JOY написа:Скъпа жой, аз бях ужаса на Националната Природоматематическа Гимназия - незадоволително поведение до последния момент (да е жива и здрава мама, че спаси положението), изключен от комсомола, макар и да имах успех, не използвах привилегията да влеза в СУ без изпит и си влезнах по общия ред в Икономическия.
Та с две думи бях типичен пример на "ПО-МАЛЪК Начин на мислене и поведение", сега повечето ми съученици са далеч от добре и то не материално, а духовно и всичко друго, с изключение на няколко "гамена" и "плевела в социалистическата нива" сред които е и моя милост.
Та с две думи, айде да не класифицираме нещата генерално, а?
Аджък де!

След образование от Щатите и Канада.
не точно!
още в БГ аз имах Вазовска стипендия след 2 курс (първи го избутах на магия, че беше пълен с идиотски предмети нямащи си нищо общо с финансите), а моите съученици се сетиха, че трябва и малко да живеят освен да кълват.
Аз от своя страна (и останалите гамени и плевели в соц нивата също) се бяхме наживяли когато му беше времето.
Все пак едно е да лудуваш на 16-17, едно на 22-23.
САЩ и Канада ме научиха на отговорност, иначе образованието ми тук е плод на разбирането, че трябва да се учи, което (разбирането) дойде много след като завърших НПМГто и преди да дойда в Северна Америка.
Ако не се отживееш когато ти е времето, после като се усетиш е късно и критично.
Едно е "да си пропилееш времето" като си 16-17, друго е да наваксваш като си 22-23 и трябва вече да почваш трудния път.
Аз познавам много хора и нито един "кълвач" не е пробил в живота и винаги е бил недоволен и незадоволен.
Така, че умната - баланса е всичко в живота.
Мойте родители са ми дали свобода (след НПМГто съм живял повечето време сам), но са ми и показали (я лично, я с примери на други хора) как да не злоупотребявам с нея.
Много е важен и подхода - мойте родители и досега са едни от малкото хора дето знаят къде ми е бутона за приемане на чуждо влияние, НО НИКОГА НЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВАТ.
Аз съм взел решение да ставам финансист на 18 години и 18 години след това не съжалявам.
Ако родителите взимат решенията за децата си, може след години и родителите и децата да съжаляват.