Здравей,Монреал или два месеца след "Чао,България"
Здравей,Монреал или два месеца след "Чао,България"
Привет брато,милото ми братче,което остана в София!
Пиша ти от "сбъдната мечта"-Канада,Монреал.Най-сетне пристигнахме туй,в земята за която толкова ти говорех и за която, знаеш, толкова силно мечтаех.След два месеца ,най сетне и аз имам Интернет ,отново съм виртуален тъй както и в България. И така ,сигурно много ти е интересно как е тука ,как ми се струва градът ,хората,порядките,как съм със парите...Започвам разказа си със уговорката,братле,не всичко да разказваш на майка,защото има неща които не всяка майка би искала да чуе,въпреки че нашта майка е желязна,но все пак...
Пристигнахме в Монреал на 25 февруари ,беше около 17.30 часа.няма да те занимавам със полета,той не е толкова важен,всичко беше Ок,чехите ми харесаха като компания,сериозни са,храната беше хубава,самолетът също.Венета умираше от страх от самото летене,но се успокои след излитането.Да ти кажа ,обаче ,че тия 8 часа от Прага до Монреал ми се видехамножко,направо накрая не си намирах место вече.Бях се схванал като сериозно,добре че самолета беше широк ,та можеше от време на време да се разтъпчеш.
Монреал ни посрещна със едно студено време,вятър и мрачнотия.На летището всичко мина доста бързичко,нямаше проблеми,дадоха ни карта на Монреал,имах възможноста да заговоря на френски,и това не ме уплаши много-много.Нашите приятели ни посрещнаха ,както бяха обещали....за съжаление не ни стигна мястото в колата им та се наложи да вземем такси ...е ,ето първото ни плащане в Канада(бях обменил долари за канадски такива в един чейндж точно на самото летище),та значи от летището до квартирата която приятелите ни бяха намерили в квартала Cote-Des-Neiges,ни взеха 25 $.По пътя от летището до блока ни ,разглеждахме "новия ни град",в който ни предстои да живеем,както и се опитвах да вникна в ломотенето на шофиора ни -негър.За съжаление ,неуспешно.Що се отнася до гледката....ех,братче,как да ти опиша шока който изживях ,когато пред очите ми се разкри един сив,сив град,с големи пътища,огромни пространства,тук-таме някакви фабрики с пушеши комини,грозни постройки,дупки по улиците,в които таксито подскачаше,да не говорим че самото такси е далече от класата на 21-21 в София.
Та ,брат ми,благополучно пристигнахме в квартала,до блока където се очакваше да посрещнем първите си "щастливи мигове"в Канада.Навън режещия вятър ,ме накара бързичко да пренеса куфарите от колата до входа.Обадихме се на консиержа,докато го чакахме,сдържахме с все сили напиращите сълзи,за да не се изложим пред посрещачите ни.а вътре в нас бушуваха смесени емоции,като основната беше-страх,да не се окаже че Канада наистина е толкова грозна ,както ни се стори.Тук е мястото да благодаря на семейството което ни посрещна и всячески се опитаха да смекчат шока ни.До къде стигнах,а да до прекрасния момент в който трябваше да видим апартамента.забравих да ти кажа,че отвън всички блокове които видяхме по пътя ,вкл. и нашия блок,са облицовани с едни червеникави или сиви тухлички,та в първия момент си казах"Чакай сега,за какви дървени блокове ми говорят по форумите?"Оказа се обаче,след като влязохме вътре ,че тухлите отвънка са само облицовка ,а вътре всичко си скърца ...което веднага ти подсказва ,че е дървено.....Отвътре самия блок ни напомни веднага за 30- тте години на миналия век,с някаква скапана боя по стените и миризма на индийски манджи.Апартамента.....даааа,не ми се говори;Стана ми мъчно да гледам как радостното очакване ,гордостта от извършеното прелитане ,плахата надежда за по-добър живот , все емоции изписани на лицето на жена ми, постепенно се сменяха със тих ужас ,отчаяние и мъка,докато стигнат кулминацията -влизането в апартамента,е тогава вече ,на Вени й идеше да стане да хване самолета и да си дойде в София.Скапана стаичка,със скапана печка ,скапан хладилник,закърпен на мста със фолио,скърцащ под,дюшек на пода,скапан телевизор от неква скапана "куча" марка,да не говоря за т.нар "дограма",която по сравнение с нашта у дома ...бе какво сравнение,въобще не може да се мери...Да,като сега си спомням как веднага бяхме решили да си ходиме,нооо.....пак ,благодарности на приятелите ни,които с разумни доводи,успяха да ни убедят да разсъждаваме на сутринта,а не под влияние на емоцията и първоначалния шок.Консиержето ,все пак ни показа и друг апартамент,на горния етаж,който се оказа малко по-сносен,(поне имаше легло и сносна маса)и в който решихме все пак да останем.Сега като седя в хубавия си ,нов апартамент ,в другквартал,пиша ти ,братченце,тези редове и си спомням пак и ми се струва като кошмар,но спокойно....не всичко е толкова лошо както го описах по-горе,само искам да карам поред,а точно тогава се чуствахме и нещата ни изглеждаха точно така ,както ти ги описвам!Сега след 2 месеца,нещата далеч не ми се виждат толкова черни ,но...имай малко търпение ще стигна и до "добрите "емоции.
Братле,ще продъжа писмото ми утре,защото стана късно,нямам вече сили,защото днес бачках около 10 часа ,а ми се иска да ти опиша нещата по-възможно най-точен начин...все пак и ти ще дойдеш рано или късно и трябва да знаеш!Засега ,лека ти нощ,целувки!Поздрави майка и татко!!!Много ми липсвате всички....Ще завърша само с една много важна констатация-ние ,българите правим мнооого голяма грешка като идваме поединично,за разлика от други нации които емигрират цели родове от по 5-6 до 10 човека,всички роднини ,приятели.И така много по-лесно се адаптира чоек в тези първи най-трудни години тука!
Айде,до утре!
Пиша ти от "сбъдната мечта"-Канада,Монреал.Най-сетне пристигнахме туй,в земята за която толкова ти говорех и за която, знаеш, толкова силно мечтаех.След два месеца ,най сетне и аз имам Интернет ,отново съм виртуален тъй както и в България. И така ,сигурно много ти е интересно как е тука ,как ми се струва градът ,хората,порядките,как съм със парите...Започвам разказа си със уговорката,братле,не всичко да разказваш на майка,защото има неща които не всяка майка би искала да чуе,въпреки че нашта майка е желязна,но все пак...
Пристигнахме в Монреал на 25 февруари ,беше около 17.30 часа.няма да те занимавам със полета,той не е толкова важен,всичко беше Ок,чехите ми харесаха като компания,сериозни са,храната беше хубава,самолетът също.Венета умираше от страх от самото летене,но се успокои след излитането.Да ти кажа ,обаче ,че тия 8 часа от Прага до Монреал ми се видехамножко,направо накрая не си намирах место вече.Бях се схванал като сериозно,добре че самолета беше широк ,та можеше от време на време да се разтъпчеш.
Монреал ни посрещна със едно студено време,вятър и мрачнотия.На летището всичко мина доста бързичко,нямаше проблеми,дадоха ни карта на Монреал,имах възможноста да заговоря на френски,и това не ме уплаши много-много.Нашите приятели ни посрещнаха ,както бяха обещали....за съжаление не ни стигна мястото в колата им та се наложи да вземем такси ...е ,ето първото ни плащане в Канада(бях обменил долари за канадски такива в един чейндж точно на самото летище),та значи от летището до квартирата която приятелите ни бяха намерили в квартала Cote-Des-Neiges,ни взеха 25 $.По пътя от летището до блока ни ,разглеждахме "новия ни град",в който ни предстои да живеем,както и се опитвах да вникна в ломотенето на шофиора ни -негър.За съжаление ,неуспешно.Що се отнася до гледката....ех,братче,как да ти опиша шока който изживях ,когато пред очите ми се разкри един сив,сив град,с големи пътища,огромни пространства,тук-таме някакви фабрики с пушеши комини,грозни постройки,дупки по улиците,в които таксито подскачаше,да не говорим че самото такси е далече от класата на 21-21 в София.
Та ,брат ми,благополучно пристигнахме в квартала,до блока където се очакваше да посрещнем първите си "щастливи мигове"в Канада.Навън режещия вятър ,ме накара бързичко да пренеса куфарите от колата до входа.Обадихме се на консиержа,докато го чакахме,сдържахме с все сили напиращите сълзи,за да не се изложим пред посрещачите ни.а вътре в нас бушуваха смесени емоции,като основната беше-страх,да не се окаже че Канада наистина е толкова грозна ,както ни се стори.Тук е мястото да благодаря на семейството което ни посрещна и всячески се опитаха да смекчат шока ни.До къде стигнах,а да до прекрасния момент в който трябваше да видим апартамента.забравих да ти кажа,че отвън всички блокове които видяхме по пътя ,вкл. и нашия блок,са облицовани с едни червеникави или сиви тухлички,та в първия момент си казах"Чакай сега,за какви дървени блокове ми говорят по форумите?"Оказа се обаче,след като влязохме вътре ,че тухлите отвънка са само облицовка ,а вътре всичко си скърца ...което веднага ти подсказва ,че е дървено.....Отвътре самия блок ни напомни веднага за 30- тте години на миналия век,с някаква скапана боя по стените и миризма на индийски манджи.Апартамента.....даааа,не ми се говори;Стана ми мъчно да гледам как радостното очакване ,гордостта от извършеното прелитане ,плахата надежда за по-добър живот , все емоции изписани на лицето на жена ми, постепенно се сменяха със тих ужас ,отчаяние и мъка,докато стигнат кулминацията -влизането в апартамента,е тогава вече ,на Вени й идеше да стане да хване самолета и да си дойде в София.Скапана стаичка,със скапана печка ,скапан хладилник,закърпен на мста със фолио,скърцащ под,дюшек на пода,скапан телевизор от неква скапана "куча" марка,да не говоря за т.нар "дограма",която по сравнение с нашта у дома ...бе какво сравнение,въобще не може да се мери...Да,като сега си спомням как веднага бяхме решили да си ходиме,нооо.....пак ,благодарности на приятелите ни,които с разумни доводи,успяха да ни убедят да разсъждаваме на сутринта,а не под влияние на емоцията и първоначалния шок.Консиержето ,все пак ни показа и друг апартамент,на горния етаж,който се оказа малко по-сносен,(поне имаше легло и сносна маса)и в който решихме все пак да останем.Сега като седя в хубавия си ,нов апартамент ,в другквартал,пиша ти ,братченце,тези редове и си спомням пак и ми се струва като кошмар,но спокойно....не всичко е толкова лошо както го описах по-горе,само искам да карам поред,а точно тогава се чуствахме и нещата ни изглеждаха точно така ,както ти ги описвам!Сега след 2 месеца,нещата далеч не ми се виждат толкова черни ,но...имай малко търпение ще стигна и до "добрите "емоции.
Братле,ще продъжа писмото ми утре,защото стана късно,нямам вече сили,защото днес бачках около 10 часа ,а ми се иска да ти опиша нещата по-възможно най-точен начин...все пак и ти ще дойдеш рано или късно и трябва да знаеш!Засега ,лека ти нощ,целувки!Поздрави майка и татко!!!Много ми липсвате всички....Ще завърша само с една много важна констатация-ние ,българите правим мнооого голяма грешка като идваме поединично,за разлика от други нации които емигрират цели родове от по 5-6 до 10 човека,всички роднини ,приятели.И така много по-лесно се адаптира чоек в тези първи най-трудни години тука!
Айде,до утре!
- PoLuX
- Мнения: 1001
- Регистриран на: Нед Авг 24, 2003 10:01 am
- Местоположение: Торонто (екс - Варна)
- Обратна връзка:
Ех, с такива разочарования отначало, доста хубави неща трябва да ти се случат после, за да си промениш мнението за Канада (или за Квебек, де да знам).
Както казват, първите впечатления са най-трайни. На мен първите ми впечатления не са никак лоши, даже една малка еуфория си беше пристигането ми супер много се радвах, че съм тук и на всичко около мен и още се радвам .
Както казват, първите впечатления са най-трайни. На мен първите ми впечатления не са никак лоши, даже една малка еуфория си беше пристигането ми супер много се радвах, че съм тук и на всичко около мен и още се радвам .
след пристигането
Здравей Kwon-Do!
Да си призная, постингът ти ме върна назад във времето от преди малко повече от 2 години, като ми напомни за стреса, ужаса и всичките неприятни емоции, които изпитах и аз като теб. Мисълта да се върна обратно ме споходи още на летището, което тогава беше в ремонт и беше доста грозно. Истината е, че тази ми мисъл не ме напусна доста дълго време. Резултата е скъсани нерви, стрес и косопад. След време на размисъл и пресяване на нещата "за" и "против" решението ни е в полза на Монреал и Канада. Вярвам, че след време и ти сам ще се убедиш, "че и дяволът не е толкова черен, колкото го рисуват"
За разлика от мен, за мъжът ми Америка беше мечта и самият той се чувства прекрасно тук от първата минута. Понякога се шегуваме с приятели, че той навярно вече е бил тук в миналото.
Иска ми се да перефразирам думите на наш познат, който преди време сподели наблюденията си за новопристигащите като нас имигранти (той е от преди повече от 16 г. тук). Та според него ние смятаме идването си в Канада (или по-общо в Америка) като крачка напред в развитието си. Идваме образовани от доста добри позиции и богат опит в България, изградили сме кариера там и смятаме, че тук ще продължим от там откъдето сме свършили в БГ. Да, обаче за доста голяма част от нас, нещата главоломно се сгромолясват в началото. Установяваме, че балоните, които канадските служители надуват на промоционалните си срещи (като тази в малкото НДК в София-2003 г.) са безвъзвратно спукани. Установяваме, че много често магистърските ни дипломи не са достатъчни и трябва малко да поучим. Установяваме че под изискването за стаж - се разбира такъв в Квебек , а не някъде си в неизвестното. Установяваме, че за работа, която в БГ не се изисква специално образование, тук имат специално такова и пр. и пр...
Ние българите наистина сме кораво племе и успяваме да се справим с какви ли не ситуации...След време (за всеки е различно) разбираме поне накъде е светлината и се втурваме към нея ... Едни се връщат в БГ, други сменят провинцията, трети - се установяват на прекрасни работни места и доста добри позиции тук в Квебешко. Сигурна съм, че и вие ще се справите. Ще намерите вашия си път. Сега ти желая сила, за да си опора на съпругата. Като знам каква паника бях аз, направо му съчувствам на мъжа ми. Хубаво е, че сте двама. Така със сигурност единия ще помага на другия, като попаднете в ситуация със свити гардове...От цялото си сърце желая късмет и кратък адаптивен период!!!!
Да си призная, постингът ти ме върна назад във времето от преди малко повече от 2 години, като ми напомни за стреса, ужаса и всичките неприятни емоции, които изпитах и аз като теб. Мисълта да се върна обратно ме споходи още на летището, което тогава беше в ремонт и беше доста грозно. Истината е, че тази ми мисъл не ме напусна доста дълго време. Резултата е скъсани нерви, стрес и косопад. След време на размисъл и пресяване на нещата "за" и "против" решението ни е в полза на Монреал и Канада. Вярвам, че след време и ти сам ще се убедиш, "че и дяволът не е толкова черен, колкото го рисуват"
За разлика от мен, за мъжът ми Америка беше мечта и самият той се чувства прекрасно тук от първата минута. Понякога се шегуваме с приятели, че той навярно вече е бил тук в миналото.
Иска ми се да перефразирам думите на наш познат, който преди време сподели наблюденията си за новопристигащите като нас имигранти (той е от преди повече от 16 г. тук). Та според него ние смятаме идването си в Канада (или по-общо в Америка) като крачка напред в развитието си. Идваме образовани от доста добри позиции и богат опит в България, изградили сме кариера там и смятаме, че тук ще продължим от там откъдето сме свършили в БГ. Да, обаче за доста голяма част от нас, нещата главоломно се сгромолясват в началото. Установяваме, че балоните, които канадските служители надуват на промоционалните си срещи (като тази в малкото НДК в София-2003 г.) са безвъзвратно спукани. Установяваме, че много често магистърските ни дипломи не са достатъчни и трябва малко да поучим. Установяваме че под изискването за стаж - се разбира такъв в Квебек , а не някъде си в неизвестното. Установяваме, че за работа, която в БГ не се изисква специално образование, тук имат специално такова и пр. и пр...
Ние българите наистина сме кораво племе и успяваме да се справим с какви ли не ситуации...След време (за всеки е различно) разбираме поне накъде е светлината и се втурваме към нея ... Едни се връщат в БГ, други сменят провинцията, трети - се установяват на прекрасни работни места и доста добри позиции тук в Квебешко. Сигурна съм, че и вие ще се справите. Ще намерите вашия си път. Сега ти желая сила, за да си опора на съпругата. Като знам каква паника бях аз, направо му съчувствам на мъжа ми. Хубаво е, че сте двама. Така със сигурност единия ще помага на другия, като попаднете в ситуация със свити гардове...От цялото си сърце желая късмет и кратък адаптивен период!!!!
- nasko29
- Мнения: 93
- Регистриран на: Нед Мар 12, 2006 11:19 am
- Местоположение: Добрич-Монреал
- Обратна връзка:
priateli ako montreal e naistina takav kakavto go opisvat neznam dali da ne se orientirame kam Toronto vse pak mislia 4e triabva da izberem nai dobroto za sebesi v druga dargava a i s malko dete kato nas mislia 4e mizeriata nee nai dobroto re6enie to i tuk si a vigdame vseki den ako niakoi znae niakoi sait s snimki na Montreal moliavi da go poso4ite za malko pove4e informacia za nas ostava dilemata Montreal ili Toronto moliavi pomognete
intervu-27.04.2006-uspe6no
intervu-27.04.2006-uspe6no
Kwon-Do, много мислих дали да отговоря "като брата или сестрата"
който се намира от другата страна на океана, и макар че пръстите не ме слушат ,
разбирай че емоцията е взела връх и ръцете ми треперят,
буцата е заседнала в гърлото ми и ми иде да ревна, все пак реших да го напиша.
Та какво искам да ти кажа, не се страхувайте, ще успеете,
само си пазете здравето и не се карайте с "кака"....
Дръжте се един за друг, не забравяйте да си говорите и вярвайте
че това е преходно и много скоро ще стъпите на краката си.
И вие ни липсвате, това е неизбежно, но живота е такъв -
разделя ни за да ни срещне отново след години -дано е скоро срещата ни там някъде по света....
А дотогава бъдете здрави, мислете за себе си и ....помнете
" Няма граници те са само в мислите ни, най- голямата граница е безкрайността"......
който се намира от другата страна на океана, и макар че пръстите не ме слушат ,
разбирай че емоцията е взела връх и ръцете ми треперят,
буцата е заседнала в гърлото ми и ми иде да ревна, все пак реших да го напиша.
Та какво искам да ти кажа, не се страхувайте, ще успеете,
само си пазете здравето и не се карайте с "кака"....
Дръжте се един за друг, не забравяйте да си говорите и вярвайте
че това е преходно и много скоро ще стъпите на краката си.
И вие ни липсвате, това е неизбежно, но живота е такъв -
разделя ни за да ни срещне отново след години -дано е скоро срещата ни там някъде по света....
А дотогава бъдете здрави, мислете за себе си и ....помнете
" Няма граници те са само в мислите ни, най- голямата граница е безкрайността"......
Маркизе, обичам те...
До горния, дето пита за Торонто - Монреал и Торонто (и Ванкувър) са големи градове с по 2-3-4 милиона души и има такива дупки, дето ще ти се види не Канада, ами живота черен.
Не си длъжен да се набутваш точно там обаче, смяната на квартала не е повече от 200$ на месец разлика, освен ако от някой коптор се местиш в луксозен блок в downtown, дай боже всекиму.
Както е написал новопристигналия "...Сега като седя в хубавия си ,нов апартамент ,в друг квартал..." историята става малко по-друга
Не си длъжен да се набутваш точно там обаче, смяната на квартала не е повече от 200$ на месец разлика, освен ако от някой коптор се местиш в луксозен блок в downtown, дай боже всекиму.
Както е написал новопристигналия "...Сега като седя в хубавия си ,нов апартамент ,в друг квартал..." историята става малко по-друга
«Хотели как лучше, а получилось как всегда» - Виктор Степанович Черномырдин
- Леля Екимка
- Диване
- Мнения: 3297
- Регистриран на: Пон Юли 28, 2003 12:38 pm
- Местоположение: град Кралски хълм
- Обратна връзка:
Аре, сега и аз ли требва да ревна!!!
Васе, помним се, дружке! В един самолет бехме 30тина българи...
И мен ме шокира колко е грозно, сиво и мръсно...
Обаче аз съм си философ - рекох да изчакам...Което не беше ясно за бай Еким...Той мрънка близо месец, след което строго го смъмрих и му казах или да млъква или да си събира багажа...Той изведнъж се стегна...Оттогава не сме се спрели...
Направихме отскок до Бг миналото лято. Някой да ме е чул да правя планове да ходя отново там?
Бързах да се върна от София в Монтреал - у дома! И аз не можех да повярвам, че това ми беше основната мисъл!!! Как у дома! Аз съм израсла и съм прекарала прекрасни години в БГ!!! 3 пъти си сменях датата за обратния полет!!!
Дойдох си в Монтреал и радостта се върна в мен - вервайте ми! Толкова красиво и зелено ми се стори!
С две думи - Монтреал е много хубав град - обаче търпение му е майката!
И на мен ми се щеше всичко да стане от раз с вълшебната пръчица, обаче това не е в моята / нашата приказка...
Васе, помним се, дружке! В един самолет бехме 30тина българи...
И мен ме шокира колко е грозно, сиво и мръсно...
Обаче аз съм си философ - рекох да изчакам...Което не беше ясно за бай Еким...Той мрънка близо месец, след което строго го смъмрих и му казах или да млъква или да си събира багажа...Той изведнъж се стегна...Оттогава не сме се спрели...
Направихме отскок до Бг миналото лято. Някой да ме е чул да правя планове да ходя отново там?
Бързах да се върна от София в Монтреал - у дома! И аз не можех да повярвам, че това ми беше основната мисъл!!! Как у дома! Аз съм израсла и съм прекарала прекрасни години в БГ!!! 3 пъти си сменях датата за обратния полет!!!
Дойдох си в Монтреал и радостта се върна в мен - вервайте ми! Толкова красиво и зелено ми се стори!
С две думи - Монтреал е много хубав град - обаче търпение му е майката!
И на мен ми се щеше всичко да стане от раз с вълшебната пръчица, обаче това не е в моята / нашата приказка...
Представителна извадка тип "паплач"
Здравейте , този разказ ми прилича на продълйение на стихотворението "Към брата си " на Христо Ботев е да тук то ще е разказ . А за мадамата която каза че очакваме (ние българите) там в Канада да продължим от там до където сме свършили в България, ще и кажа че и да си на работа която не толкова приятна там ще си по добре ако тук работиш по специалността си. Това си е мое мнение обаче всеки може да го орповергае защото различни хота различни мнения и различен начин на живот.
Да сте живи и здрави
Да сте живи и здрави
хе хе, ама то на снимка всичко е супер. канадците са царе на рекламата и от най-голямата мизерия ще ти извадят супер снимки. примерно Торонто 99% от снимкките и картичките са от острова снимана кулата, скайдоум, небостъргачите и ти си викаш "ба мааму , туй е голема работа", а само няколко улички встрани/напр.Жерард / виждаш такива къщи и мизерия че ще ти се накриви шапкатаnasko29 написа:... ako niakoi znae niakoi sait s snimki na Montreal moliavi da go poso4ite za malko pove4e informacia...
ма нема се пуашите , кат са зомбирате ще почне да ви харесва, дори много
Кир по врат0 е стилът ми, брат0!
Даааа, този постинг и мен ме връща почти година назад.
Когато дойдохме беше вече лято, не ми се стори сиво и гадно, напротив хареса ми. Посрещнаха ни приятели, живяхме при тях една седмица и после в нашият апартамент, който за щастие беше напълно обзаведен, не сме изпитали дори шока от празното и грозното. Кварталът е хубав. Мъжът ми започна работа още на втората седмица в една пица. НООООООО , защо ли се чувставахме зле, не на място и много самотни, въпреки многото приятели които имахме тук. Вярно е че доходите ни бяха много по-високи, отколкото в БГ, където половинката работеше по специалността си.
Та така доста време живяхме в някакво колебание, какво правим тук???
Постепенно ритъмът на живота ни увлече, все по-рядко се ни налягаха носталгичните настроения. след осем месеца мъжът ми започна работа по специалността, сменихме си жилището с по-добро, изпитвайки удоволствието да си купим наши мебели, които ни харесват и да почувстваме това място като свой дом.
С днешна дата мога да кажа, че се чувствам много по-спокойна, харесва ми, единствено немога да се преборя с празнотата от липсата на близките ни и нямам търпение да дойде моментът да се върна, дори за малко и да ги видя.
Та както казва Елия, търпение му е майката, нещата малко по малко си идват на мястото.
Когато дойдохме беше вече лято, не ми се стори сиво и гадно, напротив хареса ми. Посрещнаха ни приятели, живяхме при тях една седмица и после в нашият апартамент, който за щастие беше напълно обзаведен, не сме изпитали дори шока от празното и грозното. Кварталът е хубав. Мъжът ми започна работа още на втората седмица в една пица. НООООООО , защо ли се чувставахме зле, не на място и много самотни, въпреки многото приятели които имахме тук. Вярно е че доходите ни бяха много по-високи, отколкото в БГ, където половинката работеше по специалността си.
Та така доста време живяхме в някакво колебание, какво правим тук???
Постепенно ритъмът на живота ни увлече, все по-рядко се ни налягаха носталгичните настроения. след осем месеца мъжът ми започна работа по специалността, сменихме си жилището с по-добро, изпитвайки удоволствието да си купим наши мебели, които ни харесват и да почувстваме това място като свой дом.
С днешна дата мога да кажа, че се чувствам много по-спокойна, харесва ми, единствено немога да се преборя с празнотата от липсата на близките ни и нямам търпение да дойде моментът да се върна, дори за малко и да ги видя.
Та както казва Елия, търпение му е майката, нещата малко по малко си идват на мястото.
мразя да ме настъпват по опашката!