Кандидатстване в гимназия в Квебек
Много интересни коментари, всъщност всички са в една посока. Съгласна съм с Кримон, че идеално училище няма, и не е фатално точно къде учи детето, стига то самото да се чувства добре и средата да е прилична. Само дето като родители ни плаши неизвестното и се стараем да планираме и осигурим най-доброто, пък да става каквото ще. Чувала съм за неприети деца, който отиват сред отличниците на държавните. За отпаднали деца, които после стигат до хубави колежи и университети. Противно на деца от частни, които по-далеч от колеж не стигат. От един момент нататък наистина зависи само от детето. За сега обаче съм спокойна, че наистина в тази трудна възраст има кой да се грижи да й насочва съзнанието накъдето ми се иска, именно към учене и ориентиране на съзнанието, а не пубертет, нови моди, пушене и какво ли не.
Годис, много добре според мен са сложили дъщеря ти година назад. Нашата я сложиха по грешка година напред, след един месец ми се обадиха, но беше малко късно да я връщат и травмират. За съжаление сега се напъва със сегондер, а можеше още 1 година да учи френски, вместо да анализира романи и учи физика и химия с много непозната все още лексика... Изобщо не съжалявай, смятам че много добре е станало.
Весел Халоуин: -)
Годис, много добре според мен са сложили дъщеря ти година назад. Нашата я сложиха по грешка година напред, след един месец ми се обадиха, но беше малко късно да я връщат и травмират. За съжаление сега се напъва със сегондер, а можеше още 1 година да учи френски, вместо да анализира романи и учи физика и химия с много непозната все още лексика... Изобщо не съжалявай, смятам че много добре е станало.
Весел Халоуин: -)
Нашите учебници са чистак новички. Интересно как може да не са- в крайна сметка си ги плащаме ние лично в началото на годината.Не знам откъде ги дават учебниците в общественото интернационално училище на Джой, но в частните училища от началото на класацията (ако има някакво значение изобщо), учебниците са само по 1 в клас, учениците нямат такива за всеки един от тях (поне за 1-ви и 2-ри секондер). На следващите етапи съществува размяна между нови/стари ученици и възможност за закупуване на учебници. Във френските колежи това си е факт от началото на средното училище, но те са си по "европейска система", която ни е позната от България.
Тя е нова и системата за която споменах- затова бях и шокирана. Аз бях в първия поток учещ на програмата по тази система. Шокира ме факта, че я въвеждат още от началото на гимназията- представям си колко по-лесно ще им бъде в Университета. Вярно, че сега пада голям зор и е вярно също, че си е голям стрес за децата, но пък ги дисциплинира и вкарва в релси (с думите на Сашо- "зомбира" ) още във възраст, когато по-не е болезнено. Шокира ме фактът, че училището върви в крачка с университетските изисквания и бързо адаптират начина на преподаване.
Колкото до по-богатата среда и частните училища, да не се заблуждавате, че там всичко е идеално. Няма такива истории никъде. Деца получаващи по 20 дол. джобни дневно стават пласьори не на тревичка, а на хапове още от 11 годишни. Точно цитирах думите на соц. работник, с който си имах приказка вчера за най-богатия район в Монреал, в който работи и каква въобще работа може да има с тийнейджъри от частни училища.
И аз това се чудех, защо като родителите си плащат всичко, не могат да получат възможността да си купят учебници. Та и попитах де, няма така да седя и да се чудя Всъщност въпросните учебници не се издавали в голям тираж, а съществували в няколко бройки ... та така, някакъв вид експеримент - за първа година и тъй нататък обяснения, които на мен са ми нелогични.
Ако искаш мога да ти цитирам от Code d'éthique (а.к.а.правилник за вътрешния ред) как на учениците им се дава направо червен картон или ги освобождават от колежа, ако държат груб език, ако имат агресивно поведение, ако пушат и тъй нататък. Също е забележително какви мерки за контрол се вземат, но е прекалено дълго, а и скучно. Аз поне съм сигурна за 3-те колежа, където кандидатствахме, че системата е на шест в това отношение.
Изобщо не е задължително да има само богати деца във въпросните колежи (хехе, ние сме жив пример). Нито е правило богатите деца да са задължително разпуснати, невъзпитани и по условие малки престъпници. По-скоро точно обратното по мои наблюдения, защото в основното училище средата на децата ми е такава.Joy написа:Колкото до по-богатата среда и частните училища, да не се заблуждавате, че там всичко е идеално. Няма такива истории никъде. Деца получаващи по 20 дол. джобни дневно стават пласьори не на тревичка, а на хапове още от 11 годишни. Точно цитирах думите на соц. работник, с който си имах приказка вчера за най-богатия район в Монреал, в който работи и каква въобще работа може да има с тийнейджъри от частни училища.
Ако искаш мога да ти цитирам от Code d'éthique (а.к.а.правилник за вътрешния ред) как на учениците им се дава направо червен картон или ги освобождават от колежа, ако държат груб език, ако имат агресивно поведение, ако пушат и тъй нататък. Също е забележително какви мерки за контрол се вземат, но е прекалено дълго, а и скучно. Аз поне съм сигурна за 3-те колежа, където кандидатствахме, че системата е на шест в това отношение.
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. (KИ, 1881)
То не е задължително, но в някои части на западен Монреал, където най-скромната къщичка е на стойност към около милион, частните училища са пълни с презадоволени деца. И със сигурност голяма част от тях като знания и старания не заслужават да бъдат в елитно училище. Но парата прави играта както се казва, а лекциите за това кой как изхвърчал в други училища или паралелки са за вярващи като теб. Колкото до етичния код, той не може да спре разпространение на наркотици и етичния код в което и да е държавно училище е абсолютно същия.
Аз не съм вярваща и с това се гордея! Гледам и се осведомявам добре.Joy написа:... а лекциите за това кой как изхвърчал в други училища или паралелки са за вярващи като теб. Колкото до етичния код, той не може да спре разпространение на наркотици и етичния код в което и да е държавно училище е абсолютно същия.
... със същия успех мога да кажа същото по отношение на "интернационалното училище", "новата шокираща система на университетско ниво" и добрата възпитателна среда в училището на дъщеря ти /чиста от наркотици и проблемни деца/ ...
но съм възпитана и ще си замълча
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. (KИ, 1881)
Ни най-малко нямам скруполи и не съм заблудена, че училището ни е чисто от проблемни деца и наркотици. Убедена съм, че никой не би могъл да го каже, най-малкото поради факта, че проблемите идват най-често от най-неочакваните и че разпространението на наркотици не е афиширано наляво и надясно в училище.
Колкото до програмата ни, казвам какви са ми наблюденията. Колкото и да не вися над главата на детето си, чат пат случайно ми се набиват на око някои неща. "Промиването на мозъци" каквото и на вас са ви правили съм го забравила- и теб съветвам. Гледай как е в действителност- не слушай с какво омайват родителите!
Колкото до програмата ни, казвам какви са ми наблюденията. Колкото и да не вися над главата на детето си, чат пат случайно ми се набиват на око някои неща. "Промиването на мозъци" каквото и на вас са ви правили съм го забравила- и теб съветвам. Гледай как е в действителност- не слушай с какво омайват родителите!
ами старая се, само че никой не е застрахован от грешки
и аз сега откъде да знам кой от колежите да избера - направо съм блокирала: всеки има своите предимства, трите са твърде различни, различна среда, дали да се съобразя с предпочитанията на детето ...
и аз сега откъде да знам кой от колежите да избера - направо съм блокирала: всеки има своите предимства, трите са твърде различни, различна среда, дали да се съобразя с предпочитанията на детето ...
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. (KИ, 1881)
Леле Джой, прости ми иронията, но ми прозвуча като обременен оперативен работник, на който току така нищо не му минава и всичко му е ясно: -)) Ма то етичния код и в София е същия, що не си запишем децата там, хем детегледачки си имаме в БГ, рахат работа: -)) Да завиди човек и на убедеността в сравненията на училищата тук, в комисион сколер ли работиш? Не мога да разбера прекалената мания. Говорехме съвсем конкретно, че разлика между държано и частно като цяло има, разбира се. И е в полза на частното, разбира се. И таксите са много по-ниски, отколкото биха могли да бъдат. От частно до частно също има разлика, но хората гледат класация, район, ходят на отворени врати и прочие. Всеки си има критерии. Идеално има в рая, и никой не е застрахован от нищо, не падаме от небето, макар и така да ти изглежда.
Кримон, събрала си супер инфо, остава ти само малко - разгледай топ 5, прочети всичко в сайтовете им, отиди им на порт уверт, гледай, слушай, виж учителите, родителите и децата, после избираш около три, които са ти близки по район и сърце. На порт уверт най-добре ходи с детето ти. Записваш после дати за изпити (те струват пари, време и нерви за детето и теб, повече от три мисля са много). После ще си покаже, случайни неща няма: -)) Ти само направи каквото трябва. Ако пък не мине изпитите, бъди готова с план Б, да си спокойна, тоест бекап с държавно, което смяташ те устройва.
Най-добрите са ясни кои са - Brebeuf i Villa St-Marcelline (за момчета или момичета само), Jean-Eudes, Notre-Dame и Regina Assumpta. Трудно е да избираш други, по-неизвестни. Там вярно пада голямо обикаляне и питане.
Кримон, събрала си супер инфо, остава ти само малко - разгледай топ 5, прочети всичко в сайтовете им, отиди им на порт уверт, гледай, слушай, виж учителите, родителите и децата, после избираш около три, които са ти близки по район и сърце. На порт уверт най-добре ходи с детето ти. Записваш после дати за изпити (те струват пари, време и нерви за детето и теб, повече от три мисля са много). После ще си покаже, случайни неща няма: -)) Ти само направи каквото трябва. Ако пък не мине изпитите, бъди готова с план Б, да си спокойна, тоест бекап с държавно, което смяташ те устройва.
Най-добрите са ясни кои са - Brebeuf i Villa St-Marcelline (за момчета или момичета само), Jean-Eudes, Notre-Dame и Regina Assumpta. Трудно е да избираш други, по-неизвестни. Там вярно пада голямо обикаляне и питане.
Благодаря, Клариса! Може би не си разбрала, но детето кандидатства тази година и от вчера знам, че са го приели и в 3-те колежа, в които кандидатсвахме. И аз съм една щастлива и горда майка Изборът обаче сега е още по-труден, а няма време за дълъг размисъл - до 17 ноември Два от колежите са сред първите, а избора на детето - третият колеж (и той се представя добре, просто не е сред първите). Профилите са им различни, успеваемостта на учениците в една или друга област (математика, френски, английски, физика, история) също, социалната среда, методите, извънкласните занимания, цената също ... На порт уверт ходихме, презантациите ги гледахме ... добре са се научили местните да си правят реклама. Дано да направим най-добрият избор сега.
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. (KИ, 1881)
Поздравления Кримон.
Браво на детето. Да те приемат в най-добрите колежи е страхотно постижение. Предполагам, че твойто участие в процеса изразявящ се в морална подкрепа и помощ при подготовката е значителен, така че браво и на теб. Да знаеш, че детето ти ще бъде в добра среда, особено за нас, които не сме расли в нея, е голямо облекчение.
Освен това смятам, че това е най-добрия имидж за България. Аз се гордея с детето ти и всички други деца, положили не малко усилия за да настигнат и надминат не малката конкуренция.
Браво на детето. Да те приемат в най-добрите колежи е страхотно постижение. Предполагам, че твойто участие в процеса изразявящ се в морална подкрепа и помощ при подготовката е значителен, така че браво и на теб. Да знаеш, че детето ти ще бъде в добра среда, особено за нас, които не сме расли в нея, е голямо облекчение.
Освен това смятам, че това е най-добрия имидж за България. Аз се гордея с детето ти и всички други деца, положили не малко усилия за да настигнат и надминат не малката конкуренция.
Станислас и Мари ду Франс не са по квебекската образователна система, а по френската ... По този повод всички училища, които са по друга система /пр. арменски, еврейски и т.н./ не са в класацията.
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. (KИ, 1881)