Влязохме около 14.15 - предната двойка се забави малко.
Интервюто ни продължи около час.
Самата Лесли-Стефани Стоянов ни покани да влезем.
Млада дама, симпатична.
Интервюто започна с обичайното въведение, след което преминахме към доказателствената част.
Първо ни поиска паспортите и акта за раждане на детето. После се обърна към съпруга ми (водещият кандидат) с въпроси къде и какво е учил. Той й отговори с по едно изречение в кое учебно заведение и какво е учил. Тя поиска да види дипломите му. Свери годините, помоли преводачката да й потвърди специалностите и му ги върна. За всяка диплома си отмяташе върху формуляра, който беше пред нея.
След това се поинтересува по-подробно за специалността от висшето образование (инженер) и попита в коя област по-точно.
След това премина към трудовия стаж и поиска трудова книжка. И тук изпаднахме в леко затруднение, защото съпругът ми няма трудова книжка. Представихме й сертификат от държавна институция, който доказва трудов стаж. На нея, обаче, много не й хареса и се наложи да се обясняваме по-подробно. Вадихме договори , препоръки от последното работно място. Накрая тя се съгласи, макар че част от трудовия му стаж така и не го призна и му намали точките от 10 на 7.
Зададе му още няколко въпроса- попита го какво точно прави на работното си място. Не се задоволи с отговор от типа "Занимавам се с техническа поддръжка на машини"
Отново повтори същия въпрос със същата интонация, все едно го задаваше за пръв път. Тогава съпругът ми смени тактиката и започна да изрежда: ремонтирам и инспектирам такива, такива и такива машини и инсталации; пиша такива и такива рапорти за състоянието на машините; работя с такива и такива колеги.... И този отговор вече я удовлетвори.В този момент дойде въпросът "Говорите ли английски?". Ние и двамата говорим английски и сме писали 12/12 точки и за двамата. Това беше музика за ушите на съпруга ми, защото той съвсем явно се мъчеше с френския. Той го учи в продължение на цифром и словом 28 дни! А трябваше да защити ниво 6/7 точки. И така последва едно "Yes", изречено с огромно облекчение. И пак на английски г-жа Стоянов попита "Какво знаете за Квебек?". Тук той се опита да мине с номера, че това е една спокойна провинция, че хората са приятни и още ала-бала общи приказки, но този номер не мина!!!! Интервюиращата го резна с нейния си номер: "Какво знаете за Квебек?". Тогава отговора придоби повече конкретика и на третото изречение за историята на Квебек г-жа Стоянов прекъсна тирадата с въпрос на френски: Защо смятате, че Кебек има нужда от специалисти като вас? Тук си бяхме написали домашното - представихме й едно изследване на Emplois Quebec за търсенето на определени професии в средносрочен план и доказахме, че сме си направили труда да се поровим из интернет и да си създадем представа за това, накъде сме тръгнали да ходим. Последваха въпросите: Знаете ли какво е необходимо, за да работите като инженер в Квебек? и Знаете ли как се става член на Ордера на инж.?
После мина на темата за приятелите - имате ли? къде живеят? какво работят? от къде се познавате с тях? защо не сте им посочили адресите във формуляра? как поддържате връзка с тях? Ние имахме малък проблем с отговора на въпроса какво работят, защото не знаехме името на фирмата, където работи нашия приятел. Тогава тя се усъмни дали изобщо се познаваме. Тук вече ние го избихме на честолюбие и се засегнахме, че се съмнява в истинността на нашите думи...И тя спря да рови по темата.
Поиска банкови референции. Представихме й ги. Бяхме си направили по едно копие. Тя огледа оригиналите, върна ни ги и задържа копията.
След като получи референциите интервюиращата пусна съпруга ми и се насочи към мен. Мен не ме тормози много, зададе ми стандартните въпроси за дипломите и трудовия стаж и ми поиска да види оригиналите на всички дипломи плюс трудовата книжка. Попита ме също какво смятам да работя в Квебек и дали знам какви са изискванията, за практикуването на моята професия. Не ми задава въпроси на английски. Аз съм завършила английска филология-вероятно заради това.
После почна да печата, разпечата 2 страници и взе да ни обяснява какви точки за какво ни е дала и за какво ни е намалила. Говореше доста бързо и от това разяснение не можахме да разберем всичко. Дори не разбрахме, че сме одобрени
Усетихме се, че нещо ни е убягнало и я попитахме и тогава тя отчетливо произнесе: Приети сте! Следваха декларации за сумите, с които ще влезем, за практикуването на професиите ни и .... сините папчици!!!! Дай Боже всекиму
Госпожа Стефанов е приветлива млада дама, която се държи сериозно и делово през цялото време. Не се усмихва, но това не й пречи да бъде благоразположена и добронамерена. Повтаря въпросите си по няколко пъти, докато не получи ясен и КОНКРЕТЕН отговор. Ако види неразбиране в погледа (което при нас се случи няколко пъти
) повтаря въпроса бавно и отчетливо, формулира го по друг начин, опитва се да слезе на езиковото ниво на интервюирания. Това, което цели, е да докаже верността на посочената във формулярите информация, а не да получи някакви субективни мнения и обяснения.Така протече нашето интервю.
Искаме да благодарим на всички съфорумци, които споделят опита си тук. За нас беше много важно и изключително полезно.
Нямаше да се справим (особено съпруга ми!!!
) и без нашата прекрасна преподавателка по френски, която направи чудеса. Благодарим на госпожа Караджова! Невероятен педагог!!!Успех на всички, които тепърва ще се борят с това препятствие!
То не е непреодолимо
