Благодари ти, Зоринче!  
Вчера цял ден тренирахме "канадската стъпка".  
 
Обяснявах на една мацка за някои особености на българската имиграция, обаче да те успокоя - оказа се, че били особености на имиграцията въобще, в тяхната общност била същата случка...  

  И понеже тя дългогодишна тука, веднага се включи ентусиазирано. Вика: "Еей, с'я ще преподавам уроци... дойде и моят час, казва, издигнах се, най-после..." И цял ден напред-назад изпъчена, ми обяснява канадската стъпка. После трябваше да правя показно - е, нищо не стана, мноооого лошо. Тя беше много разочарована и ми се кара: "Как можа, вика, възмутена съм, през цялото това време нищо да не схванеш. Не се върви така. Остави, остави, че ме дразниш.  Много зле. С'я в последния момент ще си скъсаме нервите тука. Как ще ни представиш в Европа, ще ни провалиш целият имидж... Няма да те пуснем така ние..."   Цяла тирада, размазах се от смях. И пак летя напред-назад, много навътре беше взела джоба.  Накрая беше много добра и ми обяснява: "Споко, имаме още време. Ще се справим. Няма да те познаят с тая стъпка на летището. Ще ги шашнеш! Всички ще решат, че си сложила Бил Гейтс в джоба."  И ми се умилква: "Ще ми донесеш подарък от България." "А, викам, корумпирана. Не стига, че работиш втора работа на черно в работно време. Ще те издам на шефа." Тя: "А, издай ме! Аз като си покажа бедъра и като му прошушна нещо на ухото, ща видиш..." "Аз да не би да нямам, казвам. Че и по-хубави, европейски. И по-хубаво приказвам..." Тя: "Имаш, ама кат знам, че няма да ги използваш, хич не се притеснявам, иначе с'я нямаше да я учим (и тука ми повиши тон) в последния момент тая стъпка."  Викам: "Тогава ще те изтипосам като корумпирана в един форум." "Ааа, не си измисляй, казва, няма корупция в Канада. И стига с тая твойта работа. Забрави, вика, остави ме да дишам. Подаръкът ще ми донесеш, щото ме обичаш."   
 
Благодаря ти за пожеланията и много усмивки ти пожелавам на теб.  
 
Джордж, тоя филм съм го играла, обаче в една кабинка, с една мадама.  
 
За канадската връзка не схванах, дай жокер, че на карти не мога да гледам...  
 
ПС: Тая тема е за шипките, не ща да се кикотя тука.  
Joana
 
			
			
									
									"... и аз открих свободата, дивата соколова свобода, която ме остави без дъх, сякаш пред мен се откри един живот с вятър, слънце и гонени от вятъра облаци, живот, за чието съществуване не бях и подозирал." "Сенки в рая", Ремарк