Shoshana написа: Съб Юни 06, 2026 12:36 pm
Я кажи, че ме заинтригува. Как точно "свали" стюардесата? Тя вероятно печели повече от теб.
Правихте ли секс в самолета? То не, че това е гаранция за нещо, ама все пак...някакво движение. Отметка, един вид, от твоя или нейна страна, без значение.
Любезното отношение при стюардесите, не означава, че е откликнала на свалката. При тях това е професионално задължение. Дори даването на телефон нищо не означава. Може да ти е дала телефона на баба си.
Аз си купувам нова кола, защото за мен е важно да не прахосвам пари за ремонти и да мога да се придвижвам от точка А до точка Б, без страх, че ще ме остави на пътя. Стриптийз клубове не посещавам, така че не мога да направя сравнение.
П.П. Абе, защо българските мъже сте толкова сигурни в своя чар и сексапил? Аз между другото ви давам много ниска оценка.
Моята сила е в мозъчните клетки, които както знаем при теб липсват.
Но успеваемостта ми с азиатките ме учудваше и мен, докато не минаха години и разбрах причината за този "феномен".
За други Българи не знам, дали при повечето се получава идентично или има някакъв афинитет - ако харесваш някого и той харесва теб.
Със стюардесите "специализирах", докато пътувах по Азия - това са дълги полети, затворен в ограниченото пространство и изборът на дейности на мястото е силно ограничен. Принуден от тази ситуация, ако не "забърша" някоя стюардеска все едно, че съм си загубил денят.
В началото ги гледах с облещени очи, защото сингапурските служителки имаха много интересни униформи и бяха изключително красиви и те започваха да зяпат в захлас. Оттук-оттам и минахме на други дейности, като обмяна на телефони, докосване на ръце, но в интерес на истината не стигнахме до среща. В последствие станах все по-уверен и ако искате да ме намерите в самолета: обикновенно съм отзад или в кухничката по средата, служителките са заети, но и на тях им е интересно да се получи нещо по-различно от типичният за тях "работен ден". В самолета секс не може да се реализира пред погледа на десетки колеги и колежки и стотина и повече отегчени пасажери, но пък често се получават забележки от колегите или колежките на набелязаната стюардеска, които няма как да не забележат прескочилите искри на страстта. С чувството ми за хумор ситуацията винаги може да се трансформира в нещо по-банално, ако не се получи обратният ефект.
А теб не те разбрах, как се оплака, че концесионерът те прекарвал, но пък не искаш да даваш пари по ремонти - демек, ти си плащаш гарантирана сума в началото, за да избегнеш възможното плащане после? Спомних си за една дама, която се похвали, че имала някакъв специален сървиз контракт с Мерцедес, който струвал 2000 долара на година, при който и осигурявали "екстра" сървиз, докато тя си пиела кафето в офиса. Попитах я: какво повече е получила от стандартният сервиз през годините (смяна на масла и проверка на гуми) и тя каза, че и били сменили батерията на дистанционното и инспекцията била много по-сериозна. Купувах кола за друга дама, та първата искаше да ни вдигне цената, заради този скъп абонамент. Ами една батерия струва 1 долар и се сменя за 1 минута, та как бих могъл да дам повече от 2 долара, за нещо за която тя е дала 2000?
Колата може да се повреди, дори и да е нова, гума може да се спука по всяко време, бушон или крушка винаги може да изгори, аз лично се научих да си решавам проблемите сам и неочаквани ситуации не съм имал напоследък - обикновенно автомобилът "сигнализира" за очаквани проблеми, стига да слушаш звука на машината и да можеш да познаваш различните шумове и вибрации от различните компоненти. В момента имам пълен набор от инструменти и условия да извършвам много по-сериозни ремонти, но всяко нещо изисква време и желание, докато го усвоиш. Тези умения пък ти помагат в други случаи, например ремонтирах климатика в къщи, смених фреон, минах на друг тип рефриджерант и т.н. Сменял съм акумулатора на моята бивша китайска приятелка, докато тя си работеше в зъболекарският кабинет, а аз едва не измръзнах отвън. Когато се видим пак ще трябва да и оправям и бронята, която съпругът и бил огънал, та работа за мен дал бог.
В моят район контракторите са много странни - хем мързеливи, хем обявяват космически цени, та за драйвуейа и хардууда трябваше да наема хора от Торонто, веднъж дойде един на който платих за инспекция и обяви че пластмасовите кутии на контактите до басейна били спукани и трябвало да се сменят, попитах го "колко?" и той каза 600 долара без да му мигне окото. Отидох в Хоум Дипо (тогава все още бях балък) и купих 3 капака за кутиите за 8.50 всеки и ги смених за половин час. Какви ли леваци трябва да са местните, та да не могат да свършат елементарна дейност и да търсят сертифицирани електричари, климатични техници, механици, дърводелци и прочие, които да им съдират кожата след мизерната заплата, данъци и други "екстри".
Така че, както виждаш аз съм супер хюман: програмист, монтьор, състезател, ебач, специалист по екектроника, икономика, финанси и хуманитарни науки, конструктор, инженер, ловец на ракуни, симпатяга, шегаджия, пияница (напоследък не съм), писач във форуми и какво ли още не. Видяла ли си много индивиди като мен в реалният живот? Ако имаш ниска оценка за "българските мъже", то явно не си взела под внимание моят случай, защото от мен и канадците се плашат!!! За съжаление мнението ми за теб не е особенно високо, дори не мога да намеря поне една сфера в която да те считам за що-годе аматьор, а камо ли за специалист или експерт, а по лошото е, че и като строителен инженер не си особенно кадърна, от това, което съм прочел от теб във форума.
А на хора като мен трябва да дават милиони и да ни държат за разплодни донори, та да вдигаме нивото на нацията, за да не изостават все повече и повече от световните тенденции. 
Глупавите хора си повтарят грешките, умните не, а мъдрите се учат от чуждите такива.
Някои хора се нагаждат към околната среда, други променят средата според себе си.
Има три вида хора: такива, които могат да броят и такива, които не могат...
