Karadjova,
виж какво четох в една много стар пост. Цитирам:
"Вчера Боби успя най-после да проведе удовлетворяващ ни разговор с Букурещ! (И ние като всички, правили медицински май и юни месец, бяхме притеснени от факта, че хората след нас получават масово визи, а наши милости нямат ни вест, ни кост от имиграционните…) Преди вчера бяхме пуснали няколко e-mail-а до Букурещ и се бяхме обаждали по телефона няколко пъти, но уви - на писмата ни не отговаряха, а по телефона ни затваряха с думите: "Нямаме база за разговор, щом не сме пресрочили обявените срокове.".
Вчера Боби се обадил и като никога - попаднал на отзивчиви служителки, едната от които дори проверила досието ни. Тя казала, че всичко по него е наред, документите са ОК, медицинските ни са одобрени и от Виена (където имат последната дума по тях след Вита и Букурещ), че са получили "развълнувания ни e-mail" и че нямаме основания за притеснение - tout est en ordre. Също така казала, че нещата не зависят от нея и не може да ни каже срок, в който кандидатурата ни ще бъде обработена и ще получим писмо за визите. Всичко зависи от служителя, на чието бюро е попаднала папката с документите ни. Но по нейно мнение, при настояване от страна на Боби, все пак дала ориентир, че можем да чакаме писмото през ноември или декември. Това е всичко.
Понеже по-рано тази седмица и Ванката (Хайдушки) проведе подобен разговор с друга служителка, от всичко това могат да се направят следните изводи:
1. Всички e-mail-и, които пишем до Букурещ, се прилагат към досиетата ни. Може и да не ни отговарят, но ги складират. От повторение на e-mail-ите май файда няма - те не ги "прескачат" и трият, а си ги класират при документите ни. Щом са счели за ненужно да отговарят при получено първо копие на дадено съобщение, много е вероятно да не отговорят и при второ, трето и прочее, само дето папката ни се пълни и впоследствие могат да започнат да се дразнят от нахалството ни. Обикновено, когато преценят че има защо - отговарят веднага, щом не са отговорили - май няма смисъл да настояваме.
2. Когато звъним по телефона и говорим на английски, обикновено ни отрязват. Интересното е, че са по-любезни и отзивчиви, ако говорим на френски. Може би в двата случая ни свързват с различни хора (изборът на език се прави още в самото начало при позвъняването) и френскоговорящите са по-любезни… но това е само догадка, вследствие на скромния ни опит. (Естествено, масово ние предпочитаме да говорим на български с мадам Юлия Баховски, но за съжаление тя работи в друг отдел и не може да ни помогне по въпросите, свързани с трепетното ни очакване на визи, а и не и е работа. Май няма смисъл по такива поводи да се звъни на нея.)
- мадам Баховски - тел: 0040 21 307 5005
- въпроси по досиетата - тел: 0040 21 307 5000
3. Бързината, с която се обработват досиетата ни не е една и съща за всички. Тя зависи от това при кой служител сме разпределени за обработка, а не от това как вървят сроковете при другите кандидатури. Вероятно, всички ние, с правени медицински през май, които нямаме още писма, сме попаднали при един и същи служител, който може да е в отпуск или пък да се занимава с нещо друго в момента и затова да нямаме развитие по кандидатурите.
4. Щом не са ни потърсили до сега (както е казала мадам Баховски на Иван), значи всичко е наред по досиетата ни (говорим за нашата група - същите тези "май-ци"). Общо-взето, до 3 месеца след направени медицински се обаждат, ако има проблем с тях. Това е малко или повече успокоително, значи само чакане му е майката, а не че има някакви проблеми с изследванията или документите ни.
Поздрави на всички чакащи визи и дано скоро да започнем един по един да се хвалим във форума с писмата!!!
Късмет и успех!
Роси"
Точка 3 дава някакво обяснение за вашето чакане, разбирам, че се ядосвате...дано скоро се похвалите. Стискам ви палци!!!
