speedy написа:Един от проблемите в лекарската професия, а и не само при нея, идва от това, че е обект на саморегулация. Организацията на лекарите е тази, която контролира нещата. Като защитава правата, включително финансовите, на своите членове, приемането на нови членове става мудно и мъчително. Нищо, че има недостиг на лекари на много места. В крайна сметка това си е вид бизнес - предлагането контролира цените.
speedy написа:Един от проблемите в лекарската професия, а и не само при нея, идва от това, че е обект на саморегулация. Организацията на лекарите е тази, която контролира нещата. Като защитава правата, включително финансовите, на своите членове, приемането на нови членове става мудно и мъчително. Нищо, че има недостиг на лекари на много места. В крайна сметка това си е вид бизнес - предлагането контролира цените.
Абсолютен бизнес и няма общо със знанията! Лекар от България и Канада имат подобни знания!
То спиралата се завърта още от колежа(заеми), после университет(заеми) и то какви заеми само и после трябва да блъскаш, щото тия заеми трябва да се връщат. После тоя с хилядите заеми ще блъска и хоро ще играе, ще го правят на маймуна, той ще си трае, щото е ял дървото, а оня от източна Европа, дето се е изучил за без пари, може и да им покаже среден пръст!
Ама така, набиването на канчетата е стъпаловидно! Кой каквото си избере, рядко са щастливците и свободните хора, които имат всъщност право на избор, което например за мен е на 1-во място! За други са парите, за трети властта и т.н.
Лекар завършил в България няма как да има същите знания, като завършилите в Канада (говорим за еднакво мотивирани и способни хора). Докато част от знанията се придобиват с четене, не по-малко важно е практическото обучение. Има нови методи, технологии, апаратура, които струват пари и са проблем в Медицинската Академия.
напротив, защо да няма как, апаратурата е за диагностика, а лекарят трябва да знае какво да диагностицира, това че българските лекари работят като на бойното поле с по-минимално оборудване, не ги прави по-малко знаещи и мотивирани! Да учиш 6 години и после някой да те кара още толкова не е само щото не знаеш как се натиска копчето на апаратурата на някой скъп апарат! То е и като при инженерите, да не би старите инженери да знаят по-малко от младите, които ползват програми и хоп за нула време им се изплюва резултата, докато дъртия инженер знае принципа и веднага може да хване , ако има грешка.
По повод тия апарати, местните и западняците са станали толкова зависими, че нищо не могат да ти кажат, само направления дават и те прехвърлят от един на друг, тежко да не си болен!
След време, нещата може и да се поизравняват. Все пак и българските лекари имат възможност да работят в съвременни болници. Не споря, че трябва да има някаква оценка и пориравняване, но процесът в Канада е много тромав.
Мисълта ми е за друго - саморегулацията не е най-доброто решение. И не само за медицината.
speedy написа:Един от проблемите в лекарската професия, а и не само при нея, идва от това, че е обект на саморегулация. Организацията на лекарите е тази, която контролира нещата. Като защитава правата, включително финансовите, на своите членове, приемането на нови членове става мудно и мъчително. Нищо, че има недостиг на лекари на много места. В крайна сметка това си е вид бизнес - предлагането контролира цените.
Абсолютен бизнес и няма общо със знанията! Лекар от България и Канада имат подобни знания!
То спиралата се завърта още от колежа(заеми), после университет(заеми) и то какви заеми само и после трябва да блъскаш, щото тия заеми трябва да се връщат. После тоя с хилядите заеми ще блъска и хоро ще играе, ще го правят на маймуна, той ще си трае, щото е ял дървото, а оня от източна Европа, дето се е изучил за без пари, може и да им покаже среден пръст!
Ама така, набиването на канчетата е стъпаловидно! Кой каквото си избере, рядко са щастливците и свободните хора, които имат всъщност право на избор, което например за мен е на 1-во място! За други са парите, за трети властта и т.н.
Лекар завършил в България няма как да има същите знания, като завършилите в Канада (говорим за еднакво мотивирани и способни хора). Докато част от знанията се придобиват с четене, не по-малко важно е практическото обучение. Има нови методи, технологии, апаратура, които струват пари и са проблем в Медицинската Академия.
напротив, защо да няма как, апаратурата е за диагностика, а лекарят трябва да знае какво да диагностицира, това че българските лекари работят като на бойното поле с по-минимално оборудване, не ги прави по-малко знаещи и мотивирани! Да учиш 6 години и после някой да те кара още толкова не е само щото не знаеш как се натиска копчето на апаратурата на някой скъп апарат! То е и като при инженерите, да не би старите инженери да знаят по-малко от младите, които ползват програми и хоп за нула време им се изплюва резултата, докато дъртия инженер знае принципа и веднага може да хване , ако има грешка.
По повод тия апарати, местните и западняците са станали толкова зависими, че нищо не могат да ти кажат, само направления дават и те прехвърлят от един на друг, тежко да не си болен!
може ли някой да ми даде пример за лекар/зъболекар, който е завършил акредитирано училище и не е получил лиценз ?
Ако Универстети са в състояние да "произваждат" 10 пъти повече лекари, както правят с адвокатите, съм сигурен, че всички тези завършили стиденти ще получат лиценз щом завършат и изпърлят всичи изисквания на закона.
Аз лично познавам зъболекари (работили в моя кабинет) които НЕ трябва да имат лиценз, защото си нямат хал хабер какво правят и как го правят. И те са били от трите възможностти: завърщили в щатите, завършили в Канада и такива държали само изпит за лиценз в Канада. Видимо и трите вида имат лиценз, тоест това не е спирачката, тоест няма спирачка: ако изпълняваш изискванията получаваш лиценз.
Знаете ли колко струва на едно дентално училище да получи акредитация от CDA or ADA ?
Знаете ли, че става въпрос за около две годишен процес на акредитиране, всеки 6 или 7 години, не съм сигурен точно ?
Наското едно от австралийските училища получи акредитация и това им е струвало повече от 4 милиона
Разбира се сега ще кажете, че и там е мафия, но в крайна сметка не съм видял някой от този форум доброволно да ходи да го лекуват в Индия по улиците, така че видимо има нещо, което ни държи тук като пациенти и то не е студа .....
succes написа:Лекар завършил в България няма как да има същите знания, като завършилите в Канада (говорим за еднакво мотивирани и способни хора). Докато част от знанията се придобиват с четене, не по-малко важно е практическото обучение. Има нови методи, технологии, апаратура, които струват пари и са проблем в Медицинската Академия.
Има - познавам стоматоложка от Сф. Нон-стоп ходи по семинари и се вкарва в час с новите неща и си ги прилага. Не всичко изисква супер-дупер блинги нова техника
Защото в България НЯМА достъп до информация, да не говорим, че всякаква противоречаща на "правата линия" на обучавашия професор в строго забранена. Да не си посмял да си купиш учебник от някой друг, освен от съответното "светило" което ще те изпитва. Стига се до парадокси да заверят семестри върху учебници, вместо върху студентски книжки за да сигурни, че си си КУПИЛ правилния учебник, а не позлваш някой от колега то по-горен курс.
В щатите имах достъп до поне по 3 броя учебници по ВСЕКИ един предмет + лекции + медицинска библиотека с неограничен достъп до литература. На който език ми харесва и разбирам.....
В Северна Америка се практикува evidence based dentistry, и има стандарти за лечение, които всеки е ЗАДЪЛЖЕН да спазва и ако не ги спазва може и да загуби лиценза си и/или да бъде изпратен на допълнително обучание.
В България всеки практикува каквото си ИСКА. Имам познат, който имигрира в Канада с мен, не направи НИЩО за 2 години, върна се в България и разказа на ляво и на дясно, че в Канада е правил специализация по импланти и започна да поставя импланти на ляво и на дясно в София.
Не че в Монреал не съм работил за зъболекари, които използват една игла повече от един път или ползват същия чифт ръкавици през целия ден - работил съм, тоест регулацията НЯМА как да го хване, но това е въпрос на съзнание, докато обучението е въпрос на ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ, и такава в България, на българкси не съществува
Трябва ли да давам още примери.
succes написа:Лекар завършил в България няма как да има същите знания, като завършилите в Канада (говорим за еднакво мотивирани и способни хора). Докато част от знанията се придобиват с четене, не по-малко важно е практическото обучение. Има нови методи, технологии, апаратура, които струват пари и са проблем в Медицинската Академия.
Има - познавам стоматоложка от Сф. Нон-стоп ходи по семинари и се вкарва в час с новите неща и си ги прилага. Не всичко изисква супер-дупер блинги нова техника
Това не са мои реплики, не знам как си ги изолирал/а!
Защото в България НЯМА достъп до информация, да не говорим, че всякаква противоречаща на "правата линия" на обучавашия професор в строго забранена. Да не си посмял да си купиш учебник от някой друг, освен от съответното "светило" което ще те изпитва. Стига се до парадокси да заверят семестри върху учебници, вместо върху студентски книжки за да сигурни, че си си КУПИЛ правилния учебник, а не позлваш някой от колега то по-горен курс.
В щатите имах достъп до поне по 3 броя учебници по ВСЕКИ един предмет + лекции + медицинска библиотека с неограничен достъп до литература. На който език ми харесва и разбирам.....
В Северна Америка се практикува evidence based dentistry, и има стандарти за лечение, които всеки е ЗАДЪЛЖЕН да спазва и ако не ги спазва може и да загуби лиценза си и/или да бъде изпратен на допълнително обучание.
В България всеки практикува каквото си ИСКА. Имам познат, който имигрира в Канада с мен, не направи НИЩО за 2 години, върна се в България и разказа на ляво и на дясно, че в Канада е правил специализация по импланти и започна да поставя импланти на ляво и на дясно в София.
Не че в Монреал не съм работил за зъболекари, които използват една игла повече от един път или ползват същия чифт ръкавици през целия ден - работил съм, тоест регулацията НЯМА как да го хване, но това е въпрос на съзнание, докато обучението е въпрос на ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ, и такава в България, на българкси не съществува
Трябва ли да давам още примери.
Тук до някъде съм съгласен, това с учебниците беше голяма простотия, но сега вече има повече като че ли.
Има и нещо друго, тук съм ги признал какви изпити правят, направо невъзмони и колкото си изкараш- толкова. Просто изпитите им са нечовешки и няма намесен професор, ами кой колкото си изкара.
Каквото и да си говорим лекарите и зъболекарите са най-прекараните от всички имигранти, като изключим идващите от САЩ. Положението при инженерите е далеч по-розово и приемливо. Познавам двама български лекари (в САЩ и в Канада) и знам, че хич не им е било лесно отново да станат такива.
От друга страна жена ми има приятелка от Хонг Конг, която е доктор оттам и Ph. D. от САЩ, но тук се занимава само с акупунктура и лазери, защото явно й е по-изгодно, поради далеч по-малкото регулации на алтернативната медицина, плащането на парче и гъвкавото работно време. И между другото от процедурите й наистина има полза, потвърдено нееднократно от жена ми.
roumensp написа:тук се занимава само с акупунктура и лазери, защото явно й е по-изгодно, поради далеч по-малкото регулации на алтернативната медицина, плащането на парче и гъвкавото работно време. И между другото от процедурите й наистина има полза, потвърдено нееднократно от жена ми.
Аз съм фен на българската алтернативна медицина...перорално грозданка!
Ние сме от две години в Канада. Живеем в Гатино, на границата между Кебек и Онтарио. Въпреки, че не съм първа младост, реших да уча за медицинска сестра. Приключвам първата година след 2-3 седмици, предстоят ми още 2 години учене.Колежът ми е англофонски, учим на английски.
Не знам за какво плагиатстване и внимаване да не повторите нечия фраза говорите! Всички писмени работи, които ни възлагат, задължително се ъплоъдват в един сайт, където автоматично се правят проверките. Една фраза, която съвпада с нечия друга никога не е проблем. Но ако опиташ да хитруваш - ще те спипат!
Тази професия е призвание... Да, налага се да се "бършат задници", но професията е много повече от това! Ние караме стажовете си в болници в Отава. Практиката ни започна на 6тата седмица от първият семестър. Страшничко си беше в началото, но това е начинът да се научиш! Пациентите винаги ме питат откъде съм, заради акцента, просто от любопитство - никога не са имали проблем с това, че съм отнякъде и говоря с акцент. Задават ми много въпроси за България, за това как се справяме тук и какво смятам да специализирам - нормален разговор. А една пациентка веднъж ми каза: "Зная, че не сте предали евреите си навремето! Това говори много за една държава!". Така ми сгря душата! Хората се отнасят към мен с уважение и въобще не им пука каква съм и откъде съм, при положение, че си върша работата добре, и се държа нормално с тях. Като цяло медицинските сестри тук са на почит и уважение, работят здраво, постоянно им се налага да са нащрек и да вземат важни решния за здравето на пациентите си, трябва да са много добре подготвени теоретически и практически. Съответно са добре платени. Но ако някой реши да прави това само заради парите - мммм, не става! Трябва да ти идва отвътре, иначе системата ще те изплюе.
Програмата е тежка, но преподавателите ни ни оказват пълна подкрепа, опитват се да помогнат с каквото могат, повтарят и обясняват като за малоумни, докато се уверят, че всички са наясно за какво иде реч. Основно се разчита на практиката, и на това се набляга. И това много ми харесва. По принцип можеш да прочетеш 100 пъти в учебника как се прави една процедура и пак да не си съвсем наясно, но като ти я демонстрират "на живо", и след това те приканят да я направиш, докато клиничния ти учител те гледа в ръцете и те напътства (забележете, без да ви навиква или дебне да сбъркате, та да ви нахока!) - направо ти се татуира в съзнанието! Излишно е да казвам, че нивото на английски трябва да е много добро и да се подобрява в движение с всеки изминат ден. И френски поучваме - все пак сме в Квебек! Като цяло, аз съм доволна от това което правя. Та, искам да кажа, ако медицинско лице дойде тук и реши да поеме по този път - няма нищо невъзможно. Но не очаквайте да е като в България! Тук добре платените длъжности, включително и в здравеопазването са такива, защото изискванията са високи. Ако не ви е страх да скочите в дълбокото, няма да ви е зле. Ако търсите удобство от самото начало - ще останете разочровани. Иска се здрава работа и добра мотивация! Успех!
Че образователната система тук е добра, добра е. Че искат да те научат, искат. Че не те дебнат да сбъркаш, не те дебнат. В края на краищата, тя трябва да генерира приходи, от това се храни и няма интерес ти да се обезкуражаваш и да спреш "хранителния процес". Но .... пазарът на труда е съвсем друго нещо. Тъпото е, че го разбираш малко късно и общо взето от тортата не е останало много(ако въобще има торта). Едно време и аз игнорирах писаниците от сорта на моите, които "обезкуражават". Сега знам какво си казват хората, които са отдавна тук, при пристигането на новите: "Хаиде да не ги обезкуражаваме още от началото". И още нещо, и мен ме питат как е там от където идвам и на мен ми казват колко добре говоря френски, но .... всичко е Лицемерие.
Аз работих в болница (чрез подизпълнител) и процентът на имигрантите работещи за самата болница никак не беше окуражаващ.
Пожелавам си след две години да прочета подобен оптимистичен пост от твоя страна.
DCS-Виена-23.05.2011г.
Акюзе-17.01.2012г.
Писмо изч. на интервю-15.06.2012г
CSQ-10.04.2013
Док.до Н.Скотия-07.05.2013г.
Баркодове-11.07.2013г.
Покана за медицински-04.09.2013г.
Визи - 02.10.2013г.