BgCanada

В началото на демокрацията семейството ми имаше добър бизнес ,помагахме на приятелите си с каквото можем .Случи се така ,че те не можаха да се справят в България и заминаха ,кой за Вегас ,кой за Франция и Испания .Оправиха си живота , а сега се правят ,че не ни познават.Та затова искам да ви попитам ,смятате ли ,че българите са склонни да си помагат?

Трябваше да ти прочета 3 пъти поста, докато разбера кой е семейството, кой на кого помагал, кога, и кой заминал.
А след това разбрах точно за какво говориш.
Има един такъв феномен, има един тип хора, ако си им помогнал най-безкористно, за нещо дребно или не толкова, по някаква причина те намразват. Някакъв комплекс за малоценност се активизира, и въпреки, че си го третирал като абсолютно равен, той вътре в душичката си ужасно се е засегнал, че му помагаш и намразва, къде себе си, къде тебе, неразбираема работа.
Мисля точно това се е случило.

А другият вариант е, че хората са супер заети и нямат грам време за никого. Особено в чужбина.

Третото, което ще кажа, че никак не харесвам термина 'оправили си живота'. Живота не е ..., че да го оправиш. Проблеми от най-различно естество винаги има и ще има. Дори колкото повече ти растат възможностите и средата, нарастват и ангажиментите и потенциалните 'проблеми' и отговорности.
В тая връзка, животът в западния свят може и да изглежда 'опрАвен' за страничните наблюдатели, но всъщност е доста стресиращ, ангажиран и пълен с отговорности и липса на свободно време.

Четвърто, каква помощ евентуално очакваш, от някой, който живее във Вегас? Пари? Покана за туристическа виза? Консултация или съвет?
Аз лично имам много и приятели, и дори роднини из Калифорния, Вегас, Чикаго, Ню Йорк, Сиатъл но каква помощ бих могъл да очаквам от тях!? Дори да искат, с какво биха ми помогнали на моя живот?

Моя кратък отговор е - да смятам. Хората които аз познавам лично (форумци и не форумци) са точно такива.

Но и танграта го е казал добре. Каква точно помощ имаш предвид?

Аз например от България съм молил приятели да ми платят стока за $6000 в щатите. Те откликнаха и работата се свърши.
В Канада съм искал $ 1000 от българи с които се запознах на улицата няколко седмици по-рано. Дадоха ми. След още две седмици им ги върнах.
Българин в Канада ми подари кола. Стара но вървеше перфектно и ми свърши чудесна работа като за начало. Българин в Япония ми е носил юрган на мотора си. В Канада, българин ни предложи да живеем една година в къщата му, докато той е в чужбина.

Ето защо вярвам в помощта на българите. И аз съм помагал и ще помагам.

Ако някой има само лоши примери, може би трябва да си зададе въпроса с какви хора се запознава и "сприятелява" ?

axinia59 написа:В началото на демокрацията семейството ми имаше добър бизнес ,помагахме на приятелите си с каквото можем .Случи се така ,че те не можаха да се справят в България и заминаха ,кой за Вегас ,кой за Франция и Испания .Оправиха си живота , а сега се правят ,че не ни познават.Та затова искам да ви попитам ,смятате ли ,че българите са склонни да си помагат?

Даааа, много си помагат !

Kan_Tangra написа:Трябваше да ти прочета 3 пъти поста, докато разбера кой е семейството, кой на кого помагал, кога, и кой заминал.
А след това разбрах точно за какво говориш.
Има един такъв феномен, има един тип хора, ако си им помогнал най-безкористно, за нещо дребно или не толкова, по някаква причина те намразват. Някакъв комплекс за малоценност се активизира, и въпреки, че си го третирал като абсолютно равен, той вътре в душичката си ужасно се е засегнал, че му помагаш и намразва, къде себе си, къде тебе, неразбираема работа.
Мисля точно това се е случило.

А другият вариант е, че хората са супер заети и нямат грам време за никого. Особено в чужбина.

Третото, което ще кажа, че никак не харесвам термина 'оправили си живота'. Живота не е ..., че да го оправиш. Проблеми от най-различно естество винаги има и ще има. Дори колкото повече ти растат възможностите и средата, нарастват и ангажиментите и потенциалните 'проблеми' и отговорности.
В тая връзка, животът в западния свят може и да изглежда 'опрАвен' за страничните наблюдатели, но всъщност е доста стресиращ, ангажиран и пълен с отговорности и липса на свободно време.

Четвърто, каква помощ евентуално очакваш, от някой, който живее във Вегас? Пари? Покана за туристическа виза? Консултация или съвет?
Аз лично имам много и приятели, и дори роднини из Калифорния, Вегас, Чикаго, Ню Йорк, Сиатъл но каква помощ бих могъл да очаквам от тях!? Дори да искат, с какво биха ми помогнали на моя живот?

Определи какво значи" някой да ти помага" и тогава ще получиш много по-смислен отговор.
Но моето мнение е "ДА", помагат си

optics написа:Моя кратък отговор е - да смятам. Хората които аз познавам лично (форумци и не форумци) са точно такива

само такива хора да срещаш!
Радвам се на такива позитивни коментари.
Аз ще кажа, че без нито един реален познат в Канада и в частност Ванкувър, от българи съм само с положителни емоции.

Все пак човек трябва и да сортира, Муха нищо лично хахах.

axinia59 написа:В началото на демокрацията семейството ми имаше добър бизнес ,помагахме на приятелите си с каквото можем .Случи се така ,че те не можаха да се справят в България и заминаха ,кой за Вегас ,кой за Франция и Испания .Оправиха си живота , а сега се правят ,че не ни познават.Та затова искам да ви попитам ,смятате ли ,че българите са склонни да си помагат?

Да, помагат си, но наистина зависи какво разбираш под помощ.
На мен ми се случи преди няколко години мои близки да искат да ги "уредя" в Канада, но когато им обясних че не аз издавам имиграционните визи за Канада и че има процедура - която отнема време и изисква не малко усилия - се оказа че те всъщност искат ако мога някак буквално да ги телепортирам в Канада, при това с уреден статут. Когато стана ясно че това няма как да стане, разбира се аз се оказах виновният и този дето не иска да помага.

Явно българите в България смятат, че тук доларите растат по дърветата и само чакат да бъдат обрани. Ми не е така. Работим за да ги заслужим и даваме живота си за това. В този ред на мисли аз живот на заем не давам, нито взимам. Съвети и друга зависеща от мен помощ оказвам, когато човекът насреща ми се стори надежден...Когато не, влиза тихомълком правилото за чергите, т.е. намирам си глупаво извинение. А спрямо, който си го е заслужил съм достатъчно пряма.
Май ще се окажа по-лошото поколение.

Да, помагат си.

Аз ти разбрах поста от първия път, бих казал, че си помагат, става дума за приятели, пък и познати.
На мен са ми помагали в почти всякакъв смисъл.

Към модераторите, има ли начин да се блокира даден "отявлен професионалист на всякакви теми" така че да не ми излизат мненията му?

succes написа:Към модераторите, има ли начин да се блокира даден "отявлен професионалист на всякакви теми" така че да не ми излизат мненията му?

Цъкаш на бутона "Профил" и после на линка "Добави враг".

Ако някой може да ти върне парите, които ти иска на заем, той (в днешно време) ще ги вземе от банка

Помощта е израз на приятелство, или поне на добро отношение към някого.
Аз лично се опитвам да помагам и никога не съм очаквал някога нещо насреща.

Пари на заем съм давал, дори тук в Канада, за да избегне лихвата (по кредитна линия). Човекът може да вземе парите от банка, т.е. може да ги върне - въпрос на спестяване на лихва.
Другото е да подаря парите някому, т.е. да бъде чудо да си ги получа обратно. И това ми се е случвало, но за дребни суми.

[quote="Bistra"]Явно българите в България смятат, че тук доларите растат по дърветата и само чакат да бъдат обрани.





Съвети и друга зависеща от мен помощ оказвам, когато човекът насреща ми се стори надежден...

Бих добавила, когато човека не ме обикаля (звъни по телефона, кани на кафе и т.н.), за да се възползва от неща, които съм научила, влагайки време, усилия и пари и когато виждам, че сред ''приятелите'' му има и други освен такива, които евентуално биха го ''уредили'' тук-там или снабдили с информацийка под масата относно някое друго конкурсче, за което все още му липсва известно ниво на език например.
Много е хубава темата, която е отворена, ама хайде да си говорим направо, защо не си помагаме българите в същност? Когато постоянно срещаш хора, чакащи наготово (т.н. помощ) и които после като се пооправят и забравят, че съществуваш. Просто не ги кефи компанията, която доскоро им е носила ползи. Да не говорим, че и докато споделяш твоето, те си натискат тяхното за тях си, да не би случайно да ги изпревариш или не знам и аз какво.
Не ме е срам да кажа, въпреки че живея от скоро тук, има доста ''дребнички'' нещица, които научих и когато ги споделям, определено внимавам. Мразя използвачите просто!

J&V написа:Много е хубава темата, която е отворена, ама хайде да си говорим направо, защо не си помагаме българите в същност? Когато постоянно срещаш хора, чакащи наготово (т.н. помощ) и които после като се пооправят и забравят, че съществуваш. Просто не ги кефи компанията, която доскоро им е носила ползи. Да не говорим, че и докато споделяш твоето, те си натискат тяхното за тях си, да не би случайно да ги изпревариш или не знам и аз какво.
Не ме е срам да кажа, въпреки че живея от скоро тук, има доста ''дребнички'' нещица, които научих и когато ги споделям, определено внимавам. Мразя използвачите просто!

При сегашната глобализация всичко това става все по-малко значимо. Залети сме с информация за възможности, но е наша отговорността за това какво избираме и какви последствия ни носи. Ако не го научат от теб ще го научат от друг или от Гугъл дори, но ако търсят упорито нещо в днешния свят най-вероятно (лесно) ще го намерят. Според мен смисъла за това защо сме тук на земята е предимно за да се кооперираме и подпомагаме, затова лично аз се опитвам да помагам винаги когато имам възможност и особено когато помоща е поискана без толкова да ме интересува дали ще има признателност сега или за в бъдеще. Не определям другите като използвачи защото най-малкото ако реално погледнем всички сме използвачи на нещо от другите или от природата.

J&V написа:Много е хубава темата, която е отворена, ама хайде да си говорим направо, защо не си помагаме българите в същност? Когато постоянно срещаш хора, чакащи наготово (т.н. помощ) и които после като се пооправят и забравят, че съществуваш. Просто не ги кефи компанията, която доскоро им е носила ползи.

Това не е странно, а логично. Ако редовно помагаш на непознати хора (примерно със съвети във форума, по скайп, по телефон и т.н.) а дори и да е повече от съвет, логично е в по-голям процент от случаите тия хора да се окажат такива, че не си пасвате. Не може да очакваш да ти станат приятели и много мили (по твоя акъл) заради това че си им помогнал. Риска си е твой и зависи от готовността да помахаш и от очакванията които възлагаш. Ако си наистина безкористен (Яху също е говорил за това) - тогава няма разочарования.