Да, и ние днес минахме успешно интервюто и получихме така заветните сертификати. :partysmiley: Ето и малко инфо за нас:
Аз, водещата: Текстилен инженер, 6 години стаж по специалността, бременна в 7-ия месец, 30 години, френски 4/3, английски 9/8.
Той: Текстилен инженер, 4 години стаж по специалността, 32 години, френски 3/2, английски 5/4.
Интервюто ни беше от 11 часа. Ние росни, росни бяхме в чакалнята в 10.30 (просто бързо стигнахме и намерихме място за паркиране). Цяла нощ не спах добре и не се чувствах в кондиция. Точно в 11.00 излезе преводачката и ни покани в малката стаичка, където Мадам Линда ни чакаше. Здрависахме се, поздравихме се и седнахме срещу нея. Стаята е малка и на едно бюро седят и тя и ние. Извадихме си всички папки и документи, които си бяхме приготвили (оригиналите по писмото+оферти за работа+разпечатани изисквания от официалният сайт как се става член на "Ордера на инженерите")
Линда и много мила, приветлива и учтива жена. Не създава никакво напрежение и се усмихва. И все пак аз не разчупих "гипса" и бях доста притеснена....може и от хормоните да е било. С две думи не знаех къде се намирам.
! За разлика от мен съпругът ми беше в по-добра кондиция.Та....първо ни обясниха как сме оценени с някакви точки, които ни допускат до интервю, и че интервюто е да се сравнят данните от молбата с оригиналните документи и да се проверят нивата на езиците, които сме написали. После обясни за 3-те изхода на интервюто, които на всички ни са до болка познати.
После поиска паспорта и акта за раждане. Аз дадох и на двамата, но се оказа, че първо с мен ще се занимаят. Никакви върпоси. Нито как се казвам, нито къде съм родена, нито къде живея.....никакви стандартни въпроси. Мълчим и се усмихваме, а тя ми разглежда молбата. Погледна паспортите и за наша най-голяма изненада започна да говори на мъжът ми. Попита го за Китайската виза и какво е правил там. Той естествено си отговори, но изцяло на бългаски с преводачката. И като се разприказваха като на кефе за Шанхай и за Китай.
На мацката като й хареса да си говори с него, а мен никой за нищо не ме пита. 
Изобщо не очаквахме него да го питат. Той знаеше само три неща: как се казва, къде е роден и че е женен. Нищо друго. После поиска дипломите за висше и ме попита да й обясня на английски какво съм учила? Гипс. От толкова кълване на френски тотално изключих английския. Направо запецнах. Смотах нещо и даже не си спомням какво казах. Тя разгледа академичната справка и търсеше определени предмети, след което сама си отговори на въпроса. Аз се притесних още толкова и ми стана адски топло. Тогава ме попита какво работя? Обясних на френски. После поиска да го обясня и на английски и някакси включих и успях. Дойдоха ми думите. Попита ме за оферти и аз й показах 3 на брой. Попита ме за Ордера на инженерите и аз й показах информацията, която съм свалила от официалният сайт. Остана много доволна. Говорех си на български, а преводачката превеждаше. После пак взе да си говори с мъжа ми какво точно работи и бля-бля....с преводачката, разбира се. Мани....излагация. Пита за мотивацията и аз си изпях на френски всичко...и за Монреал. И накрая ме заби в трета глуха с въпроса "Какво правихте преди да дойдете на интервюто", а аз разбрах "Какво ще правите преди да дойдете тука, в Квебек" И аз й обяснявам как ще си гледаме детето и ще му се радваме когато се роди следващата година...и се чудех защо ме гледаха тъпо. 
После преводачката каза, че въпроса е друг. Направо потънах в земята от притеснение. Казах, че нивото ми на френски не е толкова високо и не мога да обясня. "Да става каквото ще" си помослих. Сигурно съм се била яко изчервила. Но на мъжът ми се усмихна щастието да покаже какво е научил, защото го попита точно това, което знаеше на френски: Как Ви е фамилията, Как Ви е името и на колко години сте? Той с голяма гордост си каза. 
И тогава за наша най-голяма изненада чухме думите " Vous etes accepte", като мацката ги повтори 2 пъти. Благодарихме й и последваха стандартните обяснения. Даде ни сертификатите и съвсем приятелски ни посъветва да продължим да учим френски тук преди заминаването, защото иначе ще ни е много трудно там, на място. Даже като обясняваше за книжката, която ти дават за ръководна, че е на френски и че мога да си я изтегля от официалният сайт на английски, ако ми е по-лесно. Но ще е хубаво упражнение на езика, ако се пробвам да я чета на френски. Просто като майка съветваше кое ще е най-добро за нас. Много е готина. Останах с много, много добри впечатления за нея. Събрахме си бумагите, казахме си чао и в 11.50 бяхме излезли.
Това е. Аз още не знам какво точно се случва, но се надявям утре да съм вече в реалността.
Искам да изкажа голямата си благодарност към нашата учителка Светла Симеонова, която за 2 месеца направи и невъзможното, за да ни подготви. Определено зная повече, отколкото показах на интервюто, но притеснението ми изигра лоша шега.
Пожелавам много късмет на бъдещите интервюта и помнете, че не е толкова страшно! Късмет!!!
PS: Забравих да кажа, че въпреки притеснението се усмихвахме и даже си се смеехме на няколко пъти. Линда и тя се позабавлява с нас. Не й беше изобщо скучно.
