sovite ne sa tova, koeto sa - pqrvi vpechatlenia
sovite ne sa tova, koeto sa - pqrvi vpechatlenia
Ето моите впечатления от пътуването и 2-седмичния ми престой в Монтреал
1. Летище София
Единственият проблем, който възникна, беше с ръчния багаж. В офиса на KLM ни бяха казали, че той може да представлява малко куфарче с тегло до 10 кг + ръчна чанта. Служителката на летището обаче заяви, че се допуска само 1 брой ръчен багаж с тегло не повече от 7 кг. След кратка дискусия между нас, служителката на летището и представителката на KLM бе решено, че малките куфарчета, които набързо трябваше да вакуумираме, ще заминат с големите куфари. През целия път треперех дали няма да се изгубят “дисагите” – в тях имаше документи и други най-важни неща.
2. На летището в Амстердам
След около 3 часа полет пристигнахме в Амстердам. На излизане от самолета служители ни насочиха към залата за транзитни пътници. Тъй като престоят е 4-5 часа, имахме възможност да разгледаме летището. То е доста голямо, но много чисто и спокойно. На много места има телефони, от които с карта Visa Electron или Maestro може да позвъните, където желаете. На разположение са и компютри за връзка с интернет, срещу малко заплащане. В някои от магазините може да дегустирате безплатно холандски сирена. Между gate E и gate F беше подредена изложба на Ван Гог.
3. На летището в Монтреал
След около 8 часа полет пристигнахме в Монтреал. По време на полета почти непрекъснато поднасяха нещо за ядене и пиене, даваха информация за полета и прожектираха филми, така че времето мина сравнително поносимо. Минахме през различните гишета за уреждане на документите. Гишетата са подредени едно след друго така, че няма възможност да се объркаш. На летището ви правят снимка във връзка с издаването на carte de residence - подгответе се да изглеждате добре. Списък на багажа не ни искаха, но ние по своя инициатива го представихме, както и спъсък на вещи, които допълнително ще ни бъдат пратени.
На изхода ни чакаха познати с кола, които ни заведоха у тях.
4. Впечатления от Монреал
Монреал не е това, което съм си представяла и очаквала. Улиците са дълги и прави, вървящи в посока север-юг или изток-запад, със занемарен вид. Голяма част от къщите са 2-5 етажни, с дворове. Струва ми се, че се връщам 30-40 години назад. Дано първото впечатление се окаже погрешно.
Почти навсякъде има катерички, които дори пресичат улиците и се крият под колите, като котките у нас.
5. За жилището
Преди да тръгнем много се безпокоях дали ще успеем бързо да намерим жилище. Не ми се искаше да безпокоя хората, които ме приеха и смятах, че най-добре би било предварително да ангажирам квартира. Във форума бяха посочени няколко site internet в тази връзка, но предлаганите жилища бяха доста скъпи за моите възможности и в райони, чиито имена не ми говореха нищо. В крайна сметка се наложи да търсим на място, за което не съжалявам. Първо търсих по обяви във вестниците, което не се оказа много удачно – трябваше да се тича от единия до другия край на града, често пъти напразно – или жилището, или района не ми харесваха, или докато отидем, квартирата вече беше заета. Най-накрая, благодарение на познатите с кола, след като обиколихме целия град и добихме известна представа за него, се спряхме на една улица, където имаше много обяви за даване на квартири под наем. Разгледахме няколко и подписахме договор за наемане на 31/2 , състоящ се от две големи стаи с отделна кухня и баня, с вградени гардероби и шкафове и с включени печка, хладилник и отопление. Допълнително се заплащат газ и ток. Всичко това отне 3 дни.
Благодарение на познатите и техните познати, веднага се обзаведохме с легло, диван, маса и два стола, както и с кухненски пособия, а дори и с килим. Тези неща, вече ненужни за тях, ни бяха подарени. Спални чували ние си носихме. Намерихме и микровълнова фурна – захвърлена на улицата, но още не сме изпробвали дали работи. Надяваме се по подобен начин да се снабдим и с телевизор. В битово отношение не ни липсва нищо.
6. Телефон и интернет
Едно от първите неща, които разбрах е, че тук всичко се урежда по телефона или както ми казаха “Tout passe par Bell”. Ето защо веднага след като се сдобихме с жилище се обадихме на Bell. След безкрайно дълъг разговор ни беше даден собствен телефонен номер и ни бе съобщено, че още на другия ден ще имаме телефонна връзка. Самият телефонен апарат си включвате сами. Апарат може да си купите или вземете под наем. Ние си носехме едно малко апаратче от BG.
С интернет-връзка се сдобихме благодарение на Videotron, чрез кабел (блокчето, в което живеем е окабелено). Наложи се да купим модем за кабелна връзка. Модемът си инсталирате сами, като ви ръководят по телефона. В случай, че възникне проблем ви изпращат техник. Лап-топ си носим от BG. От един магазин за електроника купихме преходник за щепсела, който е от тип Шуко.
7. За транспорта
Добре уреден. На първо число на месеца може да се купи карта за цялата мрежа, на стойност 59 CAD. Спирките на автобусите са много близко една до друга, очевидно за да не се ходи много пеша на студа.
8. За документите
Документите за carte de residence се уреждат още на летището. В случай, че нямате постоянен адрес ви отбелязват един телефонен номер, на който трябва да се обадите, като си намерите жилище. Друго нищо не е необходимо.
За numero d’assirance sociale – на летището ви дават плик, съдържащ формуляр, който трябва да попълните и представите в съответното учреждение. Добре е да попитате на кой адрес точно да отидете – ние ходихме на 3 места, докато разберем най-после къде е службата за нашия район. Искайте да ви дадат списък с адресите по райони.
Assurance medicale – също по район на местоживеене. Добре би било предварително да се информирате за точния адрес. Ако още нямате постоянен адрес, отивате в района на познатите, които са ви приели. Някой от тях непременно трябва да ви придружи, за да гарантира, че живеете при него. Той трябва да си носи документи, за да докаже статута си и да има договор за наем или собственост на жилище. Трябва да си носите и снимки, на бял фон.
9. Carrefour d’integration
Докато дойде определения ни ден за посещение в Carrefour d’integration, ние вече си бяхме уредили документите и намерили жилище, така че визитата ни там се оказа напълно безполезна. След като констатираха, че говорим много добре френски и добре английски и намериха, че няма нужда да посещаваме езикови курсове, определиха ни дата за един семинар във връзка с пазара на труда.
10. За храната и водата
В магазините като за нас, т.е. евтини (Maxi, Super C, IGA, Metro) попаднахме на хранителни стоки, които никак не ни допаднаха като качество и вкус. Единствено може би Metro, който обаче е по-скъп, малко се доближава до това, на което сме свикнали напоследък в BG. От известния пазар Jean Talon също бяхме разочаровани.
Водата от чешмата е чиста и може да се пие, според това, което ни казаха, но е много твърда. Препоръчаха ни да си купуваме вода за пиене.
11. За намиране на работа
Това е най-важното, но за съжаление още не сме решили този въпрос. Посетихме преди няколко дни организирания Salon d’emploi. Там големи фирми обаче не бяха представени (с малки изключения). Търсеха се не особено квалифицирани работници. Имаше и няколко агенции за намиране на работа. Представихме все пак СV тук и там с надежда, че все нещо може да изскочи. Четем също обявите във вестниците и търсим по интернет. Ако някой може да ни ориентира за подходите за търсене на работа, моля да даде информация. Интересуват ни областта на химията и на информационните технологии.
Надявам се този постинг да е от полза на готвещите се да пътуват за Монреал. Помислете обаче много добре преди да тръгнете – “совите не са това, което са”.
1. Летище София
Единственият проблем, който възникна, беше с ръчния багаж. В офиса на KLM ни бяха казали, че той може да представлява малко куфарче с тегло до 10 кг + ръчна чанта. Служителката на летището обаче заяви, че се допуска само 1 брой ръчен багаж с тегло не повече от 7 кг. След кратка дискусия между нас, служителката на летището и представителката на KLM бе решено, че малките куфарчета, които набързо трябваше да вакуумираме, ще заминат с големите куфари. През целия път треперех дали няма да се изгубят “дисагите” – в тях имаше документи и други най-важни неща.
2. На летището в Амстердам
След около 3 часа полет пристигнахме в Амстердам. На излизане от самолета служители ни насочиха към залата за транзитни пътници. Тъй като престоят е 4-5 часа, имахме възможност да разгледаме летището. То е доста голямо, но много чисто и спокойно. На много места има телефони, от които с карта Visa Electron или Maestro може да позвъните, където желаете. На разположение са и компютри за връзка с интернет, срещу малко заплащане. В някои от магазините може да дегустирате безплатно холандски сирена. Между gate E и gate F беше подредена изложба на Ван Гог.
3. На летището в Монтреал
След около 8 часа полет пристигнахме в Монтреал. По време на полета почти непрекъснато поднасяха нещо за ядене и пиене, даваха информация за полета и прожектираха филми, така че времето мина сравнително поносимо. Минахме през различните гишета за уреждане на документите. Гишетата са подредени едно след друго така, че няма възможност да се объркаш. На летището ви правят снимка във връзка с издаването на carte de residence - подгответе се да изглеждате добре. Списък на багажа не ни искаха, но ние по своя инициатива го представихме, както и спъсък на вещи, които допълнително ще ни бъдат пратени.
На изхода ни чакаха познати с кола, които ни заведоха у тях.
4. Впечатления от Монреал
Монреал не е това, което съм си представяла и очаквала. Улиците са дълги и прави, вървящи в посока север-юг или изток-запад, със занемарен вид. Голяма част от къщите са 2-5 етажни, с дворове. Струва ми се, че се връщам 30-40 години назад. Дано първото впечатление се окаже погрешно.
Почти навсякъде има катерички, които дори пресичат улиците и се крият под колите, като котките у нас.
5. За жилището
Преди да тръгнем много се безпокоях дали ще успеем бързо да намерим жилище. Не ми се искаше да безпокоя хората, които ме приеха и смятах, че най-добре би било предварително да ангажирам квартира. Във форума бяха посочени няколко site internet в тази връзка, но предлаганите жилища бяха доста скъпи за моите възможности и в райони, чиито имена не ми говореха нищо. В крайна сметка се наложи да търсим на място, за което не съжалявам. Първо търсих по обяви във вестниците, което не се оказа много удачно – трябваше да се тича от единия до другия край на града, често пъти напразно – или жилището, или района не ми харесваха, или докато отидем, квартирата вече беше заета. Най-накрая, благодарение на познатите с кола, след като обиколихме целия град и добихме известна представа за него, се спряхме на една улица, където имаше много обяви за даване на квартири под наем. Разгледахме няколко и подписахме договор за наемане на 31/2 , състоящ се от две големи стаи с отделна кухня и баня, с вградени гардероби и шкафове и с включени печка, хладилник и отопление. Допълнително се заплащат газ и ток. Всичко това отне 3 дни.
Благодарение на познатите и техните познати, веднага се обзаведохме с легло, диван, маса и два стола, както и с кухненски пособия, а дори и с килим. Тези неща, вече ненужни за тях, ни бяха подарени. Спални чували ние си носихме. Намерихме и микровълнова фурна – захвърлена на улицата, но още не сме изпробвали дали работи. Надяваме се по подобен начин да се снабдим и с телевизор. В битово отношение не ни липсва нищо.
6. Телефон и интернет
Едно от първите неща, които разбрах е, че тук всичко се урежда по телефона или както ми казаха “Tout passe par Bell”. Ето защо веднага след като се сдобихме с жилище се обадихме на Bell. След безкрайно дълъг разговор ни беше даден собствен телефонен номер и ни бе съобщено, че още на другия ден ще имаме телефонна връзка. Самият телефонен апарат си включвате сами. Апарат може да си купите или вземете под наем. Ние си носехме едно малко апаратче от BG.
С интернет-връзка се сдобихме благодарение на Videotron, чрез кабел (блокчето, в което живеем е окабелено). Наложи се да купим модем за кабелна връзка. Модемът си инсталирате сами, като ви ръководят по телефона. В случай, че възникне проблем ви изпращат техник. Лап-топ си носим от BG. От един магазин за електроника купихме преходник за щепсела, който е от тип Шуко.
7. За транспорта
Добре уреден. На първо число на месеца може да се купи карта за цялата мрежа, на стойност 59 CAD. Спирките на автобусите са много близко една до друга, очевидно за да не се ходи много пеша на студа.
8. За документите
Документите за carte de residence се уреждат още на летището. В случай, че нямате постоянен адрес ви отбелязват един телефонен номер, на който трябва да се обадите, като си намерите жилище. Друго нищо не е необходимо.
За numero d’assirance sociale – на летището ви дават плик, съдържащ формуляр, който трябва да попълните и представите в съответното учреждение. Добре е да попитате на кой адрес точно да отидете – ние ходихме на 3 места, докато разберем най-после къде е службата за нашия район. Искайте да ви дадат списък с адресите по райони.
Assurance medicale – също по район на местоживеене. Добре би било предварително да се информирате за точния адрес. Ако още нямате постоянен адрес, отивате в района на познатите, които са ви приели. Някой от тях непременно трябва да ви придружи, за да гарантира, че живеете при него. Той трябва да си носи документи, за да докаже статута си и да има договор за наем или собственост на жилище. Трябва да си носите и снимки, на бял фон.
9. Carrefour d’integration
Докато дойде определения ни ден за посещение в Carrefour d’integration, ние вече си бяхме уредили документите и намерили жилище, така че визитата ни там се оказа напълно безполезна. След като констатираха, че говорим много добре френски и добре английски и намериха, че няма нужда да посещаваме езикови курсове, определиха ни дата за един семинар във връзка с пазара на труда.
10. За храната и водата
В магазините като за нас, т.е. евтини (Maxi, Super C, IGA, Metro) попаднахме на хранителни стоки, които никак не ни допаднаха като качество и вкус. Единствено може би Metro, който обаче е по-скъп, малко се доближава до това, на което сме свикнали напоследък в BG. От известния пазар Jean Talon също бяхме разочаровани.
Водата от чешмата е чиста и може да се пие, според това, което ни казаха, но е много твърда. Препоръчаха ни да си купуваме вода за пиене.
11. За намиране на работа
Това е най-важното, но за съжаление още не сме решили този въпрос. Посетихме преди няколко дни организирания Salon d’emploi. Там големи фирми обаче не бяха представени (с малки изключения). Търсеха се не особено квалифицирани работници. Имаше и няколко агенции за намиране на работа. Представихме все пак СV тук и там с надежда, че все нещо може да изскочи. Четем също обявите във вестниците и търсим по интернет. Ако някой може да ни ориентира за подходите за търсене на работа, моля да даде информация. Интересуват ни областта на химията и на информационните технологии.
Надявам се този постинг да е от полза на готвещите се да пътуват за Монреал. Помислете обаче много добре преди да тръгнете – “совите не са това, което са”.
eee Margarita,
все едно че собствените си мисли слушам като дойдох тука. нито храната ми харесваше, нито улиците
ама ще свикнеш, къде ще ходиш, зомбацията настъпва неусетно
след 3 месеца и месото ще ти хареса, и улиците, и сградите. аз щом почнах и на хокейни мачове да залагам...
сега най важно е да си намериш работа, щото парите се топят тука 
все едно че собствените си мисли слушам като дойдох тука. нито храната ми харесваше, нито улиците




Кир по врат0 е стилът ми, брат0!
MTr
Da prava ci za grada v na4aloto mi ce vidia yjacen mra4en i neprivetliv. Kateri4kite i men mi napravixa cilno vpe4atlenie naictina ca kat kotki no c vremeto ne ce zabeliazvat. Daje v parvia moment ce za4ydix kav e problema c tiax.
. Kato cialo grada e mracen i jilishtata ca ckapi no ima i xybavi mecta napr dayntayn liatoto prez noshta mi ne izglejda zle , botani4eckata gradina cashto liatoto. grad Quebec shashto zashlyjava da ce vidi' ZA rabota e trydno mai i mestna diploma shte ti triabva , no ima vreme zacega priatno aklimatizirane ot men i gore glavata i tyk moje da ce jivee i to ne zle 


Abe az byah pisal navremeto ,che polovinata grad moge da se izpolzva s golyam uspeh za dekori na nyakoy film na Chaplin ,naprimer ;Moderni vremena ;,no me obyaviha v negativizam.
Spomnyam si kogato pristignah i me vzeha ot letishteto sled kato napusnahme magistralata i vlyazohme v gilishtnite kvartali-ami tuk li ste giveem v promishlennata zona ,stoto vsichki zgradi mi izglegdaha kato fabrika do fabrika .
Spomnyam si kogato pristignah i me vzeha ot letishteto sled kato napusnahme magistralata i vlyazohme v gilishtnite kvartali-ami tuk li ste giveem v promishlennata zona ,stoto vsichki zgradi mi izglegdaha kato fabrika do fabrika .
- miloto
- Мнения: 426
- Регистриран на: Вто Юли 29, 2003 7:58 am
- Местоположение: Bulgaria, Sofia
- Обратна връзка:
Da, i na men taka mi se stori kato vidiah Montreal parvite dni. I vse oshte ne moga da kaja, che mi haresva. Sled Vancouver i Toronto pak savsem si razvalih mnenieto za nego. No shte triabva da se svikva.
Za hubava rabota shte triabva mnogo vreme i kasmet. Za niskokvalifitcirana e po-lesno no se iskat dobro vladeene na ezitcite.
Ako vi se raboti neshto takova mi pishete v LS.
Jelaia vi mnogo kasmet i gore glavata.
Za hubava rabota shte triabva mnogo vreme i kasmet. Za niskokvalifitcirana e po-lesno no se iskat dobro vladeene na ezitcite.
Ako vi se raboti neshto takova mi pishete v LS.
Jelaia vi mnogo kasmet i gore glavata.
On a quelquefois assez souffert pour avoir le droit de ne jamais dire:"Je suis trop heureux"!!!
- KolioBalkanski
- Marquis de Suhindol
- Мнения: 9069
- Регистриран на: Пет Авг 29, 2003 8:40 am
- Местоположение: j-cowboyland, Toronto
- Обратна връзка:
shto shte svikvash?miloto написа:Da, i na men taka mi se stori kato vidiah Montreal parvite dni. I vse oshte ne moga da kaja, che mi haresva. Sled Vancouver i Toronto pak savsem si razvalih mnenieto za nego. No shte triabva da se svikva.
Za hubava rabota shte triabva mnogo vreme i kasmet. Za niskokvalifitcirana e po-lesno no se iskat dobro vladeene na ezitcite.
Ako vi se raboti neshto takova mi pishete v LS.
Jelaia vi mnogo kasmet i gore glavata.
napravo se mesti :-)
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
- IvHaydu
- Хайдутин на годината
- Мнения: 4829
- Регистриран на: Нед Юли 27, 2003 4:52 pm
- Местоположение: Montreal, QC
Чудесно описание, много ти благодарим!
Ние също ще пътуваме с КЛМ и въпроса с ръчния багаж много ни вълнува. Смятаме да пътуваме с по една ръчна чанта, а аз да си взема и чантата с видеокамерата. Дали ще е проблем? При вас сигуно ръчните чанти са били бая големи - би ли ни казала повечко по въпроса?
Благодарим ти предварително и успех в Монреал!
Ние също ще пътуваме с КЛМ и въпроса с ръчния багаж много ни вълнува. Смятаме да пътуваме с по една ръчна чанта, а аз да си взема и чантата с видеокамерата. Дали ще е проблем? При вас сигуно ръчните чанти са били бая големи - би ли ни казала повечко по въпроса?
Благодарим ти предварително и успех в Монреал!




Репутацията е онова, което хората знаят за теб. Честта е онова, което сам знаеш за себе си. Пази честта си. И майната и на репутацията...
По-добре временни неуспехи, отколкото временни успехи!
По-добре временни неуспехи, отколкото временни успехи!
- KolioBalkanski
- Marquis de Suhindol
- Мнения: 9069
- Регистриран на: Пет Авг 29, 2003 8:40 am
- Местоположение: j-cowboyland, Toronto
- Обратна връзка:
wow!miloto написа:Ami da az napravo shte se mestia, ama obratno v Sofiata, taka che shte e edno goliamo premestvane.
triabva da mi kajesh vsichko sled premestvaneto...
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
ръчен багаж
Чантите бяха тип ранички, каквито носят учениците. Действително доста ги бяхме натъпкали. Мисля, че няма да имате проблем, според това, което описвате. Проблемът идва после - като видите как изглежда Монреал и започнете да се питате "а бе какво правя аз тук" и дали многото време, пари и надежди, вложени в това начинание наистина са имали смисъл.
Re: ръчен багаж
margarita, na tova v na6e selomargarita написа:като видите как изглежда Монреал и започнете да се питате "а бе какво правя аз тук" и дали многото време, пари и надежди, вложени в това начинание наистина са имали смисъл.






