Пари или оферта за работа?

[ivandaman]

А бе не е лесно..

Най-вероятно с тези професии ще са ОК в БГ, но явно амбициите им не се ограничават само с финансовият аспект.. И никой не може да ги вини за това.. Интелигентните хора (въпреки правописа ) винаги са по-далновидни и гледат по-мащабно (The Big Picture)..

Каквото и да решат от мен успех..

[myhata II]

Защо са тези съвети? Замисляте ли се, че щом зъболекар и адвокат искат да се махнат от тука, нещата никак не са розови и не се очертават да станат такива...поне не в обозримото бъдеще! Все пак целта на емиграцията не е само с икономически мотив, а има още доста други причини. Щом са решили, да не ги обезсърчаваме още в началото, а да се помогне с какъвто може съвет! )

От това по убав Съвет,здраве му кажи

[mortigur]

Ако сте наистина адвокат и зъболекар, и аз съм за оставане в България, освен ако не изгаряте и двамата от желание да си повторите следването. Само, че това не става за ден-два , обикновено е съпътствано с много работа и лишения.Помислете си още, след това на колко години ще сте и че дори след тукашна диплома работното място не ви е гарантирано. Това изказване си го позволявам поради спецификата на случая. Нито на адвокати, нито на зъболекари се признават дипломите, така че ако си имате работа, стойте си там! И без това почнахме да получаваме алергия към розоцветни....Да не е следващата към дентин?!

Твърдо за, следващите пет до седем години ги отпишете с тия професии. Ако сега сте на 30-35 сериозно се замислете на какво хоро се фащате...

[Dr. D.Anastasov]

Защо са тези съвети? Замисляте ли се, че щом зъболекар и адвокат искат да се махнат от тука, нещата никак не са розови и не се очертават да станат такива...поне не в обозримото бъдеще! Все пак целта на емиграцията не е само с икономически мотив, а има още доста други причини. Щом са решили, да не ги обезсърчаваме още в началото, а да се помогне с какъвто може съвет! )

Много точно казано. Един пост във форум не би ме обезсърчил даже не би ми повлиял, по-скоро финансите, който трябва да заделя ме притесняват, днешно време трудно се заделят пари, но това е друга тема.

[Kan_Tangra]

Що, от 40 до 60 лошо ли ще им е да правят по 200к на година? Или по колкото правят там лекарите/зъболекарите.

Друг е въпроса дали всеки може да издържи второ образование. Повечето хора ги мързи. А и с 2 деца ...

Значи, нека оставим тоя конкретен случай, ама много са ми интересни хора, които повтарят такива фрази:
"Ауууууууууу, ама ти на 30, белобрад пенсионер и си седнал да учиш!? Аз (еле) навремето колко университета съм ги изръшкал! (някой каспичански университет вероятно). Но много учих, много труд хвърлих, (най-вероятно в бг университета въпросния индивид е учил точно 0ла, и сега го е шубе да се захване с истинско учене) и тук в Канада не може вече. Ще ми дойде пряко рахата. По-добре социал и пици, или някой мияч за 10$ на час цял живот, отколкото да прежаля 3-4-5г и после да съм с 3на и 4на заплата, да имам всякакви безплатни здравни и да седя на бюро на топло.

И на 40 да си, пак има за кога да учиш и да си избиваш инвестицията. Освен ако не си абонат всяка вечер на ракията и салатата. И не си склонен да ги жертваш.
Калкулацията е елементарна. За който може да прави прости сметки.

[mortigur]

Принципно Кан-а е прав, ама никой не е казал че от летището ще ви приемат да учите например, или пък самото приемане няма да отнеме и там някоя друга година. Аз например в 4 унверситета кандидатствах и в нито един не ме приеха. Така че доучване ОК, ама ако те взема нали? Другото дето го хротуваш за 200 К годишно също съм съгласен ама сложи си ръка на сърцето и кажи това заплата след унито ли е веднага или трябва малко да понатрупаш стаж като зъболекар? За адвокати не коментирам там до колкото знам също пада голямо доучване.

С две деца даже и да не си абонат на салтата и ракията всяка вечер, поне трябва да им обръщаш внимание защото възпитанието не е нещо което можеш да зарежеш всяка вечер и да хукнеш по нощни курсове. Да не говорим, че в тоя случай само единия може да ходи. Така че няма невъзможни неща, но не беше там въпроса. Въпроса беше дали си струва... да се жертва едно нещо за сметка на друго.

[Kan_Tangra]

Така е. Децата са "проблем". В добрия смисъл на думата.
Също и лекарските специалности са с много голям кредит и много скъпи.
После специализации и много главоболия.
Принципно скъпо платените професии отнемат повече време и пари, и за възрастни емигранти може би не е най-добрия избор. Аз лично си избрах да уча нещо практично и кратко.
Затова всеки си преценя. Не съм казал, че всички трябва да учат.
Просто гръмките фрази "много съм учил, стига толкова" ей това дразни.
3-4-години в университет минават като един миг. А животът е много по-дълъг от това.
Ако човека каже, така и така, няма пари, или пък "трябва да си гледам децата", тогава всичко е точно.
Може да не са те приели, защото си кандидатствал магистратура. Или защото специалността е била прекалено търсена.
Поне при нас, трудно се влиза във всички икономики, а също и някои други, актюриална математика и тн.
Но пък всички инженерни специалности, включително и компютърните, университета няма точна бройка на прием. Брои се "опен" нещо си. И приемат почти всички.

Освен това ако някой не успее да се вреди за дадена специалност, може да опита друга. Или пък друг университет, или колеж и тн.

[Dr. D.Anastasov]

Първо емиграцията на 95% оставям 5% за някакви форсмажорни обстоятелства. Второ с отписаните от някой 7 години(аз не смятам, че ще са загубени, който има представа от моята специалност ще разбере защо) ще съм на 35 до пенсия около 25-30 години( да не говорим, че в стоматологията се работи докато можеш), аз смятам, че си струва. Имам и доста по-евтин и по-бърз вариант за скандинавските страни и все още има някакво обмисляне на нещата, но Канада си е вариант номер 1(финансите ме притесняват доста, но както казват руснаците "поживем увидим"). В медицината и правото човек не се научава той се учи цял живото, просто всичко е динамично. НЕ ФИНАНСОВИЯ ФАКТОР Е ВОДЕЩ, така че не е задължително едновременно да учим.

[mortigur]

// off topic.

Кане, само да поясня кандидатствах за Master Degree of: Environmental engineering, Chemical engineering, Environmental Science и Biotechnological Engineering. И на четири места ми беше отказано. Най идиотското е че не ти обясняват защо ти отквърлят кандидатурата.

[pavelyankov]

Докторе, приветствам ви за решението за промяна. Понякога човек има нужда от такава промяна.
Направете си план стъпка по стъпка какво е нужно да се направи, колко време ще отнеме, колко ще струва, и т.н.
Готови ли сте да зарежете кариера и начин на живот в България. Готови ли сте заедно да преодолявате трудностите. Не зная какъв ви е стандарта на живот в Бг, но зная, че след пристигане в Канада някои хора правят голяма стъпка назад, спестени пари се стопяват страшно бързо първите месеци. Готови ли сте на това ?
Слагате нещата на кантара и после главата в торбата, и.....
Успех ви желая

[pumpy]

Аз имигрирах на 28, учих хигиена от 29 до 31, стоматология от 34 до 36. Работя от както навърших 36, вече няколко седмици . И така, живот и здраве до 65-70. За следващите 30 години все да си изплатя заема за ученето

А иначе деца, жена, трудности и тн. не ми ги разправяйте, моите момчета са днес на 5 и 11. Питайте ги през какво са минали през последните 8 години. От 2004, когато имигрирахме до днес сме се местили 8 пъти и ново местене е на хоризонта - обратно към Денвър.

Някой нещо спомена за работа и че нямало ? Аз завърших през декември 2011, имах договор за работа от май 2011, там съм от края на януари тази година и след 8 дни напускам, защото не ми харесва. Другата събота летя за Монреал на път за Пасадена НЛ, а през май до август ще направя няколко пътувания до Norman Wells, NT. После се надявам да имам 3-4 месеца ваканция и да започна работа в един затвор в Колорадо. Ако търсиш работа даунтаун Денвър/Монреал може би ще е малко по-трудно, но аз нямам нужда от това. Ако исках даунтаун, щях още да съм си в София, зад площат Славейков, където прекарах първите 28 години от живота си.

Това, което мен ме притеснява е че колега не може да събере малко пари за да замине. Както писах някъде в темата, ние с жена ми работихме 4 години в БГ с тази цел. Правех 6 часа по каса, това беше максимума на времето. Отделно работех колкото се можеше за да мога да заделя пари за начинанието "Канада".

И последно, за сега , не съжалявам за нито един ден от последните 8 години, когато не бях зъболекар. Най-много ми харесваха години, когато работех нощна смяна е кетъринг компанията на летището в Монреал. Ако плащаха 10 пъти повече още щях да съм там - супер работа

Който иска успява в този живот. Трябва да разберем, обаче, че успеха се дифинира различно от различните хора и нечий успех сигурно е пълен провал в очите на другите и обратното.

[tonich]

Аз имигрирах на 28....

Някои не могат да разберат, че всичко е строго индивидуално и няма една, единствена формула за успеха, който има различни измерения.
Може би не всички в този форум се интересуваме от житейски истории, но ако ми потрябва ще знам към кого да се обърна, вместо да гледам "Искрено и лично" или "Море от любов".

[pumpy]

Аз имигрирах на 28....

Някои не могат да разберат, че всичко е строго индивидуално и няма една, единствена формула за успеха, който има различни измерения.
Може би не всички в този форум се интересуваме от житейски истории

А може би ако няма какво да кажем можем да преско'им темата, но е много трудно,?

[myhata II]

Защо не му разкажеш как ти премина стажа по затворите
Не е така за твойте 8 години зор налице виждам ЗАЕМ и документ с който можеш да си упражняваш професията за напред !
Този документ в Бя го взимат до 25 години и после започват да градят кариера,който е добър си създава име и е търсен и успешен
Същото е тука, разлики няма
Успех и на двамата !

[Lira]

Аз имигрирах на 28, учих хигиена от 29 до 31, стоматология от 34 до 36. Работя от както навърших 36, вече няколко седмици . И така, живот и здраве до 65-70. За следващите 30 години все да си изплатя заема за ученето

А иначе деца, жена, трудности и тн. не ми ги разправяйте, моите момчета са днес на 5 и 11. Питайте ги през какво са минали през последните 8 години. От 2004, когато имигрирахме до днес сме се местили 8 пъти и ново местене е на хоризонта - обратно към Денвър.

Някой нещо спомена за работа и че нямало ? Аз завърших през декември 2011, имах договор за работа от май 2011, там съм от края на януари тази година и след 8 дни напускам, защото не ми харесва. Другата събота летя за Монреал на път за Пасадена НЛ, а през май до август ще направя няколко пътувания до Norman Wells, NT. После се надявам да имам 3-4 месеца ваканция и да започна работа в един затвор в Колорадо. Ако търсиш работа даунтаун Денвър/Монреал може би ще е малко по-трудно, но аз нямам нужда от това. Ако исках даунтаун, щях още да съм си в София, зад площат Славейков, където прекарах първите 28 години от живота си.

Това, което мен ме притеснява е че колега не може да събере малко пари за да замине. Както писах някъде в темата, ние с жена ми работихме 4 години в БГ с тази цел. Правех 6 часа по каса, това беше максимума на времето. Отделно работех колкото се можеше за да мога да заделя пари за начинанието "Канада".

И последно, за сега , не съжалявам за нито един ден от последните 8 години, когато не бях зъболекар. Най-много ми харесваха години, когато работех нощна смяна е кетъринг компанията на летището в Монреал. Ако плащаха 10 пъти повече още щях да съм там - супер работа

Който иска успява в този живот. Трябва да разберем, обаче, че успеха се дифинира различно от различните хора и нечий успех сигурно е пълен провал в очите на другите и обратното.

pumpy, здравей.
Впечатлена съм от горното и много ти благодаря за споделения опит!