Митове и легенди на българските патрЕоти:

[optics]

Младите майки често използват анцузи като официално облекло:
http://www.flagman.bg/article/34517"

[miteto]

Младите майки често използват анцузи като официално облекло:
http://www.flagman.bg/article/34517"

optics, а виждал ли си из Ванкувъра жени по анцуг ( хинт - родния град на Lululemon )
А статията е забавна - "официално" облекло за посещение в поликлиника Може би черна рокля с гол гръб и диамантена огърлица
После автори като този пишат саркастични статии, че българката се гримира преди да излезе да хвърли боклука...

[optics]

Младите майки често използват анцузи като официално облекло:
http://www.flagman.bg/article/34517"

optics, а виждал ли си из Ванкувъра жени по анцуг ( хинт - родния град на Lululemon )
А статията е забавна - "официално" облекло за посещение в поликлиника Може би черна рокля с гол гръб и диамантена огърлица
После автори като този пишат саркастични статии, че българката се гримира преди да излезе да хвърли боклука...

miteto, абсолютно съм съгласен и с трите ти твърдения.
На въпроса - да виждал съм - то точно това е същността на процеса - западната "мода" навлиза в България независимо дали на някого му харесва.
Да поясня отново - моето мнение по въпроса за анцузите е неутрално, въпреки че за повърхностния читател може да изглежда сякаш ги осмивам.
Искрено се смея обаче на "нови" думи прочетени от английски с българско произношение, например "С какво си МУЛЧИРАТЕ двора?"

[ablood]

За много обичам анцузите. Любимото ми облекло. На жена ми също. Ама не официални шушляци, а мекичко памучно трико. Жалко, че няма подобно удобно и прилично нещо за носене сред хора.

Днес например блъсках 9 часа, прибрах се, изкъпах се, облякох си удобната грозотия и се опънахна креслото пред компа с 2 леки бири и пакет Sour cream чипс. На левия монитор се върти Dr Who, a на десния си чеша пръстите с вас. Реалкс.

[newcomer]

Публикувам го без съкращения. Това е изплаканата болка на, да го наречем, Бизнесмена "Х" във фейсбук удавил се в българското море наречено "пазар на труда".
Аз бих му сложила работно заглавие: "Сага за мат'риала."

Пускаме обява, че търсим служител(и). За нула време пристигат стотици CV-та. Почти всички са съставени и написани хипернеграмотно, а тъй като позицията е от възприеманите като "женски" професии, се оказваме погребани под купища снимки на девойки в цял ръст, по бански, на маса, с чаша, с цигара, излегнати, наведени и пр. (Все се заричам да сложа в обявата изрично уточнение, че не се търсят компаньонки, все не го слагам и после съжалявам.)
Пресяваме CV-тата с отвращение и прецизност, достойни за персонажите от CSI и някак подбираме десетина, (повтарям: десетина от почти 700), които възнамеряваме да поканим на интервю. Една трета от тях изобщо не отговарят на дадения за контакт телефон, една трета вдигат, но звучат изненадано, че въобще са удостоили обявата ни с интерес и отговор, а от последната една трета, две трети потвърждават час за интервю, не се явяват и не се обаждат, за да отменят часа.
Рядко търсим нови хора, но колчем го направим, събитията се развиват по гореописания сценарий.
За първи път гледахме този филм през 2008 г., когато стартирахме един печално неуспешен проект във Варна. Тогава реших, че е било някаква местна особеност. А то се оказа трайна и устойчива общонационална тенденция.
Как ще я караме, ако не оправим някак поне образованието. КАК?

Та само с един патриотизъм на гол г*з се оказва, че не става. "Ценете българското!" Е, как да го ценим като е плява, дей му се не види?!

присмял се хърбав на щърбав


видяхме го и твоето цв от снимката под палмата

ма замисляла ли се сле 10 год като ти овисне гъза

кой ще те наема на работа

[Bistra]

присмял се хърбав на щърбав


видяхме го и твоето цв от снимката под палмата

ма замисляла ли се сле 10 год като ти овисне гъза

кой ще те наема на работа

Е, 10 години са много време. Освен това тук по СВ-тата не се лепят снимки, а кратък списък какво и къде си работил. На палматa бях по време на почивка, не във работно време. Имам и сериозни снимки с бяла блузка догоре закопчана, ако недай си боже и тук въведат тази мода, ама се съмнявам.
P.S.Ти пък що реши, че ще ми увисне гъза? Аз полагам грижи за него.

[optics]

Щото правилно е запомнил от училище че "всичко тече, всичко се мени" и всичко увисва.
Това е природен закон.

[Bistra]

Щото правилно е запомнил от училище че "всичко тече, всичко се мени" и всичко увисва.
Това е природен закон.

Хех, те и други неща по тази логика няма да се вдигат като самолети, така че сме квит - вместо с ягоди и сметана ще се мажем с помади за подагра.

[7George]

Ми дънките - работно облекло, дето и те ся са за излизане? Времената се менят... Боже къде ми е фрака и папионката? Що съм тръгнал по пижама из къщи? Ми нали сме тука да си правим квото си искаме... униформите и в Китай вече не вървят.

[7George]

България се разширява и на Изток, и на Запад.

http://ohridbgonline.files.wordpress.co ... lgaria.pdf"

https://alterinformation.wordpress.com/ ... 239455202/"

[optics]

“Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение”

От статия във втория линк

[Bistra]

″Кога ще си идваш в България?″

"Кога ще си идваш в България?" - този въпрос, който българите в чужбина сигурно чуват по-често от всички други възможни въпроси, на пръв поглед отеква логично, разбираемо и естествено. Близките и приятелите искат да те видят, те смятат за даденост, че ти именно „СИ идваш”, а не просто „идваш”. Добре, но ако ти вече имаш свой дом, семейство и работа примерно в Германия, възвратното местоимение обърква. „Идваш си” по месторождение в България, да, но после пък, когато се връщаш в Германия, ти пак „си идваш” - по местоживеене и по месторабота. Звучи шизофренно.

Пътуващият човек не е нито номад, нито безродник

Знам, че още на това изречение мнозина ще се възмутят, ще заговорят за татковината, родолюбието, идентичността, принадлежността и т.н. Но ако за момент оставим тези емоции настрана, веднага ще видим, че за „пътуващите българи” собствената им съдба не подлежи на подобно опростяване. Част от тях са напуснали България, за да учат или да работят другаде, но без окончателно оформен план за бъдещето. Опитът на други нации показва, че сериозен процент от тези хора (поне 20-30 на сто) в крайна сметка никога не се връщат окончателно в родината си. Или се връщат чак на стари години. Или пък - ако могат да си го позволят, избират „сезонен живот” ту на едното, ту на другото място. Тези хора не са нито номади, нито безродници, нито личности с объркана идентичност - те просто живеят в свой собствен житейски проект, в който месторождението не е някаква котва или топуз на крака им, а просто биографично-географски факт.