На 24 юли благополучно кацнахме в Монреал. Пиша малко късно, защото само от 2 дена имаме интернет в къщи и то през телефона за другия ни искат кредитна карта, а този сме го платили в офиса.
Ще опиша всичко набързо от начало:
декември 2001 - първи документи
март 2002 втори документи
юли 2002 покана за интервю
септември 2002 интервю
октомври 2002 заведени трети документи в Букурещ
ноември 2002 медицински
февруари 2003 нови медицински за мен- на съпруга и детето са изпратени във Виена
март 2003 и моите медицински са във Виена
април 2003 писмо за визи
май 2003 визите пристигнаха
Резервирахме билети за 23 юли с Гръцките авиолинии ОЛИМПИК, по 361 $ за възрастен и 191$ за детето заедно с летищните такси в едната посока. Има ваучери за спане и вечеря, закуска няма защото ни вземат в 6 часа от хотела на другата сутрин.
Успяхме да си чекираме багажа с помощта на една позната директно до Монреал.
Излетяхме 14:25 часа и кацнахме след един час на летището в Атина.
От летището след около 1 час ни взе голям автобус и ни закара в едно курортно градче на брега на Бяло море в едно малко но много хубаво хотелче с климатик. Вечерята беше шведска маса. Дъщерята успя да се изкъпе в морето. От хотелската стая може да се обадите до България и излиза 5 Евро за около 3 минути.
В 5,30 ви събуждат ако не сте поръчали друго. В 6 сутринта пристигна голям автобус и ни откара на летището. Пътува се не повече от час.
В самолета има екрани пред всеки и може да се следи до къде сме стигнали с полета на каква височина и къде точно се намираме и колко остава до заветното място.Има и филми. Полета е до Торонто но се каца в Монреал. В самолета стюардесите не си даваха много зор, даже след като закусихме към 12 часа изгасиха лампите и повечето хора заспаха. Може да се вземат напитки направо от количките в дъното на самолета защото следващия път когато се сетиха да минат пак с храната вече беше 5,30 часа. За толкова пари- такова обслужване. Разликата в цените на билетите беше 500 $ по-малко за цялото семейство отколкото КЛМ и чехите.
На летището в Монреал след паспортния контрол отидохме при федералните власти там ни пуснаха документите за резидентските карти, дадохме адреса на наши приятели, където ще си получим картите. Ако имате такъв адрес е добре да си го напишете на няколко листа и да им го давате като ви го поискат. В паспортите ни закрепиха по един лист, който ни предупредиха да пазим заедно със сертификатите за селекция до получаването на гражданство. По-нататък по службите постоянно ни го искаха. Тук се декларират и парите които носим. Дадоха ни и по един голям плик за възрастните и един малък за детето. В големите пликове са формулярите, които се попълват и се подават за социален номер, а малкия плик е когато си получиш социалния номер да подадеш този формуляр за детските.
После се представихме и пред Квебекските власти и ни казаха кога и къде да се явим на среща за да ни се оформят и следващите документи.
Взехме си багажа и отидохме на митницата да си дадем прословутия списък с вещите които носим. Него успяхме да го напишем в самолета. Казаха да си го пазим. Не са ни проверявали изобщо багажа. Само ни пожелаха пак Добре дошли в Квебек.
От летището багажа ни го закара микробусче за 45 $ , 10 $ от които били за товарене и разтоварване и бакшиш.
Докато не съм забравила да напиша за багажа. Купихме си 3 от най-големите куфари с колелца за по 90 лева с пазарлъка, бяха по 98 лева от магазина на Чанти Светла на Орлов мост и 3 сака от Илиенци за по 10 лева всички бяха с размери около 158 см. /широчина, дължина , височина/ И куфарите и саковете събират повече от 32 кг багаж и не бяха пълни до горе. В куфарите може да се сложат по-чупливи неща и по-тежки, но саковете също са удобни, навсякъде има колички по аерогарите, в Атина са по 1 евро, в Монреал безплатни. Ние си опаковахме багажа в найлон на нашата аерогара за по 6 лева на чанта. Пристигна в отлично състояние.
Много сме благодарни на нашите приятели които ни посрещнаха на летището, а и най-вече че успяха да ни запазят квартира още преди да дойдем. По този начин ни спестиха много нерви и пари. Те самите доста се бяха напатили с временната си квартира в центъра и преместването на 1юли. В центъра за 3 ½ са плащали по 850 $ за двата месеца, а на всичкото отгоре е имало и дървеници в матрака, шумно и мръсно, квартирата е била обзаведена. А собственика е имал наглостта да им каже, че те са си донесли дървениците. След като са се пренесли са плащали наново за регистрацията на телефона и на електричеството по 50$, които са били платили и за предишния си адрес. Взели са им и капаро за телефона 200 $, защото адресът им не е постоянен и ще си ги получат след 6 месеца.
В момента сме в една къща с тях, ние сме на 1 етаж, а те са на 2-рия. Друго си е със съседи българи.
Наемът ни на месец е 450$ необзаведен без печка и хладилник, но до колкото разбирам това е доста нисък наем. Ние сме в източната час на града близо до Олимпийския стадион. Отоплението е на ток, топлата вода е от бойлер сток. Всъщност плащаме само дипълнително тока.
За нас шокът от пристигането беше намален до минимум, защото още от първата вечер си бяхме в квартирата. Въпреки това в първите 3-4 дена бяхме като зашеметени от пътуването и часовата разлика. Събуждахме се в 3 сутринта и постоянно ни се спеше. Пристигнахме в четвъртък и в петък вече бяхме по магазините за мебели. Край нас има много магазини за втора употреба и от там могат да се купят печки, хладилници и перални за по 150 $, мебели – столове, скринове, маси, легла от 40 –100 $, но за матраците е за препоръчване да са нови.
Мебели си купихме от ИКЕА. Там има голям избор. Взели сме си ги метални та като се местим да не се разпадат. Примерни цени с таксите в CAD: Диван който става на спалня 400$, доста удобен за спане. Библиотечка елементарна 4 рафта180/70/30 на промоция 33$, бюро за компютър 150$ доста е голямо с етажерка отгоре. Детско легло метално спи се на 2-рия етаж за двама, долу е за бюро 363$, матрака е отделно двоен около 150$ има и по евтини матраци около 100$ двойните, но много бързо свършват и трябва да се следи, ние 3 пъти ходихме, но все нямаше. Маса за хранене 80/160 90$ с масивен дървен плот и метални крака, столове пластмасови сгъваеми по 10$. В магазина се пазарува много културно вземаш си листче, моливче и метърче има ги закачени навсякъде и си ходиш мериш и записваш къде се намират в склада/има буква и цифра на етикета с цената примерно 10 F/ когато си избереш всичко отиваш в залата преди касите и сам си го изваждаш от стелажите. Всичко е опаковано в кашони и ако си записал правилно името на мебела няма проблем да си го намериш и да си избереш и цвета. 10 е номера на стелажа, F е сектора върху стелажа. Малките неща в магазина си ги вземаш от залите.
Транспорта се поръчва след като се платят мебелите на касите и на нас ни струваше 60 $ до другия край на града. В магазина има и домашни потреби, завеси, щори, цветя, няма електроуреди.
До него се стига като се слезе на спирка Du College оранжево метро посока Cote-Vertu и се вземе автобус 202 в събота и неделя е на половин час. Слиза се след като автобуса се качи на магистралата и в дясно видите една желязна водонапорна кула . Автобуса минава над една магистрала и спира. Слизате, връщате се назад над магистралата и по моравата слизате надолу, в дясно след водонапорната кула и двора на нещо като завод ще се озовете на паркинга на магазина. Кажете най-добре на шофьора къде ще слизате.
Покупката на компютъра се оказа най-трудното нещо. Мъжът ми, който в София се занимаваше с това все не можеше да намери магазин за компютърни части, все се предлагаха сглобени компютри на високи цени. Най-после се допитахме до един българин който се занимава тук със сглобяване на компютри от доста време и той ни каза че най-евтини са при индианците. И така започна похода до индианския резерват, до който ако нямаш кола си е истински подвиг да се добереш минава се по дълъг въжен мост до острова на който се намира. Важното е че след като са се добрали до резервата са ги завели в една не много спретната къщичка и там в мазето на рафтове за компоти са били наредени частите за компютри. Успели са да купят абсолютно всичко необходимо на доста ниски цени и без никакви такси. Индианците явно повече разбират от компютри отколкото от пишещи машини. На връщане са се уредили с транспорт до най-близкото метро Agrignon зелено.
На 30 юни ни беше насрочена срещата за останалите документи, още на аерогарата властите на Квебек ви дават един лист на който е отбелязан адреса и телефона където трябва да се представите и датата. Желателно е точно да се спазват датите и часовете, а ако нещо се случи да се обадите задължително по телефона. Всички служби са в центъра само за училището не е. Отива се на адреса който ви е посочен в списъка от летището, има регистратура на която ви дават номер и чакате докато ви извикат. На първата среща ни насрочиха дата за интервю за започване на курс по френски 10 ноември. На мен ми се стори много късно, като се има в предвид че след интервюто ще ни насрочат курса в рамките на 3 месеца, но госпожата много любезно ни обясни, че през лятото има много записани. Даде ни и телефони където да се запишем на безплатни курсове от септември. Август е почивен месец за всички курсове. В момента сме се записали на курс от 22 септември в центъра ALPA, който се оказа на отсрещния тротоар срещу квартирата. Ще учим там докато започнем другия курс.
Госпожата ни даде списък с местата, които трябва да се посетят, адреси и метра,телефони /здравна карта, социален номер, записване на детето на училище/. Записа ни и на интервю на което ще ни разяснят как стоят нещата с намирането на работа по нашата специалност и приравняването на дипломите. Даде ни и координати на човек, който може да ни легализира дипломите.
От тази служба се придвижихме пеша до следващата – здравните карти. Пак си вземаш номерче и чакаш докато ти светне на таблото номера и гишето на което да застанеш. Ние приключихме за около час, но нашите приятели са чакали само да ги извикат 2 часа. Там трябват по 2 снимки за всички над 14 години, ние си носихме, но главите на снимките ни се оказаха малки, иначе са си нормални хе-хе. Ако имате снимки с глави запълващи 2/3 от снимката ще се разминете с плащането на по 6 $ на човек. Снимките се правят на място веднага. Любезнизният служител ни каза, че от 1 октомври вече сме осигурени и да си чакаме картите по пощата. До тогава си имаме застраховка от София. Във форума пишеше, че ако пристигнеш в края на месеца, по-точно ако те регистрират в края на месеца, нас ни регистрираха на 30 юли, месеца се зачита и чакаш само 2 месеца за картата. Аз направих семейна застраховка в Алианц – България за 197$ за 2 възрастни и дете от 23 юли до 30 септември, така че нещата се навързаха. Застраховките по принцип не са задължителни.
Следващата спирка е социалния номер. Там веднага отиваш на гишето, ако няма хора и за 5 минути са ти оправили документите, предварително се попълват формулярите от пликовете, които са ви дали на летището федералните. След 5 седмици получаваш картата по пощата. Навсякъде носихме договора за наем, Паспортите с листите, които са прикачени в тях от федералните служби и сертификатите за селекция.
Тъй като успяхме да свършим всичко за отрицателно време решихме да си открием и телефон. Влязохме в някакъв магазин за телефони и там ни вкараха в компютъра и след 2 дена след като се обадихме на тел.номер който ни дадоха ни казаха нашия номер и го активираха. В края на месеца заедно със сметката за телефона ще трябва да платим и 50$ за включване. В края на месеца ще пристигне и сметката за електричеството + 50$ за включване.
Остана единствено да запишем детето на училище. Това се оказа най-сложното нещо. За здравните карти и тук детето задължително трябва да е с нас. Отива се на посочения адрес. Хубаво е да се отиде сутринта, започват работа от 8 и дават номерца до 10 ако има много хора. Първия път когато отидохме в 13 часа бяха приключили за деня. Има доста хора и ние чакахме 2 часа за да влезем и стояхме около 15 минути вътре. Сега ще чакаме да ни изпратят писмо в кое училище да отидем да я запишем. Много били малко училищата, които имат подготвителни класове.
С това приключихме с документите и зачакахме да пристигнат по пощата. Разбрахме че ако нямаш кредитна карта сметките се плащат с чек от пощата, който струва 2$ и ти го попълват в пощата за всяка сметка отделен чек. Наема го плащаме на ръка и ни дават бележка.
Преди във форума много се изписа за електроуредите, но докато не ги видиш на място не можеш да си ги представиш. За нашите представи са направо огромни, за сметка на маломерните им стаи. Със странния им външен вид се свиква бързо. В магазина половин час си избирах пералня и когато попитах служителя се оказа че това са сушилни, те се отварят отпред като пералните ни, а пералните се отварят отгоре и се въртят като пералните на бабите ни хоризонтално. Не топлят водата, топлата вода идва от бойлера, и затова прането приключва доста бързо и това е добре защото не са от най-тихите. Половин час търсихме в упътването къде да сипем праха. Накрая установихме, в дупката на дясната страна се сипва белина, в центъра на барабана стърчи нещо като стълб-винт в който се сипва омекотител, а самия прах при дрехите, ако все пак правилно сме разбрали. Събира 3 пъти повече дрехи от предишната, но има програма и за по-малко пране. Нашите приятели на горния етаж нямат място за пералня. Едно пране в обществената пералня зад ъгъла струва 1,75$ и за сушилня още толкова.
Печката е също от страната на Гъливер, вътре спокойно може да се разходи едно по-големичко гергьовско агънце. За сметка на това
загрява за секунди и изстива за секунди, ако включиш котлона на последната степен ще ти стопи тенджерата.
Хладилниците има защо да са големи, трябва да съберат всичко напазарувано в състояние на умопомрачение.
Пазаруваме само в големите магазини защото там е по-евтино и има промоции всяка седмица. За тях ни осведомяват по пощата с брошурки. Лошото е когато нямаш кола, докато се прибереш с автобуса или метрото ръцете ти стигат до петите. Не че не сме тренирали това в България, но тук разстоянията наистина са доста по-големи. Картата за метрото е 54$, за деца 27$ на месец. Карнет от 6 билетчета зелени за възрастни, купуват се в метрото, са 10$, за деца 5$ розови. В автобуса не продават карнети а се плаща билетчето, което е по-скъпо. Ако детето е малко по принцип до 7 години не му трябва билетче, но и дъщеря ни я слагаме пред нас в метрото и минаваме двете заедно тя е на 10 години. В автобуса обаче си даваме билетчето. Качвайки се в автобус срещу билетчето задължително получаваш билет за прекачване на автобус или метро който важи до написания върху него час. В метрото след като влезеш преди да се качиш на влакчето, си вземаш билетче от едно сиво автоматче, нищо не пише на него, само има едно сиво бутонче, натискаш и получаваш билетче за прекачване на автобуса на което има написан часа до който важи.
Хляба в магазините 700 грама е около 2-2,5$, но до нас има частна хлебарница и в нея същия хляб е 70-80 цента. Плодовете и зеленчуците са малко по-скъпи, но в големите магазини и на тях им правят намаления и излизат доста евтино.
Има едни магазини Доларама, в които всичко наистина е по 1$. Има домашни потреби, храна, играчки, книжарски стоки, инструменти, пирони. Като ни трябва нещо първо проверяме там.
Опитахме се да си открием банкова сметка, но или не сме открили подходящата банка или процедурата наистина е такава, трябва да имаме два документа за идентификация със снимка, единия от които е паспорта а другия ще бъде резидентската карта. Ако си клиент на банката за 35$ на година можеш да си наемеш кутийка и да си сложиш най-важните документи в нея.
Май доста се увлякох и ще ви свършат отпуските докато го прочетете. Само да кажа че в първите дни всичко ми се виждаше доста грозно и нереално. Била съм в страни от всички континенти и честно казано за първи път попадам на такова странно място. Свикнала съм да отида някъде да стоя 10-20 дена и да се прибера и сега в първите дни все си мислех че след няколко дена ще се прибираме. След 2 седмици вече започнах да осъзнавам нещата, всяко нещо си има причина да е така. Започнах да се радвам на зелените градинки и цветенцата пред къщите. Наистина е трудно да започнеш да ходиш по тревичката, когато цял живот са ти повтаряли да не газиш тревата.
Още веднъж искам да благодаря на всички, които със съвети ни помогнаха да стигнем до тук и ще се радвам, ако и аз мога да помогна с нещо. Много неща съм пропуснала да напиша, но ако някой се интересува от нещо да пита.
Успех на всички които все още чакат визи. Късмет на всички които вече са прелетели над океана.
