Още едно успешно преминало интервю!
-
- Мнения: 27
- Регистриран на: Чет Ное 23, 2006 10:05 am
Още едно успешно преминало интервю!
Здравейте всички!
Чувствам се длъжен да публикувам изчерпателна информация за нашето интервю, тъй като през последните месеци и дори година, аз самият често се възползвах от написаното в този форум, без дори да съм регистриран. Ето, че дойде време да дам описание на интервюто и въобще за нашата кандидатура. Надявам се, че тази информация ще бъде от полза за всички, на които им предстои да преминат през тази не-лека и продължителна процедура.
Първо няколко думи за нас.
Аз съм водещият кандидат, на 31 г. съм, инженер по електроника (оптични и мобилни комуникации), Технически университет – София (филиал Пловдив), френски 7/6, английски – 11/10. Съпругата ми е на 28 г., инженер-агроном (лозаро-градинарство), Аграрен университет – Пловдив; френски 6/5, английски – 6/5. И двамата не работим по специалностите си, но това разбира се, не беше отразено в трудовите ни книжки. Намаме деца, засега... (Nous n’avons pas d’enfants encore беше заучен отговор...)
Започнахме да изучаваме френски от май 2006 г., при двама различни учителя – при единия граматика, а при другия – конкретна подготовка за интервюто. Тук е момента да изкажем огромната си благодарност на мадам Мари Диамандиева („А.М. Консулт” ЕООД - Пловдив) за положените усилия при съвместната ни работа.
А сега за интервюто.
На 22.11.2006 г. към 11:00 ч. се бяхме явили пред сградата на Канадското консулство в София и в 11:50 вече се бяхме настанили в чакалнята. Както вече бяхме разбрали, графикът за интервютата закъснява и се наложи да изчакаме около 20-30 мин. Предположихме, че това е в наша полза, тъй като Мадам Бушар най-вероятно е вече огладняла, и ще гледа да ни „претупа”. Или поне се надявахме да е така.
По едно време (около 12:30), се появи млада и видимо радостна двойка; поздравихме се с тях - казаха ни да не се притесняваме, защото Линда е супер. Така, веднага след тях, се появи и жена на средна възраст (мадам Пиргова предполагам; преводачката, тя така и не се представи), извика ме по име (но само мен – „Г-н Найденов?”) и аз станах. Съпругата веднага скочи: „А г-жа Найденова?”. А тя – „Ама разбира се, и Вие!” Съпругата: „Ако може, аз да изчакам тук!” Всички се засмяхме. Така още в самото начало бяхме създали т.нар. ambiance между нас и Пиргова; сигурни бяхме, че ще е на наша страна. Така, че опитайте се да разчупите леда още в самото начало, усмихвайте се повече, шегувайте се (уместно, разбира се) и мислете положително.
Отведе ни към стаята в дъното на коридора, където заварихме мадам Бушар да стои зад едно бюро, претрупано с всякакви документи и лаптопа й. Тя стана, подадохме си ръце, изтърсихме по едно „Bonjour, madame!”, поставихме си палтенцата на закачалката, седнахме и аз извадих дебелата папка с документите.
Обстановката е напълно работна и непринудена, мадам Бушар е приятелски настроена; облечена беше почти неглиже и в никаккъв случай – строго официално. Така, че забравете смокингите - официалните облекла не са за предпочитане.
Мадам Бушард започна. Говори сравнително бавно, с квебекарски акцент, но отчеливо и й се разбира всичко. Представи се, обясни за трите възможни изхода от интервюто; че накрая ще събере натрупаните точки и ще даде официалния резултат. Докато говори, тя постоянно „блъска” по клавиатурата на лаптопа и от време на време ни поглежда.
Забелязах, че от лаптопа излиза мрежов кабел. Това значи, че може би има и интернет достъп. Ако е така, значи е възможно (при нужда и ако се усъмни в някой факт) да прави он-лайн проверка. Разбира се, не мога да бъда сигурен.
Започна проверка или по-точно сверка на документите – паспорти, актове за раждане и брак, дипломи; до сертификатите за професионална квалификация не се стигна. Пиргова гледаше документите и само кимаше. По един въпрос за официалната професия – „Вие сте ..., така ли?” Забелазах, че пред нея са нашите DCS, и върху тях бяха маркирани с молив определени места – най-вероятно къде да бъдат концентрирани въпросите.
Попита ни с какво се занимаваме в момента – обяснихме с по едно изречение, тя се задоволи. Учуди се, че работим в една и съща фирма, но само толкова. Попита какви са предишните ни постове и каква в е разликата между тях – отново с по едно изречение. Попита съпругата ми за един от нейните сертификати (тя има няколко) – за технология на облеклото. „Как така сте завършила селскостопански техникум, а имате сертификат за шивачка?” Тя обясни със заучено изречение, което напълно задоволи мадам Бушар.
„Какво правите, когато не сте на работа?” Дежурен въпрос, който съпругата не успя веднага да разбере. “Loisir?” пита тя, Пиргова кимна, и жената започна – обичам да рисувам - правя графики и т.н.; но съзнателно не спомена за четене на книги или гледане на тележизия, защото знаехме, че това е „болна” тема при Бушар. Аз казах, че обичаме да ходим по планините, че сме изкачили 4-те най-високи върха в България, извадих предварително подготвените снимки за доказателство, и тя ахна... “Коя от всички планини Ви харесва най-много?”. „Всички са красиви”, казвам аз. „Oh, très bien!”
„Защо искате да имигрирате?” Още един дежурен въпрос, на който аз заразказвах заучените фрази за тежкото икономическо положение, за ниските заплати, за лошите социални условия и здравеопазване и т.н. Тя кимаше постоянно - très bien! „А защо точно Квебек?” Отново очакван въпрос със стандартните отговори. Тя остана доволна – постоянно повтаряше – „Oui, ce vrai!”
“Can you tell me something about Quebec, but in English?” „Oui”, казвам аз, без да се замислям. Тя превключи, гледайки в лаптопа, без дори и даде знак! Почнах аз бавно за георгафията (наистина трудно се превключва), като пстоянно и по инерция вмъквах “mais”, “encore” и други такива, а тя и преводачката се радваха искрено на моя английско-френски. Аз обаче бавно и постепенно преминах само на френски, докато тя ме прекъсна със следващия въпрос.
Нямаше никакви въпроси относно езиците, нито поиска да види сертификати.
„Какво смятате да работите в Квебек?” Аз – „Знам, че в началото няма да мога да работя като инженер...”, а тя – „Така ли, защо?” Е, тогава аз се развихрих - очаквах и този въпрос; започнах да й обяснявам за приравняването на дипломата и за 3-те условия за членство в ордера на инженерите. А тя - Oui, ce vrai!, Oui, ce vrai! ... Зарадва се на моите изчерпателни познания и в тази област.
„Какво знаете за трудовия пазар в Квебек?” Отговорих й, че редовно посещавам сайтовете за работа и имам няколко подходящи обяви. „Може ли да ги видя?” „Какви са изискванията за заемане на тази длъжност?” Подадох й една-две разпечатки, като предварително бях подчертал с текст-маркер основните неща. Казах, че не си спомням точно изискванията – основни позанания по френски и английски, минимален опит на подобна длъжност и други такива общи приказки. Попита жена ми същото, тя се затрудни и тогава й подбутна листа, за да може направо да ги прочете. Обяснихме, че изпълняваме подобни длъжности и в момента, т.е. имаме опит. Те се задоволи с този отговор.
„Защо не кандидатствате за федерална Канада, след като знаете по-добре английски?” Отново завъртях към предимствата на социалната политика на Квебек, отношението към имигрантите и прочие стандартни неща.
„Имате приятел в Квебек?” „Да, приятели”, казвам. Обясних, че той е в Монреал със семейството си. Казах по две думи за тях. Поинтересува се какво е образованието му, какво работи, от къде го познавам и от кога. Все стандартни и очаквани питания. Обясних без проблем основното. До делкарациите D-13 въобще не се стигна.
Последвалата няколкоминутна пауза ми се стори цяла вечност – мадам си гледаше лаптопа и си въвеждаше (смяташе) точките, жена ми изучаваше обстановката, а аз тръпнех в очакване на следващия въпрос. „Alors, vous êtes acceptez!” изтърси тя, а аз отначало се чудех правилно ли съм чул, след което се усмихнах. Успяхме само да кажем по едно “Merci, madame!”, а тя започна да обяснява за средствата, с които ще влезем в Квебек - подписахме договор, даде ни брошшура и ни посочи основните моменти в нея.
Всичко продължи не повече от 30-40 мин. Явно мадам Бушар беше наистина огладняла. Не казахме и 20% от това, което бяхме подготвили като възможни въпроси.
С това първата част на нашата одисея приключи успешно.
Оставям всеки сам да тълкува нещата и да си прави конкретни изводи.
За нас лично, това е положителният резултат от няколко месечен труд и един голям житейски успех!
НИКОЛАЙ и АНЕЛИЯ
____________________________________________________
20.07.2006 – DCS – Виена
02.08.2006 – Accusé de réception
06.09.2006 – Convocation à une entrevue de sélection
22.11.2006/12:00 – Entrevue de sélection (Linda Bouchard)
22.11.2006/около 13:00 – Certificats de selection
04.12.2006 - изпратени документи Букурещ
Чувствам се длъжен да публикувам изчерпателна информация за нашето интервю, тъй като през последните месеци и дори година, аз самият често се възползвах от написаното в този форум, без дори да съм регистриран. Ето, че дойде време да дам описание на интервюто и въобще за нашата кандидатура. Надявам се, че тази информация ще бъде от полза за всички, на които им предстои да преминат през тази не-лека и продължителна процедура.
Първо няколко думи за нас.
Аз съм водещият кандидат, на 31 г. съм, инженер по електроника (оптични и мобилни комуникации), Технически университет – София (филиал Пловдив), френски 7/6, английски – 11/10. Съпругата ми е на 28 г., инженер-агроном (лозаро-градинарство), Аграрен университет – Пловдив; френски 6/5, английски – 6/5. И двамата не работим по специалностите си, но това разбира се, не беше отразено в трудовите ни книжки. Намаме деца, засега... (Nous n’avons pas d’enfants encore беше заучен отговор...)
Започнахме да изучаваме френски от май 2006 г., при двама различни учителя – при единия граматика, а при другия – конкретна подготовка за интервюто. Тук е момента да изкажем огромната си благодарност на мадам Мари Диамандиева („А.М. Консулт” ЕООД - Пловдив) за положените усилия при съвместната ни работа.
А сега за интервюто.
На 22.11.2006 г. към 11:00 ч. се бяхме явили пред сградата на Канадското консулство в София и в 11:50 вече се бяхме настанили в чакалнята. Както вече бяхме разбрали, графикът за интервютата закъснява и се наложи да изчакаме около 20-30 мин. Предположихме, че това е в наша полза, тъй като Мадам Бушар най-вероятно е вече огладняла, и ще гледа да ни „претупа”. Или поне се надявахме да е така.
По едно време (около 12:30), се появи млада и видимо радостна двойка; поздравихме се с тях - казаха ни да не се притесняваме, защото Линда е супер. Така, веднага след тях, се появи и жена на средна възраст (мадам Пиргова предполагам; преводачката, тя така и не се представи), извика ме по име (но само мен – „Г-н Найденов?”) и аз станах. Съпругата веднага скочи: „А г-жа Найденова?”. А тя – „Ама разбира се, и Вие!” Съпругата: „Ако може, аз да изчакам тук!” Всички се засмяхме. Така още в самото начало бяхме създали т.нар. ambiance между нас и Пиргова; сигурни бяхме, че ще е на наша страна. Така, че опитайте се да разчупите леда още в самото начало, усмихвайте се повече, шегувайте се (уместно, разбира се) и мислете положително.
Отведе ни към стаята в дъното на коридора, където заварихме мадам Бушар да стои зад едно бюро, претрупано с всякакви документи и лаптопа й. Тя стана, подадохме си ръце, изтърсихме по едно „Bonjour, madame!”, поставихме си палтенцата на закачалката, седнахме и аз извадих дебелата папка с документите.
Обстановката е напълно работна и непринудена, мадам Бушар е приятелски настроена; облечена беше почти неглиже и в никаккъв случай – строго официално. Така, че забравете смокингите - официалните облекла не са за предпочитане.
Мадам Бушард започна. Говори сравнително бавно, с квебекарски акцент, но отчеливо и й се разбира всичко. Представи се, обясни за трите възможни изхода от интервюто; че накрая ще събере натрупаните точки и ще даде официалния резултат. Докато говори, тя постоянно „блъска” по клавиатурата на лаптопа и от време на време ни поглежда.
Забелязах, че от лаптопа излиза мрежов кабел. Това значи, че може би има и интернет достъп. Ако е така, значи е възможно (при нужда и ако се усъмни в някой факт) да прави он-лайн проверка. Разбира се, не мога да бъда сигурен.
Започна проверка или по-точно сверка на документите – паспорти, актове за раждане и брак, дипломи; до сертификатите за професионална квалификация не се стигна. Пиргова гледаше документите и само кимаше. По един въпрос за официалната професия – „Вие сте ..., така ли?” Забелазах, че пред нея са нашите DCS, и върху тях бяха маркирани с молив определени места – най-вероятно къде да бъдат концентрирани въпросите.
Попита ни с какво се занимаваме в момента – обяснихме с по едно изречение, тя се задоволи. Учуди се, че работим в една и съща фирма, но само толкова. Попита какви са предишните ни постове и каква в е разликата между тях – отново с по едно изречение. Попита съпругата ми за един от нейните сертификати (тя има няколко) – за технология на облеклото. „Как така сте завършила селскостопански техникум, а имате сертификат за шивачка?” Тя обясни със заучено изречение, което напълно задоволи мадам Бушар.
„Какво правите, когато не сте на работа?” Дежурен въпрос, който съпругата не успя веднага да разбере. “Loisir?” пита тя, Пиргова кимна, и жената започна – обичам да рисувам - правя графики и т.н.; но съзнателно не спомена за четене на книги или гледане на тележизия, защото знаехме, че това е „болна” тема при Бушар. Аз казах, че обичаме да ходим по планините, че сме изкачили 4-те най-високи върха в България, извадих предварително подготвените снимки за доказателство, и тя ахна... “Коя от всички планини Ви харесва най-много?”. „Всички са красиви”, казвам аз. „Oh, très bien!”
„Защо искате да имигрирате?” Още един дежурен въпрос, на който аз заразказвах заучените фрази за тежкото икономическо положение, за ниските заплати, за лошите социални условия и здравеопазване и т.н. Тя кимаше постоянно - très bien! „А защо точно Квебек?” Отново очакван въпрос със стандартните отговори. Тя остана доволна – постоянно повтаряше – „Oui, ce vrai!”
“Can you tell me something about Quebec, but in English?” „Oui”, казвам аз, без да се замислям. Тя превключи, гледайки в лаптопа, без дори и даде знак! Почнах аз бавно за георгафията (наистина трудно се превключва), като пстоянно и по инерция вмъквах “mais”, “encore” и други такива, а тя и преводачката се радваха искрено на моя английско-френски. Аз обаче бавно и постепенно преминах само на френски, докато тя ме прекъсна със следващия въпрос.
Нямаше никакви въпроси относно езиците, нито поиска да види сертификати.
„Какво смятате да работите в Квебек?” Аз – „Знам, че в началото няма да мога да работя като инженер...”, а тя – „Така ли, защо?” Е, тогава аз се развихрих - очаквах и този въпрос; започнах да й обяснявам за приравняването на дипломата и за 3-те условия за членство в ордера на инженерите. А тя - Oui, ce vrai!, Oui, ce vrai! ... Зарадва се на моите изчерпателни познания и в тази област.
„Какво знаете за трудовия пазар в Квебек?” Отговорих й, че редовно посещавам сайтовете за работа и имам няколко подходящи обяви. „Може ли да ги видя?” „Какви са изискванията за заемане на тази длъжност?” Подадох й една-две разпечатки, като предварително бях подчертал с текст-маркер основните неща. Казах, че не си спомням точно изискванията – основни позанания по френски и английски, минимален опит на подобна длъжност и други такива общи приказки. Попита жена ми същото, тя се затрудни и тогава й подбутна листа, за да може направо да ги прочете. Обяснихме, че изпълняваме подобни длъжности и в момента, т.е. имаме опит. Те се задоволи с този отговор.
„Защо не кандидатствате за федерална Канада, след като знаете по-добре английски?” Отново завъртях към предимствата на социалната политика на Квебек, отношението към имигрантите и прочие стандартни неща.
„Имате приятел в Квебек?” „Да, приятели”, казвам. Обясних, че той е в Монреал със семейството си. Казах по две думи за тях. Поинтересува се какво е образованието му, какво работи, от къде го познавам и от кога. Все стандартни и очаквани питания. Обясних без проблем основното. До делкарациите D-13 въобще не се стигна.
Последвалата няколкоминутна пауза ми се стори цяла вечност – мадам си гледаше лаптопа и си въвеждаше (смяташе) точките, жена ми изучаваше обстановката, а аз тръпнех в очакване на следващия въпрос. „Alors, vous êtes acceptez!” изтърси тя, а аз отначало се чудех правилно ли съм чул, след което се усмихнах. Успяхме само да кажем по едно “Merci, madame!”, а тя започна да обяснява за средствата, с които ще влезем в Квебек - подписахме договор, даде ни брошшура и ни посочи основните моменти в нея.
Всичко продължи не повече от 30-40 мин. Явно мадам Бушар беше наистина огладняла. Не казахме и 20% от това, което бяхме подготвили като възможни въпроси.
С това първата част на нашата одисея приключи успешно.
Оставям всеки сам да тълкува нещата и да си прави конкретни изводи.
За нас лично, това е положителният резултат от няколко месечен труд и един голям житейски успех!
НИКОЛАЙ и АНЕЛИЯ
____________________________________________________
20.07.2006 – DCS – Виена
02.08.2006 – Accusé de réception
06.09.2006 – Convocation à une entrevue de sélection
22.11.2006/12:00 – Entrevue de sélection (Linda Bouchard)
22.11.2006/около 13:00 – Certificats de selection
04.12.2006 - изпратени документи Букурещ
Последно промяна от nick_naydenoff на Нед Дек 10, 2006 3:03 pm, променено общо 1 път.
- estoyanova
- Мнения: 628
- Регистриран на: Съб Авг 23, 2003 1:34 pm
- Местоположение: Sofia
- Обратна връзка:
Честито и успех във всеки един етап!
Благодаря за изчерпателното описание, като силно се надявам да ни е от полза за нашето представяне!

Благодаря за изчерпателното описание, като силно се надявам да ни е от полза за нашето представяне!

Документи до Виена - 22.04.06 г.
Accusé - 28.04.06 г.
Интервю - 29.11.06 г. 10.00 h ОК
Документи Букурещ - 19.12.06
Баркодове - 29.03.07
Медицински - 10.04.07
Направени-24.04.-OK - 03.05.
Покана за виза - 1.06.- ВИЗИ 23.06.
Accusé - 28.04.06 г.
Интервю - 29.11.06 г. 10.00 h ОК
Документи Букурещ - 19.12.06
Баркодове - 29.03.07
Медицински - 10.04.07
Направени-24.04.-OK - 03.05.
Покана за виза - 1.06.- ВИЗИ 23.06.
Chestito i ot men!!!
Uspehi i v sledvashtite etapi. Priqtno e da chetesh za uspehite na drugite i da znaesh, che ima i drugi kato teb, koito iskat da namerqt shtastieto si drugade.
Uspehi i v sledvashtite etapi. Priqtno e da chetesh za uspehite na drugite i da znaesh, che ima i drugi kato teb, koito iskat da namerqt shtastieto si drugade.
DCS - 1-wa chast - 10. 2004
DCS - 2-ra chast - 17.03.2006
Pokana za intervu - 20.07.2006
Uspeshno intervu - 12.10.2006
Pusnati docs kym Bukuresht - 28.11.2006
Barkodowe - 22.02.2007
Medicinski - 16.03.2007
VIZA - 04.06.2007
DCS - 2-ra chast - 17.03.2006
Pokana za intervu - 20.07.2006
Uspeshno intervu - 12.10.2006
Pusnati docs kym Bukuresht - 28.11.2006
Barkodowe - 22.02.2007
Medicinski - 16.03.2007
VIZA - 04.06.2007
Re: Още едно успешно преминало интервю!
Честито и от мен! Успех за напред!
Не мисля , че може да направи каквато и да е проверка, по който и да е документ в интернет. Поправете ме ако греша!nick_naydenoff написа:Здравейте всички!
Забелязах, че от лаптопа излиза мрежов кабел. Това значи, че може би има и интернет достъп. Ако е така, значи е възможно (при нужда и ако се усъмни в някой факт) да прави он-лайн проверка (например в страницата на НОИ). Разбира се, не мога да бъда сигурен.