Вече съм в Оттава. Тук е супер и страшно ми харесва. Хората са невероятни и за 3 дни свършихме страшно много работа. Разбира се си имам Ангел - пазител
Канак. 
Нямам думи да опиша колко много ми помогна и продължава да ми помага. Без него нямаше да свърша и една стотна от всичко, което ми се случи през тези първи 3 дни в Канада. Но да започна от начало:
На летище София си чекирайте багажа директно за Монреал, за да не го сваляте и пренасяте отново. Багажа не ми го пребъркаха и ако не бях обявила иконите, вероятно изобщо нямаше да ме питат за тях, а изнесох 4 броя икони, изглеждащи на векове според някои.
Между другото,
едната икона я взех за подарък на БГ църква тук, в Канада. И така, кои са БГ църквите в Канада? Интересува ме действително имаме ли си наша си църква. Не да делим църква с руснаците или гърците, а наша си сграда, Българска!
Отлетях с Олимпик. Пилотите им мисля са добри. За Монреал тръгнахме с 50минути по-късно и пристигнахме 15 минути по-рано. Успя човекът да навакса голямото закъснение, дори подранихме...
В Атина не ме пуснаха веднага да изляза от летището.
Спряха ме на паспортния контрол и не искаха да ме пуснат да вляза в страната, защото съм можела да остана там. Биле пипнали някаква българка преди няколко дена да прави подобен номер. Тя не летяла за Канада, ама пак... Освен това някой намерил в тоалетните хвърлен БГ паспорт и го предал на полицаите, т.е. някой е влязал в Гърция с чужд или фалшив паспорт... И затова ще си патим и ще плащат такива като мен!
Голяма грешка от моя страна да си боядисам косата ярко червена точно преди заминаването. Както каза една жена - нали знаеш кои си боядисват така косите. Хей, аз съм свободен човек и мога да правя с косата си каквото поискам. Освен това червеното, биещо към розово, цвят тип ягода е много модерно в Европа. Но не и в Гърция, където всяка черна гъркиня е изрусена, а другите са кестеняви или черни.
Абе викам им - хей, аз заминавам за Канада легално, за Канада ей, защо ми е да оставам в Гърция. Онзи обаче не и не. Не ме пуска да мина.
Та ме вкараха в една стая при някакъв началник и с него се разбрахме без проблем. Вика ми - имаш ли пари. Аз- че аз емигрирам, как да нямам. И му показах 2000 канадски долара. Е и на това ако не вярва. Че кой ще иска да остане в Гърция и ще си купи канадски долари. И така той нещо взе да се смее и да се майтапят с колежката му и да ме дзяпат... после вика - няма проблем, минете през контрола...
Оттам нататък всичко беше ок до сутринта.
Като се качите горе във централното фоайе на летището в Атина, отдясно започват да се увеличават номерата на гишетата - 90---100.. Като стигнете гише 118, обръщате се вляво и там пише - Олимпик - Хотелско настаняване. Там ви пращат в някой от хотелите. Аз бях в Армония, супер хотел. Просто перфектен. Атина също много ми хареса. Транспортът е от тях, т.е. беше безплатен. Но е добре да не се мотаете на летището, а веднага да отидете за хотелската резервация, Защото може да изтървете групата с автобуса. Трафика е ужасен и се пътува дълго до хотела. Там също ви се полага вечеря. 2мин. тел разговор от хотела до БГ е 14 евро, имайте го предвид.
На сутринта, като отидохме на гишетата за паспортната проверка, мен и още един българин ни отделиха и като наказани или престъпници ни държаха там, отстрани на опашката да ни проверяват визите и документите. После дамата дойде и ме попита имам ли и други документи към визата, аз и извадих сертификата и ИММ 1000, тя ги взе да ги снима и да ги провери и тях. По някое време се връща и и викам - има ли някакъв проблем. Тя ми вика че досега не била виждала такива визи. Ама как е възможно казвам, всеки ден с вашата компания летят една камара българи с абсолютно същите визи! Тя не била ги виждала. Старите били на листове... Една жена ни се притече на помощ, българка от Лондон, Канада, която страшно много ни помогна. Тя си извади нейната виза отпреди 2 години и я показа на служителката, като и каза, че това са старите визи и онази се съгласи че били същите, но нашето момиче и каза, че сега вече действително всичко е променено и моята и на човека до мен са си напълно редовни, но просто вече се бият в паспорта. Неговата беше за посещение в страната, не имигрантска, но на външен вид изглежда същата, само ИММ му е друг, не е като нашия. И така, отново проверки, изчезна някъде за близо 15-20 мин. През това опашката е спряла да се движи, всички ни гледат като престъпници... Като се върна мадамата, викам и- да ви дам телефона на посолството в Букурещ, има ме вкарана в компютъра им, ще ви дадат най-точно информация дали съм аз, и дали имам виза. Дали тази виза е редовна.
Тя вика - абе ще ви пуснем, но ще ви вземем паспортите у нас и ще си ги получите при имиграционните в Монреал. Драхти и ужаса. Но аз бях спокойна. Има неща които човек не може да промени и няма смисъл да се ядосва или притеснява. Каквото има да става ще стане, независимо от това дали искаме или не.
Та с това свършиха неприятностите ми.
Храната в самолета беше добра, поне по мое мнение. Полетът е 9 часа Атина - Монреал. Не ми хареса да летя. Ушите още ме болят от налягането при кацането. Абе имах чувството че ще ми се пръснат тъпанчетата. Иначе направихме едно кръгче над Монреал преди да кацнем.
Монреал отвисоко погледнато не ми хареса много, но не мога да правя генерални изводи, защото не съм влизала в самия град и нямам преки наблюдения. А и вероятно сега е кофти сезон, нито е зелено, нито е бяла приказка...
С парите нямах никакъв проблем на Дорвал. Понеже бях писала 10 000 долара в документите, бях много притеснена дали няма да ме върнат, както писаха някои събратя от форума, и едва не умрях от ужас, докато не ми удариха печатите в документите. Но нямаше проблеми. Човекът ме пита колко пари имам - аз викам - 2000 канадски, 1000 американски и 40 евро, на което той много се смя. Ами, казвам аз, идвам от Европа, а там си върви еврото... Той- това ли е всичко, с което влизате в Канада!? Аз - ужасно притеснена, почвам да лъжа - ами ще ми изпратят по-късно.... Той ми вика - добре, но сега, в момента, с каква сума разполагате? Аз казвам - само с това. Той - добре, и ми записа 3300 $ в документите. После ме прати при един друг за подробностите, който ми насрочи среща с имиграционните в Хъл... знаете как е...но срещата ми е чак след 2 седмици. Между другото ме попита няколко пъти, дали ще остана в Хъл. Едва като пристигнах разбрах какво има предвид. Хъл, Отава и Гатино СА един голям град, без никакви видими граници между тях. Просто не се разбира кога е свършил единия и кога е започнал другия. Е, добре де, като свърши Хъл, къщите в Гатино стават доста еднообразни и дори не много хубави. Направо си прилича на село. Но влизах в няколко от тях, и макар и село, си е страшно уредено и много топло навсякъде.
От летището директно хванах автобус за Отава. Веднага като се излезе от митническия контрол извън сгратата на летището,търсете Гейт номер 5 пред летището. Това е спирката на автобусите за Отава. Горе-долу са през 2 часа - 11.20, 13.20, 15.20... Ако има пътуващи за Гатино и Хъл, вероятно ще мине и оттам, защото на спирката пише и Гатино и Хъл. Но понеже всички бяхме за Отава и не минахме през тях. Или защото няма нищо което да ги разделя - Отава, Хъл и Гатино, изглеждат като един град, и затова е изписано и тяхното име. Всъщност тук е много интересно. Аз в Гатино си купих карта за цялата градска мрежа за 1 месец - 65.50$, но тя не е само за Гатино, а и за Хъл, Отава и Елмер. Автобусите постоянно циркулират от един град в друг. Това са нормални автобусни линии тип градски транспорт, а не междуградски, между тези уж отделни на картата градове. Просто не си личи къде свършва единият град и започва другият. Все едно си в Пловдив, Отава е тепетата и центъра на града, а Хъл е Новотела и района около него, а Гатино е Брезовско шосе...
Само едно е гадно. Ако си от Хъл, Елмер или Гатино, не можеш да си изкараш Здравната карта там, а трябва да се ходи до Монреал. Тъпо. И с намирането на работа там е кофти. Чувам, че е зле и с намирането на квартира за семейство. Страшен проблем. За мен е добре защото съм сама и си наемам само стая, което е много по-лесно, но за апартамент било трудно.
Тук едно семейство ме светна, че вместо да записвам Кофи е по-добре да се запиша да уча директно в университета Администрация, и така хем ще си импруввам езика, хем ще имам някакъв сертификат след година, при това канадски. Така че започвам да уча от 12.01.2004 в университета в Хъл. Освен това е без приемен изпит по френски, само на база образование в БГ. Моят френски не е блестящ, но вместо да чакам 3-4 месеца за Кофи и да харча пари за глупости, по-добре наистина да уча.
Аз имам Банкова администрация, и Магистратура по Икономика и Информатика. Мисля за тях е важно да си учил нещо свързано с администрацията, финансите, счетоводството... Та в понеделник ще се запиша и аз в университета. Вече взех документите... А там - каквото сабя покаже...
Мъка ми е, че оставам заради това без компютър, щото парите ще ми трябват, но има приоритети...
Интернета тук на обществени места е 5$ на час, на летището в Монреал е 2$ за 10 минути. Просто ужасни цени.
Сега живея на хостел в супер-центъра на Отава, на 3-5 минути пеша от Парламента - 19$ на нощ, но при повече нощувки се правят отстъпки. Мисля може да паднат до около 12-15$ на нощ. Това е добре за сам човек, но за семейство не става.
В Гатино хората са любезни само и единствено ако им говориш на ФрЕНСКИ. Ако им загоовриш на английски веднага те отрязват и се държат много грубо. Питам в университета служителката може ли да говорим на английски, и тя казва НЕ. Питаме шофьорът в автобуса, и той НЕ... много са кофти там.
В Отава е съвсем друго. Хората са просото супер. В банката човекът ми отдели толкова много внимание,(макар че има тиипчно френско излъчване и дори ме пробва да говорим на френски, а понеже между нас си ние си говорим на български, му стана интересно откъде сме и това приличало на руски...). Дори ми направи дебитната карта все едно съм студентка,или поне още не съм, с много преференции, нисък процент и право на 20 операции без комисионна... Освен това още нямам постоянен адрес и СИН-номер. Той ми каза да му званна по телефона като си намеря квартира да ми сменят адресната регистрация в компютъра, а и да ми вкарат социалният номер все пак. Обикновено не процедирали така по телефона, но ние му станахме много симпатични, такива ентусиазирани, и за мен щял да направи изключение.
Супер Само да му кажа, че съм Елена от България и готово:D Хей, хората взеха да научават къде е България. Все ни питат откъде сме, да им разкажем нещо интересно за страната. Мисля, че ни харесват и ни приемат доста добре. Дори ни поканиха и ние се навихме да представим България през 26-30 януари 2004г на International week of the University of Ottawa, където всеки представя страната си, нейната култура, традиции, кухня... Това май не е правено досега.
Затова ще имам нужда от помощ, но като наближи ще ви пиша пак.
Освен това на 17.01.2004 ще има каране на шейни с коне по река Отава, която цялата се заледява, където ние разбира се ще учавстаме.
Вчера бяхме на Коледно празненство със студенти от други страни. Беше страшно готино - всеки беше донесъл по нещо от националната си кухня и на шведска маса всеки минава и си сипва от всичко. После имаше игри... много весело изкарахме. Само аз се изложих накрая и едва не заспах, щото за тях е 9 или 10 вечерта, но за мен е 4-5 сутринта. Хей, та това беше вторият ми ден в Канада! И биологичният ми часовник още е настроен за 7 часа напред!
Утре сме на бонбонено парти в Италианския клуб- дегустация на италиански бонбони - бонбониере...
Канак каза, че ще ме води на меса в Католическата църква, защото досега не съм присъствала на такова нещо.
А днес бяхме в Католическата катедрала и случайно попаднахме на католическа сватба. Освен това обиколихме всички евтини магазини, няколко Мол-а, една страхотна огромна книжарница, в която ми останаха очите... и в бъдеще ще ми останат доста от парите ...
Разходихме се и из Университета на Отава и го огледах добре, дори влязохме в една зала и поседях на скамейките все едно съм студентка. Супер усещане. Посетихме и местна кръчма, на която пробвах типично канадско ястие - Poutine -пържени картофи с тяхното сирене, което си е жив наш кашкавал, разтопено отгоре.На смрачаване ходихме да гледаме залеза зад Парламента, до Художествената галерия, с изглед към реката която вече започва да замръзва.
Хей, хора, че тук залезите са жестоки - огромно златно слънце залязващо около половин час, спускащо се над реката, разпръсващо огромно красиво сияние в оранжево, розово, бледо жълто и смесващо се със синьото. Страшно красиво! Защо досега никой не го е описал? Та това си заслужава вниманието! Разкошно е!
Абе няма какво да се лъжем, доста си е студеничко тук. Като пристигнах в Монреал от високото сняг се никакъв не виждаше, а като пристигнах в Отава същата вечер всичко беше побеляло. Защо е така, уж е по- на юг от Монреал, а е по-студено... И тоя леден бръснещ вятър... Бррррр....
Но иначе навсякъде в сградите е много горещо. Направо си е за къси ръкави. Казват че е така в цяла Канада. Супер уредено. В хостела се завивам само с 1 олекотена завивка и ми е много топло, а сградата е действително дървена, както писахте вие толкова много пъти. Но това не пречи да е топличко и уютно...
Абе програмата е пълна. Много, много съм щастлива че съм тук. Много. Това е моят град определено. Заради кебекарите ще живея в Хъл, но определено Отава ми легна на сърце. Има страхотни замъци, стари сгради в центъра точно до моята квартира, и същевременно красивите нови сгради, целите в блестящи и светещи прозорци, но не прекалено високи.
За сега толкова, че няма повече време. Кога ще имам възможност да ползвам пак безплатен нет, не знам.
Дано е от полза за новопристигащите.
Алина
