Ombudsman написа:Горките франсета, тук са толкова дискриминирани. Това си е живата истина. Обикновено им казват, че имат "френски акцент", но това не е комплимент. Тукашните, в повечето случаи националисти, не искат да забравят, че са били "забаравени" за векове, когато им е било най-трудно. Тупат се в гърдите, че са съхранили "стария френски език" и даже дават примери, че ако отидете в Бретания и днес се говори на "квебекски френски". Французите тук, доколкото познавам, са по-скоро свити и им липсва типичното самочувствие, което се забелязва във Франция. Отворят ли си устата, местните веднага ги разпознават, та няма нужда да казват, че са от Франция. От една страна са комплексирани, че не могат да са на тяхното ниво /култура, възпитание, самосъзнание/, но от друга показват невероятно самочувствие - на крака са им дошли, в тяхната страна да живеят, значи това само по себе си е доказателство, че Квебек е най-добрата държава на света. В последното са твърдо убедени и нямат нужда да ходят и да го проверят сами. Гледали ли сте филма "Амели Пулан" - там една кебекарка-туриска в Париж се хвърли от Нотр-Дам /предполага се, че е не е понесла красотата на града/.
Като цяло кебекарите са толерантни, не поправят когато не говориш правилен френски, /предполагам това не е вашия случай / и даже го смятат за признак на лошо възпитание. Аз уча само от 2 години френски и не мога да ви кажа каква е истинската разлика, но отвори ли си устата някой французин мелодията е коренно различна. Тукашните, освен специфичните остарелици и англицизми, които използват, ужасно провлачват думите и мелодията се губи ... Обичат да вмъкват разни от рода на "ла тю" във всяко изречение и без да е въпросително, което трябва да значи "ами" или "хъм". Няма голяма разлика в социалните прослойки, за съжаление и в университета. По-обикновените хора говорят със строго ограничен речник, така че да могат да се разбират с имигрантите. Абе въобще, езиковата ситуация е страхотна ... Като заключение, няма да имате проблеми с езика и ако ви хареса тук даже ще попроговорите по желание, ей тъй за да им направите удоволствие. Аз понякога вмъквам на майтап едно "ла тю" и получавм похвала колко съм напреднала с езика.
Бретонец ли каза? - всичко разбрах!! Имаме си такъв във фирмата - боже - милиони като него Значи бретонците тук се славят като изключително твърдоглави, а колегата ми бие по този показател и всички българи, които познавам, освен един. Специално при този индивид това отчасти се дължи и на факта, че няма много идеи в главата и като се случи да има една нищо не му пречи да се концентрира именно върху нея, а когато реши,че нещо му изнася да е така, то просто си е така и толкова... При това като говори наистина като да има горещ картоф и сладък бонбон едновременно в устата щото при това, много интересно - хем боботи, хем примлясква, а през цялото време устните му са издадени напред и образуват пръстен. Почнах да му разбирам всичко чак след 1вата година, него и още един шемет от Страсбург, който пък хем изговаря наполовина думите, хем непрекъснато цвили - разбирай смее се, докато говори при това такива глупости ръси, че винаги остава едно съмнение дали правилно си го разбрал Олеее ... А французин без самочувствие - това вече е невероятно, еле пък бретонец. Първо те дразнят - тук и последната секретарка, пардон - асистентка е най-големият шеф. Но парижани, разбира се не са французи, а и после си даваш сметка, че може би са прави - по-добре така, отколкото да се подценяват - като го осъзнах и намразих израза "българска работа", но това е друга тема. Значи наистина в Канада не се чувстват добре. Амели Пулен я гледах - голям шедьовър я имат тук, но аз лично едвам я изтърпях... А канадците обичат ли да приказват? Тук това е национален спорт - всеки обед си имаме олимпиада, а и последният бачкатор ще ти извади такъв богат речник, такъв образен и елегантен начин на изразяване и такова възпитание, че ти събира очите от раз (ех, ако поне 1-2ма БГ-депутати го можеха...).
А по принцип как приемат чужденците? Ако говориш добре и бързо като тях (е, с по някоя грешчица тук-таме) до степен да реагираш толкова бързо и адекватно, колкото те да не кажа и по-добре, да се шегуваш с успех и да излизаш победител в спорове с добри и интересни идеи и да им държиш речи дали би могла да си представиш да те приемат като равностоен, да не кажа приятел и един от тях?
Нямаш проблеми - приятелството с кебекар не зависи от владеенето на езика - аз съм жив пример за това. Важното е да се разбирате, всичко друго няма значение. Говориш или махаш с ръце - не е важно. Ти пък - една - две грешчици - хаха, те изобщо не ги забелязват - правят ги непрекъснато. Тук виртуозността на речта не се цени - простата, яснотата и откритостта - тези хора са твърде далеч от възпитанието и манталитета на французите, още повече парижани. Винаги помнят, че и те са имигранти /в известен смисъл/, тъй че отношението на повърхността е добро. Но опре ли до пари и работа - леле мале. Ще трябва да доказваш много.
Ombudsman написа:Горките франсета, тук са толкова дискриминирани. Това си е живата истина. Обикновено им казват, че имат "френски акцент", но това не е комплимент. Тукашните, в повечето случаи националисти, не искат да забравят, че са били "забаравени" за векове, когато им е било най-трудно. Тупат се в гърдите, че са съхранили "стария френски език" и даже дават примери, че ако отидете в Бретания и днес се говори на "квебекски френски". Французите тук, доколкото познавам, са по-скоро свити и им липсва типичното самочувствие, което се забелязва във Франция. Отворят ли си устата, местните веднага ги разпознават, та няма нужда да казват, че са от Франция. От една страна са комплексирани, че не могат да са на тяхното ниво /култура, възпитание, самосъзнание/, но от друга показват невероятно самочувствие - на крака са им дошли, в тяхната страна да живеят, значи това само по себе си е доказателство, че Квебек е най-добрата държава на света. В последното са твърдо убедени и нямат нужда да ходят и да го проверят сами. Гледали ли сте филма "Амели Пулан" - там една кебекарка-туриска в Париж се хвърли от Нотр-Дам /предполага се, че е не е понесла красотата на града/.
Като цяло кебекарите са толерантни, не поправят когато не говориш правилен френски, /предполагам това не е вашия случай / и даже го смятат за признак на лошо възпитание. Аз уча само от 2 години френски и не мога да ви кажа каква е истинската разлика, но отвори ли си устата някой французин мелодията е коренно различна. Тукашните, освен специфичните остарелици и англицизми, които използват, ужасно провлачват думите и мелодията се губи ... Обичат да вмъкват разни от рода на "ла тю" във всяко изречение и без да е въпросително, което трябва да значи "ами" или "хъм". Няма голяма разлика в социалните прослойки, за съжаление и в университета. По-обикновените хора говорят със строго ограничен речник, така че да могат да се разбират с имигрантите. Абе въобще, езиковата ситуация е страхотна ... Като заключение, няма да имате проблеми с езика и ако ви хареса тук даже ще попроговорите по желание, ей тъй за да им направите удоволствие. Аз понякога вмъквам на майтап едно "ла тю" и получавм похвала колко съм напреднала с езика.
Бретонец ли каза? - всичко разбрах!! Имаме си такъв във фирмата - боже - милиони като него Значи бретонците тук се славят като изключително твърдоглави, а колегата ми бие по този показател и всички българи, които познавам, освен един. Специално при този индивид това отчасти се дължи и на факта, че няма много идеи в главата и като се случи да има една нищо не му пречи да се концентрира именно върху нея, а когато реши,че нещо му изнася да е така, то просто си е така и толкова... При това като говори наистина като да има горещ картоф и сладък бонбон едновременно в устата щото при това, много интересно - хем боботи, хем примлясква, а през цялото време устните му са издадени напред и образуват пръстен. Почнах да му разбирам всичко чак след 1вата година, него и още един шемет от Страсбург, който пък хем изговаря наполовина думите, хем непрекъснато цвили - разбирай смее се, докато говори при това такива глупости ръси, че винаги остава едно съмнение дали правилно си го разбрал Олеее ... А французин без самочувствие - това вече е невероятно, еле пък бретонец. Първо те дразнят - тук и последната секретарка, пардон - асистентка е най-големият шеф. Но парижани, разбира се не са французи, а и после си даваш сметка, че може би са прави - по-добре така, отколкото да се подценяват - като го осъзнах и намразих израза "българска работа", но това е друга тема. Значи наистина в Канада не се чувстват добре. Амели Пулен я гледах - голям шедьовър я имат тук, но аз лично едвам я изтърпях... А канадците обичат ли да приказват? Тук това е национален спорт - всеки обед си имаме олимпиада, а и последният бачкатор ще ти извади такъв богат речник, такъв образен и елегантен начин на изразяване и такова възпитание, че ти събира очите от раз (ех, ако поне 1-2ма БГ-депутати го можеха...).
А по принцип как приемат чужденците? Ако говориш добре и бързо като тях (е, с по някоя грешчица тук-таме) до степен да реагираш толкова бързо и адекватно, колкото те да не кажа и по-добре, да се шегуваш с успех и да излизаш победител в спорове с добри и интересни идеи и да им държиш речи дали би могла да си представиш да те приемат като равностоен, да не кажа приятел и един от тях?
Нямаш проблеми - приятелството с кебекар не зависи от владеенето на езика - аз съм жив пример за това. Важното е да се разбирате, всичко друго няма значение. Говориш или махаш с ръце - не е важно. Ти пък - една - две грешчици - хаха, те изобщо не ги забелязват - правят ги непрекъснато. Тук виртуозността на речта не се цени - простата, яснотата и откритостта - тези хора са твърде далеч от възпитанието и манталитета на французите, още повече парижани. Винаги помнят, че и те са имигранти /в известен смисъл/, тъй че отношението на повърхността е добро. Но опре ли до пари и работа - леле мале. Ще трябва да доказваш много.
А, за приятелството не ми пука и аз за работата говорех Доказването го приемам - правил съм го и знам как става; но питах има ли пред кого, щото е важно - гадно е да те дисквалифицират - никакво доказване не помага тогава и няма значение колко си добър - черен пример - допинг пробите на БГ щангистите навремето, спомняш си, нали? А езикът е важен точно заради професията - тъй мисля - ако е за харесването и приятелстово - то е друга работа. За сиренето, дето е с пари питах
/ и даже го смятат за признак на лошо възпитание. Аз уча само от 2 години френски и не мога да ви кажа каква е истинската разлика, но отвори ли си устата някой французин мелодията е коренно различна. Тукашните, освен специфичните остарелици и англицизми, които използват, ужасно провлачват думите и мелодията се губи ... Обичат да вмъкват разни от рода на "ла тю" във всяко изречение и без да е въпросително, което трябва да значи "ами" или "хъм". Няма голяма разлика в социалните прослойки, за съжаление и в университета.
По-обикновените хора говорят със строго ограничен речник, така че да могат да се разбират с имигрантите. Абе въобще, езиковата ситуация е страхотна ... Като заключение, няма да имате проблеми с езика и ако ви хареса тук даже ще попроговорите по желание, ей тъй за да им направите удоволствие. Аз понякога вмъквам на майтап едно "ла тю" и получавм похвала колко съм напреднала с езика.
Имаме си такъв във фирмата - боже - милиони като него
Доказването го приемам - правил съм го и знам как става; но питах има ли пред кого, щото е важно - гадно е да те дисквалифицират - никакво доказване не помага тогава и няма значение колко си добър - черен пример - допинг пробите на БГ щангистите навремето, спомняш си, нали? 
А езикът е важен точно заради професията - тъй мисля - ако е за харесването и приятелстово - то е друга работа. За сиренето, дето е с пари питах