Когато прочетох статиите "Един ден в NY и NJ” много се
кефих, защото ако трябваше аз да пиша на същата тема,
сигурно щеше да се припокрие 1:1. За съжаление когато
ги пратих на мои приятели в България бях много
разочарован, щото те ми обясниха че "Всичко им е
толкова чуждо". Е, сега искам да напиша нещо
по-разбираемо за българския читател. Предварително се
извинявам за техническите термини използвани по-долу,
ама в такъв отдел работя.
Та да започна с кратко описание на нашия IT екип:
Шефа: 12 години чакал за това място + 10% увеличение
на заплатата.
IBM администратора: неженен, сприхав постоянно хилещ
се, ей така без причина. Важното е всичко да е с
усмивка.
UNIX аминистратора: високо квалифициран специалист без
който "нищо не може да се направи".
DataBase администраторката: емигрантка, дошла в САЩ на
17г (преди 30г), завършила училище тук, абе вече
американка.
Консултанта: мързелив индиец, който освен да ти
разясни какво точно се опитваш да направиш май за
друго не става.
И накрая аз, човека който "запълва дупки всякакви".
Работното време е нерегламентирано поради спецификата
на работата, изискваща доста извънреден труд. По
неписано правило се започва от 9 до 17:30 с един час
почивка на обяд. Демек 7 и половина часа работа.
Аз обикновенно се появявам на работа около 8:30 (+/-
10мин).
IBM-а вече е там. Той стриктно идва в 8:30.
Започва раздвижване из офиса. Дебели лелки се
разкарват до кафетерията с големи чаши за кафе. Почват
да се чуват пълноценни сутрешни разговори от типа на:
"Как си", "Супер", "Ами ти как си", "Ааа по-добре не
може да бъде". Мен никoй не ме поздравява. Кво да си
губят времето с тоя чужденец дето нищо не му се
разбира, а и името му е такова завъртяно.
9:00 Шефа се появява. Извинявам се, той ме поздравява.
Или по-точно пита имало ли е проблем след като той си
е тръгнал по-рано предишния ден. Ами така е, като имаш
3 деца с тенденция за 6 не можеш да оставаш до късно
на работа.
9:20 - пристига Администраторката. Леко се снижава
покрай "офиса" на шефа и сяда тихомълком зад мене.
Започва подготовка за работа - почистване на бюрото,
изтупване на клавиатурата от трохи, чай и т.н. което
отнема не повече от 40 мин. (но не и по- малко). В 10
вече е готова за ежедневните задачи. Първо се
проверява пощата от предния ден. Пощата, не email-а.
Пощата е доста важно нещо тук в САЩ защото всички
сметки за кредитни карти идват с нея. А те трябва да
се плащат навреме щото иначе получаваш черни точки в
кредитната история. Това пак не отнема повече (и не
по-малко) от 40 мин., така че към 10:40 сметките са
оправени.
Междувременно идва и UNIX-а, който като да си върже
гащите за закъснението първо минава през шефа да му
обясни че пак колата... То не толкова колата колкото
гумата. Абе много им се пукат гумите на някои
американци, и то все като тръгват за работа.
Та да се върнем на Администраторката.
Децата й учат в град в друга часова зона, 2 часа след
нас и се предполага че вече са се събудили. Разбира
се, че трябва да се чуят, още повече че е за сметка на
компанията. "Как сте", "Как спахте", "Ходихте ли вече
по голяма нужда, цвят, гъстота и други подробности".
Разговора завършва с някои съвети как да се държат с
прителите/ките и много да внимават защото хората са
станали лоши. За пояснение - "децата" са на 23 и 28
години.
Цялата система, която поддържаме се крепи на косъм.
Направо се чудя понякога как въобще върви. Та докато
UNIX-а дойде на работа вече има опашка от
клиенти(програмисти) с "дребни" проблеми които спешно
трябва да се решат. Постоят малко, почакат, па като
видят че човека който трябва да даде отговор на всички
техни програмни грешки не идва до 9:30 оставят
съобщение и изчезват...
UNIX-а е вече в офиса и започва работа с пълна пара.
Преслушва съобщенията, на които гласно отговаря (така
че и шефа да чуе): "Това не е за мене", "На тоя колко
пъти да му обяснявам че проблема е в неговата
програма", "Това вече го оправих"... и в края на
краищата остава един проблем който се решава за 5 мин.
и по който ще се работи цял ден. Ами така де, нали
трябва да има време да се изгледа някой филм по
интернет и да се обиколят порно сайтовете. Не съм
много сигурен как е в другите фирми, ама в нашата
компания няма ограничения или забрани по отношение на
интернет-а.
Чувам, че се води дискусия за бързината на IBM
машината и че потребителите чакали за една справка с
часове. Тук идва ред на IBM-а. Тоя човек, който до
преди малко си седеше тихо на столчето и сърфираше из
интернет сега става като градоносен облак. "Тия пак
какво искат. Колко пъти ще им обяснявам, че е края на
месеца и това е положението. Като искат по-бързо да
дойдат да работят през нощта...". Сега разбирам защо
тоя човек не е женен, въпреки че е в напреднала
пубертетна възраст (45г). Най-интересното е, че шефа
само стои от страни и не смее да се обади.
Започват коментари: "Тия що се обаждат като знаят
предварително какво ще стане", "Браво Филип, така
трябва. Само твърдо с потребителите щото иначе ти се
качват на главата". Айде и тоя проблем е в графата
"решени".
Междувременно идва един от операторите, който съобщава
на шефа че през нощта имало проблем и той не можал да
намери никoй от нашата група. Проблема се изчистил от
самосебе си, но следва разследване на случая. Оказва
се, че един си забравил пейджъра, на другия батерията
му била паднала, а третия бил в зона извън покритие.
Шефа се сопва, че това повече не трябва да се повтаря
и започава разследване защо автоматичната система не е
сработила. "Кой писа програмата" - индиеца. А, ама
това май е същата програма с която имаше проблем и
предния път. На въпроса "Какво е станало" се отговаря
с бърза английска реч с такъв индийски акцент, че
никoй нищо не разбира, пък и не го интересува, нали
топката вече е в друг. Всички си отиват по местата
само индиеца продължава да обяснява как този случай не
го предвидил щото видиш ли той се получавал много
рядко. И още куп глупости, от които така и не става
ясно ще се коригира ли проблема за следващия път.
12:00 Обедна почивка. Спазвайки стриктно работното
време IBM-а вече е на път за извън офиса.
Администраторката трябва да "ходи за отслабване", да
не заприличала на американка. Индиеца вече е затоплил
обяда си - ориз с подправки или подправки с ориз.
Няма значение, офиса е вече добре ароматизиран. Гребе
с цяла длан и въобще не му пука, че в някои страни
може да се ползват и прибори. Шефа - какво и кога яде
тоя човек, не знам. Отваря си вестника и се наслаждава
на диетичната кола. Четейки подхвърля някоя и друга
реплика към малко останалите американци в офиса: "Тия
пък афганистанци точно там ли намерили да правят
сватба дето нашите бомбардират. Ами така е като са
неграмотни и прости"; "Крайно време е да ударим Ирак.
След като ни пуснаха антракс сега и с химически оръжия
ни плашат". Промития мозък е страшно нещо.
Комунистическата пропаганда ряпа да яде. От cubic-а на
UNIX-а вече на високоговорители се играе
"Doom"-производна игра. Ами така де, обедно време е.
Човек има нужда от почивка.
1:00, офиса започва лека-полека отново да се да се
оживява. Разбира се, не на всички им стига тоя един
час за обедна почивка. Още повече някой път за
разнообразие не ядеш бъргери от МакДоналдс, ами от
Vendis, което е само с 30 мин. по-далече.
Администраторката се прибира поне в 1:30, защото
съчетава приятното с полезното и пътем минава през
пощата да си пусне писмата. Doom-а продължава без
зачатъци на спиране. Минава шефа на отдела (големия
началник): "Игрички, а". "А не, просто по-късно
излязох в обедна почивка щото имаше production
проблем". Ееее, щом проблема е отстранен то е
позволено, та дори и да не е имало проблем. За пореден
път се убеждавам, че началниците по целия свят обичат
да бъдат лъгани. Минава 2 часа, мрежовия администратор
се прибира. Колежката зад мен пояснява злорадо: "Ами
живее наблизо и на обяд си ходи на басейна". Той е в
другата група, ама и там нещата не са по различни.
Всъщност нека ви кажа за някои правила за работа в
нашата компания:
1. Когато се размотваш из офиса, винаги носи някакви
разпечатки. Това създава впечатление, че работиш по
проблем.
2. Никога не носи вестник под мишка. Явно си тръгнал
по голяма нужда.
3. Никога не дръж бюрото си подредено. Явно нямаш
работа.
4. Ако някой се обърне към тебе за проблем, обясни му
че най-рано утре можеш да му обърнеш внимание.
5. Не вдигай телефона. Изчакай да оставят съобщение и
отговори през обедната почивка. Това показва, че си
много зает в момента, работиш и през обедната почивка
а и вероятноста да намериш някой на обяд е почти
нулева.
6. При появата на проблем не предприемай нищо 20 мин.,
и ако нещата не са се оправили, тогава се заемай за
работа.
Та да продължа с работния ден. Идва при мене един
американец, на който преди му бях помагал за едни
програми. Явно е останал доволен, щом пак се връща при
мене. Прехвърлена е една система на нова машина, ама
един от модулите не вървял. "Как работи тоя модул?".
"Не знам." "Ами някаква документация по въпроса?".
"Няма такава". "Е добре, поне кой се занимава с това,
да питаме поне за какво става въпрос?". "Ами него го
изгониха щото не се разбираше със шефа, иначе беше
добър програмист". Даааа, явно и тук не се търпят
хора, които са по-вътре в нещата от шефа. Разбирам го
човека, нали трябва да си пази стола. Като си направя
сметка, май проблемите по тоя свят идват от
некадърните началници. Почваме да търсим из интернет.
Дума по дума стигаме до фирмата производител на
софтуера, използван във въпросния модул. Веднага се
обаждаме на "1-800" номера (безплатен телефон за
support, който всяка фирма има тук в САЩ). Много учтив
женски глас ни отговаря от другата страна. За
съжаление тя е от първо ниво подръжка и ни препраща
нагоре по веригата. Още няколко пренасочвания и явно
попадаме на правилния човек. Оказва се обаче, че
версията която ползваме е много стара и вече е извън
поддръжка. Трябва да upgrade-ваме до последната
версия, което е безплатно, но пyк трябва да си купим
преди това лиценз за подръжка. Е ако това е безплатно,
здраве му кажи. Няма начин, ще се плаща. Щом сме го
докарали до парите явно и тоя проблем е в графата
"решени". Програмиста е щастлив и вече бърза да
докладва на неговия шеф, че е решил проблема. Мойто
име не се споменава никъде, пък дори и да се спомене
никoй не му обръща внимание.
4:30 - наближава края на работния ден. UNIX-а вече
виси в cubic-а (офиса) на шефа и много разпалено му
обяснява колко много работа е свършил, как това е
започнато, има планове за онова... Това в превод на
български означава "Днеска ще искам да си тръгна
по-рано". Та накрая си идва на думата... И разбира се
получава разрешение. След като си работил толкова що
не.
Колежката зад мене пак злорадо подхвърля "Тоя пък няма
срама. Не стига че дойде по-късно ами ще си тръгне и
по-рано. Де и аз да можех като него". Интересно на
фона на това което работи какво ли щеше да бъде ако и
тя "можеше като него"???
5:00 IBM-а стриктно завършва работния ден. Телефона на
администраторката звъни. Виждайки кой се обажда
(номера на обаждащия се се изписва на телефона) тихо
си мърмори "Давай да изчезвам щото тоя се обажда за
проблем. Тия хора що се сещат за работа в 5 часа".
Тихичко си пакетира нещата и се изнизва по терлици.
5:30 Шефа си тръгва с пожелание към всички за добра
вечер. В момента в който се затваря вратата индиеца е
вече на път. Някои хора знаят правилото, че не трябва
да се излиза преди шефа.
Офиса е вече празен И явно е време и аз да изчезвам.
Врътвам един телефон да предупредя, че си тръгвам (в
случай че има непознати в къщи) и си тръгвам.
10.08.2002 Ню Йорк
polezno chetivo za veche hvanalite gospod za...
tova mi go izprati edna poznata (merci maria! mislia che ste e polezno za vsichki nas i zatova go postnah), koiato go namerila ot ide li www.ideli ili nesto takova beshe, az prosto go postnah.
