ЗА МАЙКИТЕ И ЗА БАЩИТЕ

[survivor]

Моята майка е доста възрастна, вдовица и аз съм й единственото дете. Живее единствено заради мен и децата ми. Не знам откъде намери тази женица сили нито веднъж да не заплаче пред мен, нито веднъж да не ми намекне, че страда, няма да забравя как дори на летището се усмихваше и ме окуражаваше, докато аз изобщо не можех да си сдържа сълзите
Сега, слава Богу, е с нас, в България си ходи само през лятото, и ако искате да си направите среща в София, сигурна съм, че тя с удоволствие ще отиде и ще ви разкаже от първа ръка което е видяла.
Искам да поздравя всички родители, които намират сили да скрият от детето си мъката си от раздялата и дори да го окуражават. Това наистина е подвиг, на който аз, честно казано, не знам дали ще бъда способна.

[sasho71]

на мен пък родителите ми казаха че съм луд да тръгвам, демек какво ми е липсвало в бг та съм тръгнал да гоня вятъра но понеже ме знаят че съм авантюрист, егоист и алчен за пари ме оставиха да си троша главата в таз пуста Канада

[pip]

Забелязахте ли, че темата се "клонира" неусетно в два постинга - "ЗА МАЙКИТЕ И ЗА БАЩИТЕ" и "За майчината болка и pip". В което няма нищо лошо. Дори може да бъде изведена и трета тема - "Сдружение на родителите на българите, емиграндти в Квебек". Стига само някой да иска да я подхване. Идеята не е безумна, но иска доста време и организация за реализирането й. И което е по-важно, желаещи да я осъществят. Винаги можем да намерим време да поговорим за децата си, за техните радсти и трудности, за развитието им, за дните им на новата земя...Родителският ракурс към въпросите ще бъде доста по-различен, но защо пък да си мислим - обезателно по-лош? Благодаря на всички ви, че до тука бяхте с мен в един или друг смисъл. Както и за усмивките ви. Поздрави от България!