Културен център Зорница
Ви кани на
гостуващия от България
ТЕАТЪР НИРВАНА
ЛОРА и ЯВОРОВ в последната им нощ
20.11.10, събота -19.30 ч
Еcole de musique Vincent D indy
628,chemin de la côte Sainte-Catherine, Outremont, Québec, H2V 2C5
Цена - 25 дол.
за група от 10 души - по 20 дол. на човек
за деца до 16 год не е препоръчително
Пенсионери- 20 дол.
ВИП - 30 дол.
514 835 3638 , 514 369 0589
след образуване на група , можете да заявите билети в българските бизнеси до вас
Телефоните може да видите по долу.
за информация-
13.11.2010- Театърът ще гостува в Отава-(търсете за информация Българско Дружество)
21.11.2010- В Торонто-(търсете за информация Българско Радио)
Стон
/На Лора/
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има аз и мъка -
и в мъката любoв!
Цветан Бакърджиев
На Чирпан Яворов дължи бунтарския си дух.
Творчеството на Яворов е многолико и сложно. През живота си Яворов обича две жени – Мина и Лора. Те не престават да го вдъхновяват до края на дните му.
За съвременниците му личността на Яворов е противоречива, дори неразбираема и загадъчна. Яворовата трагедия напомня по своята неизбежност античните. Критици и изследователи го наричат по различен начин - “поет на нощта”, “певец на безнадежността, на отчаянието и страданието”. Яворовата култура е първична и мистична. Най-точно личността на големия българин се описва от самия него: “Сприхавостта, хумора и съмнението имам от баща си, а от майка си - любовта към народната песен, сърдечността, вярата, поезията. Тези две крайности - моите демони и ангели - поменувам в стиховете си”.
Яворов е гениален поет, самоотвержен революционер и виден общественик. Той се ражда в Чирпан - град, който описва в автобиографичните си произведения като “твърдо място, смело и героично”. Според Яворов именно на Чирпан той дължи бунтарския си дух, пламенното си въображение и почитта си към българския народ. Първите си публикации поетът прави на 17 години. Помага му Пенчо Славейков. Години по-късно Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и д-р Кръстев основават литературния кръг “Мисъл”.
Тотю Крачолов има голямо семейство.
Творчеството на Яворов е многолико и сложно. Македонските му спомени се редуват с бляскави характеристики на Любен Каравелов и Христо Ботев - плътно изваяни духовни портрети на великите български възрожденци - и с жестоко изобличителните му памфлети. Но коронно място сред произведенията на големия поет Яворов заемат стиховете. Повечето от тях излизат от печат в книжките на списание “Мисъл”. Силно впечатление правят ранните стихотворения на Яворов - “Демон”, “Насаме”, “Прохладен лъч”,”Чудовище”. В петата книжка на списание “Мисъл” на челно място излиза стихотворението в проза “18 май”, посветено на Христо Ботев с мото:”Жив е той!”. В сбирката си “Хайдушки копнения” Яворов описва трите си преминавания в Македония.
Безкрайни са темите, които занимават душата на твореца. Яворов пише за откровенията на Страдалеца, за трагичното раздвоение, за самотата и освобождението от плътта, за изкуплението, за чистия и невинен образ на любовта. Творецът достига върховете на българската поезия с “Калиопа”, “На нивата”, “Градушка”, “Арменци”, “Смъртта”, “Самота”, “В тъмнината”, “Вълшебница”, “Две хубави очи”...
Яворов изпитва безкрайно възхищение към поета и революционера Ботев.
През живота си Яворов обича две жени - Мина и Лора. Те не престават да го вдъхновяват до края на дните му. През годините на любовта си с Мина, Яворов е най-прикрит и затворен. За нея Яворов написва стихотворението “Две хубави очи” - история на копнежите му към една изключителна девойка.
Когато Яворов се запознава с Мина, тя е само на 16 години. Баща й е известният писател Йордан Тодоров. Любовта на Яворов към Мина е чиста и изгаряща. За жалост той открива заклети свои противници в лицето на братята на Мина - Христо и Петко. Стиховете на Яворов те наричат “мистификация”. В тях те твърдят, че виждат отразените духовни преживявания на човек, който умее да заблуждава.
Лятото на 1910 г. е най-тъжното в живота на Пейо Яворов.
Често пъти Яворов и Мина са разделени, защото Яворов много пътува. Поетът обикаля Франция, Швейцария, Австрия. Докато се намира в чужбина, Пейо Яворов написва пет стихотворения за Мина и ги събира в цикъла “Писма” - “Мечта”, “Истината”, “Обичам те, въздушно нежна, в нежна младост”, “По стъпките ми вредом никне жълта злоба”, “Мечтата ти е очарована робиня”.
След завръщането на Яворов в България Мина заминава за Париж. На двамата е съдено да не са заедно. В Париж Мина се разболява сериозно и отива на лечение в санаториум до град Берк. Научил новината, Яворов подава молба до министъра на просветата за разрешение да замине в Париж. Молбата му е задържана повече от два месеца, забавена поради ловки машинации от страна на братята на Мина. Любимата на Яворов издъхва съвсем млада - едва 20-годишна. Възпрепятстван от нейните близки Яворов не успява да види Мина на смъртното легло. Той я зърва едва на нейното погребение през лятото на 1910 г. Това е най-тъжното лято в живота на поета.
Мъката на Яворов след смъртта на Мина е така непоносима, че той не може да я изрази със стихотворна реч. Всичко преживяно преди това, Яворов съумява да превърне в поезия. По думите му и най-трагичната поезия за него е песен, музика, ритъм, но “никое стихотворение не би могло да побере океана на едно велико страдание”.
Така се ражда драмата “В полите на Витоша”. За тази пиеса Яворов пише, че тя единствена успява отново да го свърже с живота. “В полите на Витоша” е поставена в Народния театър в София и се играе пред 8600 зрители.
За пръв път Лора Каравелова и Яворов се срещат на екскурзия до Драгалевския манастир във Витоша. Лора знае наизуст стихотворенията на Яворов и онова, което е чувала за неговата революционна дейност в Македония, го издига още повече в очите й. Двамата отново се срещат в Париж скоро след погребението на Мина. Лора започва да се сближава с поета, бързо навлиза в живота му, бори се за любовта му. За жалост, основното чувство във връзката между Лора и Яворов е ревността.
Двамата сключват брак през есента на 1912 г., който не е приет добре от обществото. Публичното мнение за Лора и Яворов е едностранчиво и повърхностно. Пейо Яворов не успява да преодолее духовната и творческа криза, в която е изпаднал. През септември 1912 г. той заминава на Одринския фронт. Там поетът се сражава до декември същата година. След завръщането си Яворов създава друго свое безсмъртно произведение - драмата “Когато гръм удари, как ехото заглъхва”. Междувременно проблемите между Яворов и Лора се задълбочават.
Мълвата, че Яворов е убил жена си се раздухва именно от жълтата преса.
В края на ноември 1913 г. в дома на Яворов са открити две безжизнени тела. Това са Лора, застреляна с револвер, и Яворов, ранен в слепоочието и в безсъзнание. Вследствие на раната Яворов загубва зрението си. Срещу него е заведен съдебен процес. Жълтият печат най-активно отразява събитията, свързани с трагедията на Яворов. Мълвата, че поетът е убил жена си се раздухва именно от жълтата преса. Тази прибързана присъда, хвърлена безотговорно по адрес на поета преди аутопсията на Лора и преди съдът да се произнесе за неговата вина, остава у мнозина убеждението и до днес, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов. Твърдение, което прекалено дълго позори паметта му!
В съда Яворов се заклева, че не е убиец в името на майка си, приятелите си и революционната си чест. Дълго време Яворов се надява, че ще бъде оправдан и че ще прогледне поне с едното око, но накрая отчаянието взема връх. На 16 октомври 1914 г. Пейо Яворов изпива отрова, след което захапва дулото на револвера и се самоубивa.
за повече информация и закупуване на билети:*
Българско Училище,
всяка неделя, 10.00-13.00ч (6767 Cote des Neiges, 6 ет)- 514 835 3638
* Българска Библиотека, вс неделя,10-13 ч(6767 Cote des Neiges,6 et, 693.3)
* Даниела Фриз. салон (Brossard) - 450-466 4189
* Български Магазин София (Salaberry)- 514 332-2806
* Гараж Роза (Laval, des Laurentides)- 450- 667-9138
* Кеми фриз.салон (Verdun, rue Verdun)- 514 -998-5364
* Галя- сам.билети (Queen Mary)- 514 803-5086
* Ева- сам.бил (Laurier)- 514 861-3949
* Зара- сам.бил (Ave de Parc)- 514 288-0830
* Антон Иванов- финансов съветник- 514- 575-6123
* Стефан Цончев- агент недвижими имоти- 514- 947-8889
* Мария Илиева- агент недв им- 514 771-8885
* Веселин Василев- Морски, въздушни, наземни превози- 514 481-4848
* Лора Карчева- психолог- 514- 573-1829
* Алекс- Мебелна компания- 514 578 - 8374
* Сирма Дакева- Нотариус- 514 985- 2411
* Димка Петрова-застаователен брокер- 514 920-0990
* Тинка и Тодор - Терапевтични Масажи- 450-687-9913 (234)
* Станимир Рашев- Mortgage Broker / Conseiller Hypothécaire- 514- 994-1030
ЛОРА ДО ЯВОРОВ
ПЕТЪК СЛЕД ОБЯД
Знаеш ли какво, милий мой? Ще си купя едни очила и ще свърша Сорбоната. Тогава ще се науча да пиша критики и няма да позволявам никой да напада по такъв идиотски начин пиесите ти. После ще се оженя за някой идиот поне на 80 години, разбира се, той трябва да има достатъчно пари, за да построи в София най-хубавия театър, гдето да се играят само твоите пиеси и да има с какво да се поддържа поне няколко столетия! Виж колко това е практично ... А все пак нашата любов, нашата хубава изгнаница любов – защото тя е нейде зад пътните врата – наплашена и уморена, но очакваща! И нима ний никога не ще я приберем при нас двамата заедно, около най-скромното, но най-топлото, най-щастливото огнище? Аз й казах толкова пъти, както ти на туберколозата – че е добре да умре сега, да умре млада. Но тя е упорита, мой милий, упорита до смърт. Какво правя аз? Ккаво ще правим ний? Има ли за нас някога?... Аз забравих. За това аз не трябва да ти пиша. Отивам на пазар за хартия и даизпратя писмото. Целелува те горещо и до утре
Твоя Лора
СЪБОТА ЗАРАН
Ти си много скритен, мой Пейо, до сега нищо не ми писа за хубавия сюрприз, който тази заран ме тъй зарадва. Зарадвах се много и те целувам много и ще те целувам още. Ти си много хубав, но защо са ти толкова тъжни очите? А устните и долната част на лището е тъй детска, щото наистина те чувствам като мой син. В лицето ти има толкова черти, които си контрастират...щото ако реша да избера доминиращата, сигурно ще си счупя главата. Да, да, ти си пред мен – с твоите тъжни, мечтателни и чисти очи, с твоите нервни и чувствени ноздри, с твоите разочаровани и многознающи гънки около устата, с рядко запазена детска линия в долната част на овала на лицето, в която въпреки желанието ти да умреш млад, има още толкова желание да видиш – ти- всичко виделия- и да узнаеш- ти всичко узналия... И след това, ако не трябва да се отчая!! Ти наистина си един „вампир” и майка ми имаше право да те нарече тъй неотдавна. Но ти си най-интересния вампир на света, а още повече сега, като си се изконтил толкова – страх ме е да не ми завидят на щастието по някакъв много осезателен начин и да не ми го отнемат...
Париж, 1912г
ЯВОРОВ ДО ЛОРА
Мила, скъпа, Лора,
Мисля за тебе. Целувам разпятието. То ще ми донесе успех в борбата, която е свята. След един-два часа тръгвам за границата. Довечера ще бъда само на 15 км. От линията. Едва ли ще получиш друго писмо от мене. Вярвай, че ще се видим, както аз вярвам в това, че ти си най-добрата българка. Аз не мога да ти напиша нищо повече, защото те обичам. Сърцето ми е пълно с тебе. Целувам те хиляди пъти. Целувам и малкия мил Петко. Довиждане, мила моя.
Твоя Пейо
Дълбока благодарност за всичко.
Ти мене би трябвало да простиш, не аз тебе.
Не мога да ти пиша, защото всякя ¼ минута ме теглят за едно или друго.
Пейо
Още веднъж хиляди целувки, сбогом и довиждане.
Само твоя Пейо.
15 окт 1912 Банско
Мила Лора, здравей,
Вярвам, че си много добре и това ми е приятно. Отлично бих се чувствал, ако не беше един силен бронхит, който ме измъчва. Ето какво се случи от нашата раздяла в Самоков до сега:
На 5 ти сутринта тръгнахме за границата, дето прекарах целия ден. През нощта се смъкахме 1-2 часа навътре в Турско. На 6 срещу 7 путъвахме 15 часа и стигнахме в Банско на помощ на четите, който го бяха „освободили” още на 5 ти сутринта. На 8 в тъмни зори тръгнахме около 250 души да превземаме Мехомия. То беше една лудост, защото в града имаше не по малко от 1500 души турски войници. Но ние бяхме заблудени, че български войски ще пристигнат в тоя ден. И ядохме един пердах! Всичката ми жажда за риск и опасности беше преситена. Българската войска пристигна на 11 ти. Болен, на кон- затътрих се и аз, но града се предаде без бой. Турските войски бяха избягали през нощта. Два-три дни бях свидетел на най-отвратителни сцени: убийства, пожари грабеж и неща още по ужасни. Българите, главно тукашните, се оказаха достойни ученици на турците. Душата ми е потресена до дъно. Рядко съм чел за войни тъй жестоки, тъй варварски, като сегашната. Дано по скоро дойде мирът. След 2-3 дни вероятно аз ще трябва да мина бойната линия и да вляза по навътре, към Мелнишко и Демир- Хисарско.
В Мехомия се срещнах с Найденова, мъже на твоята приятелка, 1-2 дни бяхме почти все заедно.
Целувам те горещо и желая по скоро да те видя. Целувам Петка.
Твоя Яворов
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ е роден на 16 окт 1937 г в с. Горно Павликени, Ловешко. Завършил е немска филология в Софийскиия университет Св.Климент Охридски. Специализира театрознание в Хумболтовия университет – Берлин, където защитава докторкса дисератция върху драматургията на Фридрих Дюренмат, Работи като драматург в Благоевградския театър Н.Вапцаров и Драматичния театър София. От 1995 до 2007 г. е главен драматург на Народния театър Иван Вазов. Написал е пиесите Босилек за Драгинко, През октомври без теб, Музика от Шатровец, Прозорецът, Великденско вино, Нирвана, Одисей пътува за Итака, Червено вино за сбогом, Куцулан или Вълча Богородица, Франческа, Бетовен 21 и др. Автор на романа Френско магаре, на автобиографичната книга Поражението и на сборника с текстове за театър, драматургия и политика Паметта на гарвана. Носител на национални награди и на международната Хердерова награда (1996) за цялостно творчество. От февруари 2008 г. е драматург на Драматично-кукления театър К.Величков- Пазарджик.