на герои и магии. И тн и тн и тн, стига толкова, че няма да ми стигнат томове, да изброя безбройните си спомени в тази посока.
