Валя СТОЯНОВА
"Животът ми е пълен с върхове, падения и недоразумения. Философ съм, поне досега. Следвам принципа "Станало е това, което е трябвало да стане", обобщава 38-годишният Веселин Йорданов. Сега обмисля с какви костюми да облече актьорите от спектакъла "Три по едно" на Явор Гърдев. Иначе основната му работа е във фирмата Rollmann. Той задава линията й. Преподава в Академията по мода в Монреал.
Работил е за прочутата френска модна къща "Гре". Създавал е колекции на Лойд Клайн. След няколко години в Париж, през 1997 г. се връща в България. "Първият ми голям крах беше раздялата с Лойд Клайн. Той фалира буквално за дни. Лойд живееше над възможностите си, беше лош мениджър. След четири години работа за "Гре" и Клайн се озовах в София без стотинка и с много дългове по време на най-голямата криза в страната. Изведнъж се оказах прекалено квалифициран и не можах да си намеря работа. Като видят CV-то, и отказват веднага, защото съм "много скъп". А тогава нивото на текстилната индустрия у нас беше умопомрачаващо", спомня си Веселин Йорданов.
Безпътицата го накарала да подаде документи за емиграция в Канада. Докато чакал, започнал да приема индивидуални поръчки. Работил на стара шевна машина. Опитал и барманската професия в "Ялта". "Напускайки Франция, бях съобщил в Асоциацията на дизайнерите, че търся работа. Един ден ми звъннаха оттам и ми съобщиха, че германец се интересува от мен. Той има производство в България, прави мъжка мода, има отлична технологична база, в която шият за Hugo Boss и Joop. От Франция ме попитаха искам ли среща. Не помня какво исках в този момент, но нямах избор. Срещнах се с г-н Ролман в София и така започна тази авантюра, която продължава вече пета година", разказва Йорданов.
Той е доволен от работата си, от непрекъснатото пътуване между София и Гоце Делчев, където се шият дрехите на известната марка. Вярва, че успехът на всяко добро начинание е в добрия екип, и смята, че работи точно с такъв екип. Работниците в завода го респектират с професионализма си. "Благодарение на тях разбрах, че провинцията не е географско понятие, а състояние на духа. Не можех да повярвам, че в България се работи на световно ниво. Да не говоря колко широко скроени са тези хора, как те посрещат, как те слушат, как се вълнуват. В този малък град открих спокойствие и любопитство, което не се среща често", подчертава Йорданов.
Възхищението му от Гоце Делчев и хората, с които работи, не могат да го накарат да отиде да живее там просто защото се страхува да принадлежи на едно място. Затова преди няколко години е заминал за Канада, подтикнат от чувството, че става прекалено зависим от един град, от една фирма. Поставил е условия на г-н Ролман, че шест месеца ще работи в Канада, шест месеца - тук. Пътува често до Гърция и Италия, където фирмата има производители на ризи, панталони, пуловери. По думите му движението е единствената му карта за сигурност и се чувства най-свободен между Монреал и София.
Щастлив е, че е открил в България страхотни млади дизайнери. Работи със студенти от Художествената академия, които е включил в проектите на Rollmann. "Българите сме с голям потенциал. Част от характера ни е да се вписваме леко в нова среда. Съжалявам понякога, че даваме всичко от себе си в чужбина, а не тук. Но това е комплексът на малката нация", заключава Веселин Йорданов.
За себе си казва, че е инициативен и отговорен, може да работи в екип. В работата си е последователен, но в личните си отношения не е достатъчно решителен. Преди 12 години е спрял да пуши, а дотогава е бил на две кутии цигари на ден. Храни се зоново, но не е капризен. Страстта си по модата обяснява така: "Винаги съм имал усет към красивото, добрите материи. Бях приет за студент в МЕИ - технология на текстила и облеклото, но в трети курс се отказах. Прехвърлих се в икономическия. Изобщо бях гений по математика, но от малък знаех, че ще се занимавам с мода. Тогава вариантите бяха два - Художествената академия и МЕИ. За академията нямах връзки. По това време имаше и конкурс за стюарди. Приеха ме. Страшно ми хареса - днес да съм тук, утре - в Стокхолм. Преминах да уча задочно. Станах стипендиант на завод "Витоша". След завършването ме очакваше кариера на конструктур-моделиер, което означаваше, че цял живот щях да конструирам панталони или поли, но никога и двете. Щях да нося синя престилка и да конструирам панталони. Разделих се с мечтата. Предпочетох да летя като стюард. Беше 1985 г. След три години заминах за Мароко, където баща ми беше на работа, и завърших училището по мода в Казабланка. След това отидох в Париж и вече знаете..."
Сега в България е доволен, защото има шанса да работи това, което обича. "Дизайнерът трябва да е отворен 24 часа в денонощието. Модата е отражение на всичко, което ни заобикаля, тя е психологически портрет на обществото", е определението на дизайнера. Мечтата му е да задържи младите хора, с които работи, в България, да направи голямо студио, в което да им осигури работа и нормална заплата, за да се чувстват добре в родината си.
в. Дневник, 14 август 2000
http://www.aba.government.bg/bg/BGpoSve ... 803-2.html
