Ти пак почна да разследваш зависимостта между роднинската принадлежност към ком. партията и ненависта към посредствеността и мързела.
Ами, да ти кажа няма такава връзка. Сред бившите комунисти имаше и такива, които си се трудеха най-честно и съвестно, което е по-страшното, обаче вярваха искренно в идеята без това да им носи никакви облаги. Да ти кажа повечето такива бяха скромни хора и тях не можеш да ги намериш в средите на доносниците и разбивачите на човешки животи. Да бяха всичките такива и аз бих била зад тази идея, ама не бяха и не са. Колкото по-колективна е отговорността, толкова тя повече се размива. Едни винаги биха работили повече за да влачат други на гърба си. Ами това не е правилно!
Защото като човек работи се амортизира по-бързо физически от един, който не работи (така е на теория поне) и в един момент става като в приказката: Болен здрав носи.
На практика според статията на azzura (в другата тема),като не работиш дегенерираш, почваш да мислиш за глупости и ставаш терорист.
