klisurov написа:В детската болница в Монреал е до 6 часа - лично проверено.
Спешното в Montreal's Children's е претъпкано непрекъснато. Ако детето действително не е спешен случай, може да го сложат на изчакване за над 8 часа. А такъв случай има много по-бързи варианти да бъде прегледано от лекар в рамките на деня (частни клиники например). Ако обаче състоянието му е "безпокоително", се чака не повече от час в болницата. "Безпокоителни" са състояния със затруднено/зачестено дишане, висока температура (над 39.5), възпалени течащи очи, някои обриви.
klisurov написа:
С направление за специалист се чака с месеци - отново лично проверена в детската болница към UdeM и детската секция към McGill.
Отново, зависи как си го направиш. С направление за алерголог минахме след 3 седмици, дерматолог - месец и половина, УНГ - първото посещение беше 1 месец след получаване на направлението.
Има го и варианта с walk-in клиниките. Нас никога не са ни връщали от такава клиника, но това ни е последния вариант преди спешното. В Монтреал има няколко такива клиники, които са отворени цяла седмица, включително събота и неделя. На 811 винаги имат актуален списък с разписанията и могат да ви насочат към най-близката.
Фармацевтите в аптеката също помагат, но те не могат да предписват лекарства. Така че ако е за нещо малко (температура, гърло, запек), ще ви препоръчат лекарства без никакви проблеми, но ако им изглеждате като за антибиотик, ще ви насочат пак към лекар.
811 - изключително ценно. Говорите директно с дипломирани сестри, които разполагат с всевъзможни списъци. Какъвто и въпрос да имате относно здравето си, ще ви помогнат и насочат. Ако се чудите дали детето трябва да се кара в болницата в 2 през нощта, или ако не можете да определите дали болката в гърдите са киселини или сърдечни спазми. Ако не знаете колко Тиленол да дадете на бебето, защото не попада в табличките. Кои са отворените клиники около вас. И така нататък.
Не казвам, че системата е идеална. Определено има недостатъци, но според мен предимствата са много повече. Най-вече - не се налага да се "уговаряш" с лекари и сестри, за да ти обърнат внимание и да не те уморят. Пациентите се преглеждат според спешността, а не според кой на кого е вуйчо. Всички са изключително любезни и не се тръшкат, сякаш си им изял закуската.
I must not fear.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
Нека да лаят сега докато им е широко около врата... 
