Обществени дебати по темата „Procès Turcotte" се водят в Монреал и цял Квебек от деня на произнасянето на присъдата. Има и създадена група във Facebook под името
"Contre le verdict du procès Turcotte", където желаещите може да разберат какво е отношението на обикновените граждани на провинцията - на журналисти, духовници, лекари и т.н. към присъдата и да изразят и личното си отношение. Отзвук от дебатите има и на ниво федерално правителство като и на държавно равнище се приема, че има риск увеличаването на списъка с болестите, които снемат наказателната отговорност от обвиняемите, да доведе до намаляване на доверието на канадците към съдебната им система. Ето какво казва
сенатор Boisvenu:
"Le nombre de maladies reconnues pour plaider la non-responsabilité criminelle connaîtrait également une progression fulgurante. Ansi, le système « condamne le jury » à rendre des criminels non responsables."
А ето и буквалните думи на минисър James Moor:
"Les victimes doivent avoir la « sécurité mentale » que le système est là pour elles. Pas pour les criminels, pas pour ceux qui sont reconnus criminellement non responsables à cause de leur santé mentale."
Та може като цяло да се каже, че проблемът не е толкова в съдебната система, колкото в желанието на законодателя да прилага повсеместно принципите на хуманизма в живота на обществото. Но както се вижда, няма отричане, че проблем съществува, той се дебатира и ще се търсят начини да се реши. Е, в едно демократично общество такъв един процес не става от днес за утре, процедурите са дълги и сложни. Такива са законите на демокрацията.
И през всичкото това време всякакви недоброжелатели, разочаровани или врагове на системата и държавата могат да използват проблема за да сипят хули и очернят всичко и всеки в тази държава.
А като се реши един проблем, те друг ще си намерят. Проблемите свършване нямат.