CFS 801 написа:
Сега ти го задавам съвсем директно и в прав текст ,Канада ли ви раздели или сте имали други интимни проблеми за разрешението на които Канада е била само катализатор.
Здравей CFS 801, аз мисля, че Канада не е катализатора за нашата раздяла, нито пък интимния ни живот. Когато решихме да пуснем документите за имиграция, от една страна тези наши приятели ни повлияха в избора ни, но мисля, че те не взеха под внимание факта, че моя съпруг е бил готов някога на такава стъпка, по причина от проста по проста - винаги е бил някак си подвластен от мнението на неговите родители, пък и като добавя факта, че той е единствен син и през целия му досегашен живот не е бил лишаван от нищо ( тук отварям лека скоба, за да посоча, че родителите му са хора с възможности и много голяма част от парите за процедурата и парите, с които пристигнахме, бяха дадени от тях, друга, по-скромна част - от моите родители).Когато дойдохме тук, в началото му беше интересно ( държеше се като турист, без големи перспективи), но след няколко месеца започна да му омръзва - както от не голямата приятелска среда, от която бяхме заобиколени, но и и от живота като цяло - липсваха му неговите приятели от България, социалния му кръг, дори и ако щете нощните посещения по дискотеките. Няма какво да крия, той обичаше да копунясва, да бъде душата на компанията. И като се вземе впредвид факта, че ние много дълго отлагахме този момент с детето,излиза, че ангажиментите ни се свеждаха до минимум. Пък и майка му винаги му е давала този "добър" майчински съвет : да не сме избързвали, че едно дете е огромна отговорност. Приятели, нямате си на представа какво облекчение получих, когато той първо се съгласи да имигрираме, и най-вече когато дойдохме тук. През тези няколко месеца се почуствах наистина оттърсена от нейната сянка и ако не ме лъжеше сърцето, той също. Докато дойдоха моментите на дългите телефонни разговори и решението му да се завърне. Разбира се, той ми постави директен ултиматум или съм с него или ако искам оставам тук и продължавам своя си живот. Три седници след като той се прибра, факта беше на лице. Първият симтом - всеки го знае, но аз в началото си помислих, че е от стреса, от скандала м/у нас. Две седмици по-късно започна да ми се гади и тогава моята приятелка ми каза, че аз съм бременна. Изсмях и се. Не можех да повярвам, че Oнзи от горе е решил да ме подложи на такова изпитание. Тогава се колебаех дали да направя аборт или да го оставя и да му кажа. Затова и пуснах тази тема в онзи другия форум, където някои от драгите съфорумци откликнаха веднага и ми казаха, че ще съм луда, ако го махна. Знаете ли, тези няколко дена си мислих, дали да не му напиша едно писмо и да споделя, както споделям с Вас, едни напълно непознати хора, как се чувствам и това че реших да задържа детето.Пък нека да видим какво ще се случи, след като го прочете. Ако той ме е обичал през тези наши общи години ще вземе правилнoто решение и аз ще го чакам.
Това е засега. Денят днес е чудесен и аз ще изляза да му се насладя. Направете го и Вие. Поздрави от мен, Daisy
Много ти се щат 69-ки да практикуваш, ама няма кой да ти ги прави нещо 
нещастник..
