25 неща, които загубихме за 25 години

[scoubidou]

Аз не съм в ред

[Bistra]

Аз съм си в ред, щото това, за което говориш съм го загубила точно, когато му е дошло времето и както му е бил редът. Твоето доста по-късно ме наведе на мисълта, че е било твърде късно, затова и написах горното (обяснявам като за бавноразвиващи се, не мога да повярвам, че го правя. Ама какво да ме правиш добра душа съм си. )

[ivandaman]

Темата като цяло е интересна, но дискутирана по един или друг начин безброй пъти..

Независимо от всичките недостатъци на сегашната система и епоха, нищо не може да бие по идиотизъм и абсурди "онова време" на което главното предимство (според мен) е факта че съвпадаше с моето детство.

____________________________________

От всичките словоизлияния по темата, това което на мен ми се струва съществено е следното (в червено)

12. Играта на топчета. Начин, по който повечето момчета прекарваха поне половината от времето си, докато им дойдеше времето да се закачат с момичетата, които до този момент пък играеха народна топка.

100 пъти по-добре от сегашното висене пред конзолите и никакъв интеракшън с другия пол, после се чудим, защо учениците изперкват и стрелят по училищата.

От лични наблюдения ми се струва че отглеждаме болно поколение. Поне от физическа гледна точка (но е възможно и от психическа).

Имам неПривилегията да се заминавам няколко пъти седмично с деца на възраст между 8 и 10 години, и е доста фрустриращо да ги гледам как не могат да ходят 10 метра в права линия (За бягане и дума не може да става). Липсва им елементарна координация и всякакво физическо усилие което трае повече от 10 секунди предизвиква тотално изнемощаване, зачестено дишане и недостиг на въздух. За щастие много родители разпознават този факт и се опитват да променят ситуацията, но истината е че два пъти в седмицата гимнастика, футбол или каквото и да е друго спортно занимание не могат да компенсират нездравословният и заседнал начин на живот.. Според мен правителството го вижда това нещо и точно заради това удвоиха tax deductible сумата за детски спортни занимания и се опитват да стимулират физическата активност. По-добре късно от колкото никога както се казва. Дано да се промени ситуацията.

То тази тема си е цяла отделна дискусия но понеже беше засегната тук за това коментирам.

[Павел]

Темата като цяло е интересна, но дискутирана по един или друг начин безброй пъти..

Независимо от всичките недостатъци на сегашната система и епоха, нищо не може да бие по идиотизъм и абсурди "онова време" на което главното предимство (според мен) е факта че съвпадаше с моето детство.

____________________________________

От всичките словоизлияния по темата, това което на мен ми се струва съществено е следното (в червено)

12. Играта на топчета. Начин, по който повечето момчета прекарваха поне половината от времето си, докато им дойдеше времето да се закачат с момичетата, които до този момент пък играеха народна топка.

100 пъти по-добре от сегашното висене пред конзолите и никакъв интеракшън с другия пол, после се чудим, защо учениците изперкват и стрелят по училищата.

От лични наблюдения ми се струва че отглеждаме болно поколение. Поне от физическа гледна точка (но е възможно и от психическа).

Имам неПривилегията да се заминавам няколко пъти седмично с деца на възраст между 8 и 10 години, и е доста фрустриращо да ги гледам как не могат да ходят 10 метра в права линия (За бягане и дума не може да става). Липсва им елементарна координация и всякакво физическо усилие което трае повече от 10 секунди предизвиква тотално изнемощаване, зачестено дишане и недостиг на въздух. За щастие много родители разпознават този факт и се опитват да променят ситуацията, но истината е че два пъти в седмицата гимнастика, футбол или каквото и да е друго спортно занимание не могат да компенсират нездравословният и заседнал начин на живот.. Според мен правителството го вижда това нещо и точно заради това удвоиха tax deductible сумата за детски спортни занимания и се опитват да стимулират физическата активност. По-добре късно от колкото никога както се казва. Дано да се промени ситуацията.

То тази тема си е цяла отделна дискусия но понеже беше засегната тук за това коментирам.

Повече от възможно е - ние израснахме в "идиотска" (хм?) атмосфера, обградени от абсурди и "лишения", но и не грабвахме на тате пушката, окачена небрежно на стената до еленските рога и не отстрелвахме съученици и учители. Сигурен съм, че родителите на загиналите в някое училище или киносалон деца биха дали всичкото изобилие от тоалетна хартия и банани за да могат да върнат изгубения детски живот.

Много лесно всеки, който сега се присмива на идиотизма, "лишенията" и абсурдите на онова време, може да провери до колко е искрен, като си отговори на въпроса - би ли заменил своето детство за детството на зомбираните, затлъстели и неконтактни "западни" деца. Би ли заменил свободата да играеш навън по тъмно, без надзора на бейбиситър, срещу висенето с часове пред плейстейшъна? Би ли заменил сусамката с/у глутеин-фрий снак, в който не трябва да има никакви ядки, щото болшинството тукашни деца имат нът-алергии?

[IRA]

Аз бих. Поне с това на моите деца. Масово децата около мен , включително и моите спортуват. Сина ми на 7 плува доста добре вече, кара ски и кънки. Заедно пътуваме много повече отколкото аз съм имала възможност.

[Павел]

Аз бих. Поне с това на моите деца. Масово децата около мен , включително и моите спортуват. Сина ми на 7 плува доста добре вече, кара ски и кънки. Заедно пътуваме много повече отколкото аз съм имала възможност.

Е, ти си изключение - по твое време в София не е имало плувни басейни , пързалката на Славия, а планината Витоша още не се била показала

[pumpy]

Аз бих. Поне с това на моите деца. Масово децата около мен , включително и моите спортуват. Сина ми на 7 плува доста добре вече, кара ски и кънки. Заедно пътуваме много повече отколкото аз съм имала възможност.

И аз бих по същите причини. КАто ученик плувах в продължение на 4 години. Не помняобаче да съм имал норма от 9 километра за седмица, още по-малко да съм се явявал на състезания поне веднъж месечно - все изисквания към големия ми син за да е част от оббора по плуване тук.
И моите деца играят навън без бейбиситър - въпрос на избор на квартал за живеене....
За Скалистите планини, ските, природата, пътуването и ваканциите не ми се говори. А, BTW, вкъщи нямаме кабел, та даже и телевизионното им време се доближава до моето от детството ми

[roumensp]

Много лесно всеки, който сега се присмива на идиотизма, "лишенията" и абсурдите на онова време, може да провери до колко е искрен, като си отговори на въпроса - би ли заменил своето детство за детството на зомбираните, затлъстели и неконтактни "западни" деца. Би ли заменил свободата да играеш навън по тъмно, без надзора на бейбиситър, срещу висенето с часове пред плейстейшъна? Би ли заменил сусамката с/у глутеин-фрий снак, в който не трябва да има никакви ядки, щото болшинството тукашни деца имат нът-алергии?

Темата е за идиотизма на оная система, а не на онова време и разликата в поколенията. "Западните" деца, както ти се изразяваш, по онова време са правели точно същото, каквото и "източните" (минус лишенията), знам го, защото много път съм разговорял по тая тема с познати канадци.
Много от нас (да, и аз) повтарят като папагали, че сегашните били затлъстели, неконтактни и т.н. Да, ама като погледна снимката на класа на сина ми не виждам нито едно дете с наднормено тегло, всичките могат да карат кънки и само едно не може да плува (знам го, защото от училище ги водят на такива мероприятия). Колко от нас можеха да плуват, карат кънки или играят тенис, когато бяха 10-годинишни ? Не се сещаш ? Ами как ще се сетиш като в цяла София имаше само една пързалка, един басейн и един тенис-корт, които бяха общодостъпни. Имаше ли какво друго да се прави тогава, освен да риташ топка на асфалта в училищния двор или да караш колело ? Дори на тревата в градинката не ни пускаха да стъпваме. Вчера синът (10 г.) мина 20 дължини на басейна, без да спира, днеска пак има плуване. Според мен това му е достатъчно, че да му разреша и някой друг час за видеоигри. Моите лични впечатления са, че тогавашните деца боледуваха по-често и имаха много по-лоши зъби от сегашните, сегашните обаче ги бият по увредено зрение.
Не се опитвай да оправдаваш оная система като изтъкваш разликите между поколенията, между двете няма връзка.
Аз лично бих сменил моето детство с това на детето си, без да се замисля.

[the_coach]

Като чета, виждам, че на всички тук децата ни ходят на някакви активитита. Значи ние сме направили ИЗБОРЪТ да отделяме време и средства това да се случва. Разбира се можеше и да не го правим, и тогава нашите деца биха станали затлъстели и обездвижени.
Който иска да даде възможност на детето си да спортува, винаги ще намери начин. Независимо дали е в тая или оная система, независимо дали е 1985 или 2015, независимо дали е в България, Канада или Коста Рика.
Разбира се в Канада има повече възможности.
Ключовата дума е ИЗБОР

[Bistra]

Аз лично бих сменил моето детство с това на детето си, без да се замисля.

И аз, само че родителите ми надали биха се сменили с мен и съпруга ми в момента. Моят син в момента тренира европейски футбол на състезателно ( разбирай неаматьорско ) ниво 2 пъти седмично. От тази година се записа и към волейболният отбор на колежа също 2 пъти седмично, разбирай преди занятия се става в 5 часа за да го караме до залата. Отделно за зимата е предварително платен и запазен целият ски сезон. Ходим и ние щем, не щем. Понякога караме и при -25 градуса главно почивните дни. Отделно в колежа физическото им обучение включва не само атлетизъм , но и задължително плуване. Толкова е слаб при всичкото ядене, което яде, че понякога направо ме е страх за него. А компютъра ползва само за да си прави домашните, просто защото не му остава време за повече.
Дъщерята е по-мързеливичка. Но тя е по-мечтателен тип. Пада си повече по книгите и спокойното самоусъвършенствуване...като мен.

[roumensp]

Като чета, виждам, че на всички тук децата ни ходят на някакви активитита. Значи ние сме направили ИЗБОРЪТ да отделяме време и средства това да се случва. Разбира се можеше и да не го правим, и тогава нашите деца биха станали затлъстели и обездвижени.
Който иска да даде възможност на детето си да спортува, винаги ще намери начин. Независимо дали е в тая или оная система, независимо дали е 1985 или 2015, независимо дали е в България, Канада или Коста Рика.
Разбира се в Канада има повече възможности.
Ключовата дума е ИЗБОР

Там е работата, че ние нямахме избор. Аз много исках да играя тенис на истински корт, като "бял човек", но понеже нямахме достатъчно връзки за стадион Академик, та ми се налагаше с един приятел да играя в тунела под НДК, докато още беше в строеж. Дори такова елементарно нещо като маса за пинг-понг се намираше трудно, в училище имаше само една и съм чакал с часове, за да се доредя. Затова като станах на 16 си намерих по-достъпни занимания - пушене и алкохол.

[Bistra]

Там е работата, че ние нямахме избор.

Там е работата, че аз например имах, но родителите ми си обичаха спокойния живот. Купиха ми ски. Обаче после баща ми постанови, че в планината не можело да ходя сама. Той самият не е скиор, нямаше желание да ме придружава.
Задължаваше миличката ми баба (Бог да я прости! ) и тя ще - не ще идваше с мен, а не и беше хич приятно, предполагам. Подобно беше и отношението към другите спортове. Боже, случвало ми се е да ставам сутрин по тъмно. Плувахме по няколко километра той в единия коридор, аз в другия. После юруш, щото закъснявал за работа и ми се е налагало да прекосявам разстояние от порядъка на близо километър - пеша зимно време. Мократа ми коса ставаше като перука на Снежната кралица.
На народна топка ми е било винаги адски некомфортно да играя, защото веднъж ме удариха силно и вместо някой да прояви дори и минимална загриженост, всички се хилеха по най-инфантилен и безмозъчен начин, така че мерси!

[Ivan1007]

Ай стига ве. Дъщеря ми я доведохме на 6 години в Канада, играеше докато стана на 10-11 навън с тайфата през лятото до тъмно. Дори на 7 успя да си пукне главата със скутера, след което и купих и каска. Детската площадка с катерушките и люлките в началното училище беше винаги с деца и продължава да е. Колело караше половината от годината, другата половина шейната или кънките.
В обедната почивка в училище винаги бяха поне половин час да лудеят по двора.
След училище докато я приберем оставаше на нещо като занималня още около два часа - пак игра на двора. С организиран спорт започна да се занимава на възраст, когато можеше да ходи сама, ние не сме я записвали и водили.
И така и не помня затлъстели или/и зомбирани деца.

[IRA]

Темата е за идиотизма на оная система, а не на онова време и разликата в поколенията. "Западните" деца, както ти се изразяваш, по онова време са правели точно същото, каквото и "източните" (минус лишенията), знам го, защото много път съм разговорял по тая тема с познати канадци.

Аз като съм говорила с една колежка на моята възраст същото ми казва.
Сега зависи от квартала, там където са къщи също играят навън, а и около някои блокове, но аз това не го харесвам.

На времето ски карах благодарение на леля ми , на плуване бях записана, но нашите нямаха време да ме водят. Тук всякакви спортове ми се виждат доста достъпни на любителско ниво, все пак не всеки иска да става професионален спортист.

[miteto]

Много лесно всеки, който сега се присмива на идиотизма, "лишенията" и абсурдите на онова време, може да провери до колко е искрен, като си отговори на въпроса - би ли заменил своето детство за детството на зомбираните, затлъстели и неконтактни "западни" деца. Би ли заменил свободата да играеш навън по тъмно, без надзора на бейбиситър, срещу висенето с часове пред плейстейшъна? Би ли заменил сусамката с/у глутеин-фрий снак, в който не трябва да има никакви ядки, щото болшинството тукашни деца имат нът-алергии?

Павка, сравняваш два различни периода във времето, разделени от 25-30 години. Да не мислиш, че на този континент преди 30 години всеки е имал Плейстейшън 7 и му е било забранено да тича като изоглавен по улиците от сутрин до здрач? Питай някой местен дали преди 30 години някой е ебавал глутен в хляба или е бил лактоуз-интолерант Било е както при нас - побоища в училище, каране на колелета по тъмно без светлини (хелмет - муахахаха) и т.н.
Също така имам чуството, че ти е било много широко около врата щото вашите са работили в чужбина - докато примерно моят пра-дядо и дядо са маркирани като "врагове на народа", та съответно нямам "мили спомени" от режима по онова време... Те сигурно и сега децата в Куба не се занимават да носят nut-free snacks в училище, ама...