Мина и моето интрвю - също успешно! Ще ви разкажа какви са моите впечатления.
Ако нямате търпение да четете всичко - обърнете внимание, че маловажните брътвежи са по-бледи
Поканата беше за 12:00, но ме извикаха в стаичката при мадам Орнер едва към 12:40 (очаквано закъснение). Първото ми впечатление от нисичката г-жа, която видях, беше "топлосърдечна". И такова остана. Ръкува се с мен, покани ме да сваля палтото, да седна... беше усмихната и ме гледаше насърчително (почти през цялото време беше така).
Попита ме дали ще се справя без преводач. Отговорих й, че вярвам, че ще мога (във формуляра бях писал ниво 6/6). Тя кимна.
Началото беше както при всички - обяснение за процедурата за точкуване. Накрая ме попита да потвърдя, че разбирам. Отговорих, че съм наясно.
Прави бяха всички, като казват, че говори бързо. Уха, като картечница е. Но... тук има едно "но" - разбирах й почти всичко. Говори ясно, изговаря пълно думите и насича изреченията, което ми помогаше много.
След това започна подред - първо ми поиска паспорта.
Попита дали съм неженен и след утвърдителния ми отговор, уточни: "И никога не сте се женили, не сте се развеждали, никога не сте овдовявали, нямате никакви деца...???". Леле, аз съм само на 30, а тя се изненада, че още не съм женен
После попита за средното ми образование, поиска дипломата, после за висшето...
Енергична е, действаше много бързо (попълваше отговорите ми в лаптопа си). Бях подготвен, отгварях незабавно с тренирани кратки и ясни отговори (първа благодарност за моята частна учителка - Таня Маркова).
Всъщност с пръв поглед върху моите преводи, мадам Орнер каза "Но... какъв е този смешен (drôle) превод?!" Това не е френски език..." Бях ползвал агенция "АБВ Студио". Е, повече няма! Дано не звучи подло.
Но когато се обърнеш за превод от заклет(!) преводач и заплатиш като за такъв, когато кариерата ти виси на писалката на преводача... а после се окаже, че самия ти (със скромния си френски) намираш несъответствия... но нека не бъдем фаталисти!Ще разкажа нещо, което може да касае и други от нас:
Докато мадам беше на тема образование аз й показах справка, че в скоро ще завърша втора магистратура. При мен стана същия проблем, както преди някой разказа - тя НЕ можа да разбере как така работя на пълен работен ден и в същото време уча редовно (à plein temps). Зададе ми серия въпроси с които ме доведе до собствено противоречие:
"Колко часа седмично работите?" - отговорих "40"
"Всеки ден ли имахте занятия?" - отговорих "да" (Така си беше, а пък мога да кажа, че аз не ходя на лекциите...)
"Колко часа седмично имахте занимания в училище?" - преди да отговоря усетих, че сметката няма да излезе и ... не ми се смейте де!
Взех се в ръце и казах: "Имам споразумение с работодателя за гъвкаво работно време" (което си беше истина), но ... западняците не разбират как така може да излизаш от работа и да си доработваш вечерите и през уикендите. Тя смени темата. Не остана доволна, дори се нацупи, стана сериозна... Аз също
Минахме на трудовия ми стаж. Стандартния "Какво правите в момента?" излезе напред. И тогава, мадам Орнер пак ме попита дали съм работил, докато съм следвал втората магистратура. Казах "да". Но тя попита "Получавахте ли заплата?". Ох!
"да" - казах, "работя на пълен работен ден, както е указано и в моята справка, в трудовата ми книжка..." Преводачката гледаше документите ми и й потвърди. Мадам видимо остана в недоумение, как съм съвместил редовно обучение с пълен работен ден... но отново спря да пита за това.Между впрочем преводачката беше добронамерена. След някои мои изречения я стрелвах с кратък поглед на несигурност, тя кимаше, ако съм се изразил ясно или реагираше със слабо изражение, ако нещо не ми се разбира. Но комуникирах само с мадам, не чаках вербална помощ от преводачката дори за дума (макар, че многократно имах нужда). Вече бях чел във форума, че мадам не обича да се позлва преводача.
Та за темата със следване в университет (редовно обучение) + работа по същото време - много внимавайте!
Дойде ред и на въпрос "Какво смятате да правите в Квебек?". Обясних, че искам да живея там и да работя по специалноста, по която съм натрупал опит от България. Извадих едно свитъче с разпечатани обяви за работа. Тя не ги погледна, но поразпита още малко за това, какво точно умея. Е, това го бях тренирал на частните уроци и подобаващо й отговарях на "стрелбата".
След това ме попита за мотивацията ми, защо искам да емигрирам. Още благодарности на моята учителка Таня Маркова, която ме "светна" какво е хубаво да се каже и какво да се премълчи. Мадам Орнер наистина НЕ харесва да говорим лошо родината си, докато аз мислех да се оплаквам от обстановката тук. Слава богу, че бях "дресиран" срещу такава уловка.
Срам ме е да призная, но за Квебек почти нищо не можах да разкажа (блокирах), макар, че бях чел доста неща.
Тя беше търпелива и ме направляваше "Какво знаете за географското разположение?", "Какво знаете за историята на Квебек?", "Квебек развива модерна индустрия, знаете ли в кои отрасли?" и т.н.Попита ме къде съм учил френски, дали го упражнявам в работата си, както и на колко се самооценявам по френски. Отговорих нескромно "Намирам, че владея ниво 6".
После ме подбра на английски. Хе-хе, почувствах се като рибка в свои води. Отново "Къде сте учили езика?", "Упражнявате ли го?"... Накрая закри темата със "Смятате ли, че вашият английски е по-добър от френския?", казах "Смятам, че съм еднакво добър с двата езика".
За декларацията за парите ми не попита нищо. Бях декларирал, че ще отида с 12 000$ и референцията от банката беше за толкова. Имах готова защита за това, че парите са си мои, но не се наложи.
И така, тя каза "Сега ще събера точките ви и видим дали имате необходимия брой..." Леле, стори ми се цяла вечност, докато чаках да ги калкулира. Каза нещо, което не разбрах, но... изглеждаше сякаш съм ги събрал. Да! Да, тя каза, че ще ми издаде сертификат! Ихааа!
Каза ми, че декларацията за финансова независимост вече не се ползва, а вместо нея се подписва договор, който е с по-голяма тежест. Там тихомълком нанесох 8 000$. Доколкото разбрах от обяснението, този договор е по-ангажиращ спрямо досегашните методи.
Когато завършихме, не пропусна да попита "А вие имате ли някакви въпроси?"
Ще хвърля малко светлина за мен:
::Уменията ми по френски съответсват приблизително на 4-то ниво от Institut Français
::Средно образование е Мат. гимназия (4 год. обучение);
::Магистър машинен инженер (5 год. обучение) от 1998 (годината май има значение, защото отпреди по-малко от 10 г.);
::Трудов стаж - около 6 год., почти целия като програмист.;
::Втора магистратура по информатика, която не ми донесе точки, защото не съм се дипломирал още.
Искам да пожелая успех на всички следващи кандидати! Бъдете естествени и вярвайте, че те ни искат!
Специални благодарности на моята частна учителка Таня Маркова, която изглади не само пукнатините в езиковите ми познания, но и ме направляваше при подготовката за самото интервю, както и е морална подкрепа! Много рядко се срещат съчетания от учител, психолог и съветник... Нещо като кафе+мляко+захар в момент, когато най-много се нуждаеш от това
(в смисул че работя на компютър ,знам 2 езика 
и ....)абе направо се смотах и тогава погледнах към преводачката...и само ако знаете какъв страшен поглед ми хвърли...все едно ми подсказа: Как можа да го изтърсиш пък това :idea: И тогава,даже на момента отреагирах...та искам и аз да кажа че помага и е доста мила,достатучно е само да е погледнете и.... 