Аз със японкиIFF написа:И аз навремето си пишех с другарчета от СССР.krimon написа: По-малкото кореспондира с три деца на неговата възраст в България (от различни градове) чрез обикновена пощаи определено е на нивото на изискванията в България.
КАКЪВ СМИСЪЛ ИМА, ДЕТЕТО ВИ ДА ЗНАЕ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК?
Усилието ти е напълно ненужно. Миналата година на родителска среща с школото на сина ми в Денвър, учителката ме попита дали си говорим на френски вкъщи ?ablood написа:Нямам оксфордски акцент, но вярвам, че мога да дам доста добро начало на децата. В детската градина няма нито един емигрант освен тях, камо ли българин. Защо да им усложнявам живота? Не ми е проблем да направя това усилие за тях.
Аз учудено я попитах как е стигнала до това заключение ? " Еми защото нали идвате от Монреал и понеже Алекс има лек акцент всеки понеделник сутрин, но до обяд изчезва"На мен ми се видя много смешно и й обясних, че вкъщи си говорим на чист български, ако и да идваме от Монреал.
Та значи да обобщя; моето дете дойде тук на 3.5 години. Тръгна на втората седмица на френска детска градина. После мина на английска, после пак на френски и накрая стигнахме до Денвър пак на английски. Нито един ден не сме си проговорили вкъщи на нещо друго освен български. Даже когато сутрин, закъснявайки за училище ме е питал " белът рингна ли?" не съм мъ отговарял докато не ми зададе въпроса на нормален български език. В училище, днес е по средата на класа и по английски и по иврит, без особена помощ от моя страна. Вкъщи продължаваме да си говорим на български и така ще бъде винаги. Усилието ще го направи той, а не аз, защото в този живот това е най-малкото усилие, което може човек да направи - да говори майчиния си език....
Абе ти на ударен ли се правиш,тука обсъждаме дали да ги учим да четат и пишат,за говоренето си е ясно.На блъди не му вервай много на какъв език си говори в къщи.poumpy написа:Усилието ти е напълно ненужно. Миналата година на родителска среща с школото на сина ми в Денвър, учителката ме попита дали си говорим на френски вкъщи ?ablood написа:Нямам оксфордски акцент, но вярвам, че мога да дам доста добро начало на децата. В детската градина няма нито един емигрант освен тях, камо ли българин. Защо да им усложнявам живота? Не ми е проблем да направя това усилие за тях.
На мен ми се видя много смешно и й обясних, че вкъщи си говорим на чист български, ако и да идваме от Монреал.
Та значи да обобщя; моето дете дойде тук на 3.5 години. Тръгна на втората седмица на френска детска градина. После мина на английска, после пак на френски и накрая стигнахме до Денвър пак на английски. Нито един ден не сме си проговорили вкъщи на нещо друго освен български. Даже когато сутрин, закъснявайки за училище ме е питал " белът рингна ли?" не съм мъ отговарял докато не ми зададе въпроса на нормален български език. В училище, днес е по средата на класа и по английски и по иврит, без особена помощ от моя страна. Вкъщи продължаваме да си говорим на български и така ще бъде винаги. Усилието ще го направи той, а не аз, защото в този живот това е най-малкото усилие, което може човек да направи - да говори майчиния си език....
-
filipne
- Изгонен от форума
- Мнения: 3360
- Регистриран на: Съб Яну 31, 2004 12:10 am
- Местоположение: Montreal
- Обратна връзка:
ablood, у нас също винаги се е говорило само на български. Това по никакъв начин не попречи на децата ми да научат френски и английски без особени усилия.
Френски говорят без абсолютно никакъв акцент, или по-точно с кебекасрски акцент. Както споменах вече никой не им е говорил на френски с кебекарски акцент в къщи. От началото имаше объркване с нови думи, които са научили на френски а никога не са знаели на български. Но това постепенно отмина и сега почти не правят каши. Естествено от време на време ги поправям за някой израз или дума да български, както и те мен за такива на френски. Все пак аз говоря доста добър български а те доста добър кебекарски , така, че това е напълно логично.
Накратко, нямаше никаква нужда да им се говори на други езици в къщи за да им се помага.
Френски говорят без абсолютно никакъв акцент, или по-точно с кебекасрски акцент. Както споменах вече никой не им е говорил на френски с кебекарски акцент в къщи. От началото имаше объркване с нови думи, които са научили на френски а никога не са знаели на български. Но това постепенно отмина и сега почти не правят каши. Естествено от време на време ги поправям за някой израз или дума да български, както и те мен за такива на френски. Все пак аз говоря доста добър български а те доста добър кебекарски , така, че това е напълно логично.
Накратко, нямаше никаква нужда да им се говори на други езици в къщи за да им се помага.
И ти също 
детето ми е в музикално училище и свири на цигулкаMarto написа:2. Няма ли да е по-добре за детето да изразходва това време и тази енергия да научи нещо друго? Пиано, цигулка... избори много.
освен това се занимава активно с хокей /през зимата/, футбол /през лятото/ и целогодишно с плуване
Тези му дейности хич не му пречат да си учи и българският език
За италианката - не знам. Виж с нея дали няма да ти съдере кожата, ако детето ви не от глава до пети италианче
Във всеки случай двамата главни шефове в работата ми са италианци и хич не им пука да си говорят пред нас на италиански - кой разбрал - разбрал ... Даже ако се запишеш на курс по италиански и го издържиш успешно, ще ти го платят 
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. (KИ, 1881)
-
ablood
- Мнения: 10496
- Регистриран на: Нед Авг 28, 2005 2:51 pm
- Местоположение: Montreal
- Обратна връзка:
Любо, някои хора толкова отдавна не са се забавлявали (ако изобщо някога са), че се дразнят когато собствените им деца си играят безгрижно и се опитват "да им организират" свободното време пълноценно според собствените им виждания.
Децата трябва да бъдат ограничавани от дълъг престой пред екрана, но дали ще прекарват свободното си време в игра на двора, или в зубрене на български...
Всеки от нас е виждал еврейски училища, но там става дума за език, и писменост, която се цени в доста влиятелни среди. За семейния бизнес е почти задължително. Обществото е сплотено. Имат цял свят за управление, не им е лесно.
А българския език... той и в България вече губи позиции.
Децата трябва да бъдат ограничавани от дълъг престой пред екрана, но дали ще прекарват свободното си време в игра на двора, или в зубрене на български...
Всеки от нас е виждал еврейски училища, но там става дума за език, и писменост, която се цени в доста влиятелни среди. За семейния бизнес е почти задължително. Обществото е сплотено. Имат цял свят за управление, не им е лесно.
А българския език... той и в България вече губи позиции.
-
Странджата
- Мнения: 3606
- Регистриран на: Вто Дек 12, 2006 10:00 pm
- Местоположение: Хъшия
"Българин е кой не сменя името си за печена кокошка"
Аз искам да съм в Канада, заради по-големите възможности за децата ми и заради нормалното човешко отношение, а не защото искам да забравя, че съм българин.
През османското владичество гърците получили право да се разпореждат с духовния живот на българите. Българските книги били обявени за нечисти и унищожавани, а българските мъже били обучавани в гръцки училища, където български не се преподавал. И тогава съществувал реалният риск нашият език да изчезне. Но не станало! Гърците не хванали българските жени. Вкъщи българките говорили с децата си на български и спасили този изстрадал язик. По-късно и един български монах написал едно книжле и започнало да се чете на български. Започнали да се отварят български училища и ... започнало възраждането.
С какво животът в чужбина е по-различен от времето, в което никъде не се е преподавал български, но се е навирал в лицата ни гръчкия. И тогава много хора се погърчили, други се потурчили. А трети останали българи. И ние сме потомци точно на третите.
Чужбината е поредната отбивка, в която ще свърнат уморените духом, а истинските българи ще продължат напред.
Мисля, че днес ставащото в България е не по-малко опасно за душите на българчетата, от това да живеят в чужда страна. В тази връзка може да е по-добре да се живее в нормални страни, където е нужно да се полага усилие от страна на родителите за съхраняването на нашия свещен език.
Аз и съпругата ми ще положим тези усилия.
Аз искам да съм в Канада, заради по-големите възможности за децата ми и заради нормалното човешко отношение, а не защото искам да забравя, че съм българин.
През османското владичество гърците получили право да се разпореждат с духовния живот на българите. Българските книги били обявени за нечисти и унищожавани, а българските мъже били обучавани в гръцки училища, където български не се преподавал. И тогава съществувал реалният риск нашият език да изчезне. Но не станало! Гърците не хванали българските жени. Вкъщи българките говорили с децата си на български и спасили този изстрадал язик. По-късно и един български монах написал едно книжле и започнало да се чете на български. Започнали да се отварят български училища и ... започнало възраждането.
С какво животът в чужбина е по-различен от времето, в което никъде не се е преподавал български, но се е навирал в лицата ни гръчкия. И тогава много хора се погърчили, други се потурчили. А трети останали българи. И ние сме потомци точно на третите.
Чужбината е поредната отбивка, в която ще свърнат уморените духом, а истинските българи ще продължат напред.
Мисля, че днес ставащото в България е не по-малко опасно за душите на българчетата, от това да живеят в чужда страна. В тази връзка може да е по-добре да се живее в нормални страни, където е нужно да се полага усилие от страна на родителите за съхраняването на нашия свещен език.
Аз и съпругата ми ще положим тези усилия.
-
Fireman
,познавате толкова добре историята на България,Обичате България,жадувате за България ....хайде де,Тя е тук,идвайте си,прибирайте се ,Тя ви чака...