Здравейте, приятели!
Току-що се връщам от новата българска църква. Нова - условно казано, защото има явна нужда от ремонт. Но ще ви кажа, че никога досега една църковна служба не ме е разтърсвала толкова. Никога думите на един свещеник не са прониквали толкова дълбоко в мен и не са били толкова близки до моя свят. Странно нещо - трябваше да имигрирам в Канада, за да го преживея това чудо. Чували сте хиляди пъти "За многая лета", ама знаете ли какво е да го чуете в тази църквичка на хиляди километри от България, сред други такива отломъци от нашия някогашен свят, обединени в този миг от нещо много силно.
На вас ще ви пожелая много късмет и оптимизъм и всеки да намери своето място под слънцето в Новия свят. И скъпите ви спомени от България да ви носят радост и сила, а не болка.
За многая лета!
Българска Коледа
И още нещо - на 28 декември освен традиционната служба от 11 часа ще има детско тържество. Аз сега бях там за пръв път в новата сграда и бях много приятно изненадана като разбрах, че по време на службата хората си оставят децата в една зала, там някаква жена се занимавала доброволно с тях, понякога им говорела за православието, учела ги на азбуката, рисували или просто играели. Не е на професионални начала, ама направено с любов и мерак. Поне така го усетих и разбрах. Така че - не че имам право да ви каня на това тържество, понеже не го организирам аз, просто споделям с вас информацията. 
-
Plamen
