Железопътни пейзажи от Канада -"балсам"за кандидат

[The Great Bastun]

Железопътни пейзажи от Канада

Олаф Зенгер


Който проявява интерес към железниците въобще и по-специално към северноамериканските железопътни линии, би трябвало да предприеме едно пътуване през Скалистите планини в Канада, въоръжен с фотоапарат. Калгари, където пристигам със самолет от Франкфурт на Майн, е град с около 1 млн. жители. Разположен е в източното подножие на Скалистите планини и е известен с провеждането на Зимните олимпийски игри през 1988 г. Целта на посещението ми в Канада е не толкова да пътувам с влак, а да открия и заснема живописни железопътни пейзажи. Наемам кола, за да мога да обикалям свободно, без да се страхувам, че мога да закъсам някъде поради лоши пътища. При следващото ми посещение обаче ще предпочета да наема джип.

Привечер се отправям най-напред към товарната гара на 9-то авеню, където преди това през деня бях видял два локомотива серия GP7 и GP9 да извършват маневри. Интересно е да се наблюдава отблъскването на вагоните с помощта на двата локомотива - дизеловите мотори забоботват и изпускат ауспуфни газове, създава се илюзия като че ли работят два парни локомотива. При всяко потегляне или спиране “змията” от вагони с незадържана спирачка се разтегля или събира и в околността се разнася протракването на винтовите спрягове.

Когато към 21.00 ч. пристигам в гарата, тук вече се е възцарила тишина. Двата маневрени локомотива си почиват на второстепенния коловоз. Товарен влак с три мощни локомотива серия AC4400CW е в очакване да потегли всеки момент. Мощните им дизелови мотори издават леко буботене. То напомня малко на шума на парните локомотиви, оставени през нощта на спокоен огън...

Току-що съм подготвил фотоапарата си за нощни снимки и проверявам настройките му, когато към мястото се приближава джип на железопътната компания CPR (Canadian Pacific Railroad), от който слиза мъж. Поздравявам го плахо и се надявам да нямам неприятности, защото територията на гарата е частна собственост и сигурно е трябвало да взема разрешение, за да влезна в нея. След кратък приятелски разговор служителят кима за довиждане и започва контролната си обиколка. Въоръжен с ръчно фенерче, той проверява различните измервателни уреди и манометри в локомотивите и след няколко минути изчезва...

Следващия ден се отправям на запад към планината, като преди това пак минавам покрай товарната гара, за да се снабдя с “актуалното разписание” на влаковете. Ако сте любезни, ще получите без проблем компютърна разпечатка за движението им от сътрудник на CPR, от която можете да получите много полезна информация за това на кое живописно място можете да причакате влак, за да го заснемете.

Железопътната връзка между Ванкувър и Калгари е част от най-важната транспортна комуникация между крайбрежието и останалата част от Канада. Железопътните линии минават през два важни прохода - Кикинг Хорс (на около 1600 m надморска височина) и Роджърс (на около 1300 m надморска височина). През тези два прохода мощността на модерните дизелелектрически локомотиви е поставена на изпитание - не е рядкост да срещнете влакове с дължина над 2 km и с маса над 18 000 t (!). Три локомотива AC440CW - два на челото на влака и един в средата, мъчително се изкачват по нагорнището с един почти безкрайно дълъг влак от над 100 вагона. Локомотивите се управляват дистанционно чрез радиовръзка от кабината на машиниста на водещия локомотив. Този тип локомотиви, доставяни на големи серии в края на 90-те години, си поделят обслужването на основната част от обема на товарните превози заедно с много мощната серия SD90MAC. За съжаление по планинските участъци все по-рядко могат да се срещнат например шестосните локомотиви SD40-2.

Голямо предимство за фотолюбителите на железопътни пейзажи е, че в повечето случаи железопътната линия минава в близост или паралелно на главен път № 1 в Канада. В помощ могат да Ви бъдат пътеводителите или картите за туристи, риболовци и любители на къмпинги, защото на тях са отбелязани и железопътните линии. С такива карти можете да се сдобиете на всяка бензиностанция.

След като пренощувам в Канмор, следващата сутрин се отправям в посока Голдън. По пътя към Голдън се минава покрай Банф - един от най-известните курорти за зимни спортове в Скалистите планини. Тук спира и единственият пътнически влак по тази линия - “Rocky Mountaineer”. В края на 80-те години пътническите превози по железница между Ванкувър и Калгари са били преустановени. От няколко години фирмата Great Canadian Railtour Co. организира редовни пътувания с извънредни туристически влакове между Ванкувър и Калгари, респ. Джаспър.

След като минете Банф, би трябвало да използвате паралелно минаващия автомобилен път № 1А, който върви по-близо до железопътната линия. Тук можете да намерите няколко великолепни обекта за снимане. Преди обяд срещам например снежнобелия, украсен със сини и червени линии туристически влак, обслужван от два локомотива GMD GP40-2W, който е потеглил рано сутринта от Калгари и е на път за Камлупс. Там към него ще прикачат крило от влака, който идва от Джаспър, и на следващия ден ще продължат заедно пътуването си до Ванкувър.

За съжаление понякога се случва железопътната линия да е затворена за известно време за извършване на работи по поддържането или за ремонт. В такива случаи с часове можете напразно да чакате набелязания от вас влак, но величественият пейзаж наоколо ще бъде приятно утешение за вас. Прекарвам четири часа на едно великолепно място и се наслаждавам на изгледа към планините и виещата се през долината река.

Железопътното трасе следва река Боу нагоре към езерото Луиз. На около 10 km след езерото линията достига най-високата точка на прохода Кикинг Хорс, след което започва да се спуска в посока към Голдън. На прохода е границата между провинция Албърта, която напускам, и провинция Британска Колумбия, в която навлизам. След като преодолее билото на западната страна на прохода, железопътното трасе минава през една впечатляваща забележителност - известния “Спирален тунел”. Директно до пътя има панорамна площадка с паркинг. Проявяващите интерес могат да получат от разположените тук нагледни табла информация за трасето на железопътната линия и за историята на строителството є. Благодарение на трасирането на линията с помощта на този тунел можете да видите дълъг товарен влак, движещ се едновременно на три нива.

По пътя към Фийлд насреща ми идва влак, теглен от четири локомотива серия SD40-2. Веднага обръщам колата назад към прохода Кикинг Хорс. Бързо изваждам статива и фотоапарата и ги монтирам на поляна край линията. След минути влакът се появява на екрана на фотоапарата ми. Той пълзи нагоре по стръмната рампа със скорост 30 - 40 km/h. Щракам, след което се наслаждавам на протракващия равномерно покрай мене влак. Често пъти локомотивните машинисти поздравяват фотолюбителите покрай линията с локомотивната свирка. Ако не си подготвен, сърцето ти може да изскочи от уплаха... или от радост! По-късно стигам до още едно удобно за фотографиране място между Фийлд и Голдън, което носи закачливото име Отъртейл (“Опашката на бобъра”) и е разположено много удобно до автомобилния път. Пристигам в Голдън и бързам да се погрижа за нощуването си. Почти във всяко населено място в Канада има туристически информационен център, където получавате информация за възможностите за нощуване и съответните цени. Стаите се предлагат предимно от частни лица, евтини са и са доста комфортни. От туристическия център можете да се обадите безплатно, за да се информирате има ли свободни места.

След два дни престой и разглеждане на забележителностите във и около Голдън се отправям към следващата си цел - едно малко местенце западно от Националния парк Глесиър. Насред парка се намира проходът Роджърс. Преди да стигна до него, пресичам часовата граница между двете часови зони Mountain Standard Time и Pacific Standard Time и връщам часовника си с един час назад. В една сграда на превала на прохода можете да добиете представа за трасето на линията по изложения модел на заобикалящия ни ландшафт. Освен това в една от залите є се прожектират интересни видеофилми за историята на прохода. От края на 80-те години водещата на запад линия е прекарана през тунела под връх Макдоналд. Тунелът е дълъг около 14 km и е прокопан в нагорнище. Бих препоръчал на всеки, който има време, да изчака минаването на някой от тежкотоварните влакове с маса 16 000 t, превозващи въглища, и да наблюдава как те преодоляват това нагорнище. Можете да седнете близо до западния вход на тунела и да чакате. Тунелният портал е непосредствено до път № 1. Отначало се чува лек тътен, който достига до ушите ми от вътрешност-та на тунела. Постепенно той става все по-силен. Изминали са малко повече от 15 минути (!), а влакът все още не се вижда. След това от тунела се чува дълбокият тътен на мощните дизелови локомотиви и най-накрая червените гиганти излизат на бяла светлина от бетонната тръба на тунела. Преживявам впечатляващ акустичен спектакъл!

Ривълсток, едно закътано селище насред планината, предлага нещо извънредно любопитно за любителите на железницата. Недалеч от гарата се намира малък железопътен музей. В една доста модерна и кокетна постройка са поместени два локомотива, а на откритата площ е изложен и друг подвижен състав. В музея можете да разберете нещо повече за историята на железниците в региона и да си купите сувенири на тема железница. Непосредствено до музея минава трасето на канадската железопътна компания CPR. По него има няколко железопътни прелеза, за приближаването на които локомотивните машинисти сигнализират с локомотивната свирка.

Следващата сутрин посещавам местния фотомагазин, за да попълня запасите си от фотоленти. На стената виси голяма снимка на железопътен стоманен дъгов мост, по който преминава влак. Веднага разпитвам продавача за него. Той ми обяснява подробно точно от кое място е направена снимката и как да стигна до него. Въоръжен с няколко фотоленти и със скица на местоположението на моста, напускам магазинчето, съпроводен от предупреждението на продавача да внимавам за мечки, които тук се срещали често. Препоръчва ми да се движа по възможност безшумно, за да не ги плаша. Отправям се към източната страна на прохода Роджърс и после свивам наляво в гората. След около два километра стигам до техническа гара, където се пресичат маршрутите на влаковете или те се разминават. Оставам автомобила си тук, защото пътят свършва, и вървя около 45 минути пеша по коловоза в източна посока. За да видя все пак мечки, правя точно обратното на това, което ми беше казал продавачът - вдигам доста силен шум. И ето че зад един храст откривам една, а после и втора черна космата глава с втренчени в мен очи. Между нас има само около 30 метра разстояние. Наблюдавам мечките малко уплашен, но и с любопитство. Изплясквам с ръце и надавам кратък вик - това свършва работа. Двете мечки изчезват в ниската млада гора, а аз пресичам предпазливо и с лек страх мястото, където те се намираха допреди малко. Когато стигам до моста, ме очаква следващата авантюра. Мога да го пресека само по метална пътека с отвори, оградена с обикновен парапет. Над сто метра под мен бушува буен планински поток. Приемам и това предизвикателство. Останалото е детска игра - за да стигна до едно открито място с прекрасен изглед към железопътния мост, трябва само да се промуша нагоре през гъстия храсталак. Точно под мен е той: стоманеният дъгов мост на Стоуни Крийк. Закрепвам статива, настройвам фотоапарата и чакам. Задачата се оказва доста неприятна, защото се оказвам сред рояк комари. Осенява ме спасителна идея и се загръщам в яркооранжевия си дъждобран.

Чакам по моста да мине единственият пътнически влак, който понастоящем се движи по тази линия. След два часа “Rocky Mountaineer” приближава моста. Локомотивният машинист кара влака със скоростта на човешки ход, за да могат пътниците да се насладят на гледката от безкрайната бездна под тях. Все още покрит с оранжевия си дъждобран, не оставам незабелязан от пътниците от влака и си махаме взаимно за поздрав.

Привечер се връщам обратно в Ривълсток с надеждата да направя още някоя и друга снимка. Стоейки до железопътната линия, към мен се приближава мъж. Пита ме дали аз не съм фотографа с оранжевия дъждобран, който днеска е бил в гората над моста. Сутринта видял паркирания ми до линията автомобил и го познал. Оказа се, че това е локомотивният машинист на заснетия от мен на моста влак. Помоли ме за снимката на “неговия влак”. Разбира се, по-късно му я изпратих.

Следващия ден се отправям с колата към Камлупс. Тук линията от Джаспър, идвайки от север, прави връзка с линията в направление изток - запад. Тази линия се експлоатира от Canadian National Railway. Градът е разположен на река Томпсън, която се влива в река Фрейзър на около 100 km югозападно при Литън. Покрай теченията на тези две реки минават трасетата на железопътните компании до Ванкувър. Интересно е, че всяка от тях експлоатира свое собствено трасе съответно на срещуположния бряг. Разбира се, с разписанията на влаковете им трябва да се снабдя от бюрата на компаниите в Камлупс. Гарата на CP е някъде в центъра на града, а тази на CN - в северна посока на излизане от него.

Покрай двете реки могат да бъдат открити великолепни места за снимане. Почвата тук е доста суха и растителността се състои предимно от малки кактуси. Във всеки случай трябва да сте обут с удобни обувки. След като обикалям два дена из околността, предприемам по-далечно пътуване.

През следващите четири дни изминавам около 1500 km на юг и навлизам в САЩ. Във федералния щат Монтана има още две интересни железопътни линии. Едната минава през прохода Мълан край Хелена, а другата през прохода Мария южно от Националния парк Глесиър (САЩ). Но за тях - в някой следващ репортаж.

Последните дни в Канада прониквам далеч на изток в прериите на провинция Саскачеуан. По пътя през Медисън Хат и Суифт Кърънт към Хърбърт пристигам в малкото градче Гъл Лейк. Тук все още могат да се видят някои от вече рядко срещащите се дървени хранилища за зърно. Две компании все още експлоатират добре поддържаните си силози. На фона на голия пейзаж, където не се вижда нито едно дърво, дългите влакове изглеждат почти безкрайни, за разлика от моята ваканция в Канада, която бързо приближава своя край! Но престоят ми беше толкова интересен, че сигурно един ден отново ще се върна тук.

paste-нато от :http://members.tripod.com/~bg_railroad/jpt503/olaf.htm

по-здрави от бате ви Бастун !!!

[Гост]

[dobri4uk]

ABE 4OVE4E OT KUDE TOLKOVA VREME DA SE 4ETE TAIA BOZA I O6TE POVE4E DA SE NAPI6E