Смятам, че този феномен имигрант да се радва на победата на пекистите е все едно български мюсулманин да се радва на победата на партия Атака, евреин да се радва на победата на национал-социалистите и земевладелец да се радва на победата на болшевиките. Ами че зад зле прикритият език на омразата, който изпълваше предизборната кампания ясно прозираше съобщението, че се води война за "индетитетот" на нацията и в тази война враговете са имигрантите и в по-малка степен англофоните. За мен не е логично имигрант да се радва на победа на ултра-националистическа партия.
Предизборни изказвания определящи Монреал като град, който квебекчаните губят, защото в него се заселват много имигранти и партията ще въведе финансови и пр. облаги за да стимулира електората си да се засева и да не напуска острова, за да бъде запазен той като френски град, дават дори ясно географско очертание на конректни фронтове на войната за "идентитетот". Личо за мен това е смущаващо, ксенофобско, расистко - чудя се как обаче ще направят облаги които да се дават само на франкофони и ще се отказват на "другите" граждани, как се доказва искрена франкофония (?). Тя също бе важна част от изграждането на антропоморфния образ на заплахата за нацията, дъвчеше се, че имигрантите, макар и да владеят френски не са добри, ако в семейна обстановка говорят на друг език (точните думи бяха "ако в дома си живеят на друг везик"), и че отсега нататък да се избират имигранти които "живеят" на фреснки и в домовете си. Е, споменаха все пак, че нямали намерение (засега) да ограничават хората в провинцията на какъв език ще говорят у дома помежду си (!), няма да, ама след като го казват очевидно им е минавало през акъла. Няма да продължавам със препазказ на смущавашите им идеи, всеки ги е чувал.
Фактът е, че застъпничеството на някои, макар и много малобройни, имигранти за пекистката организация за мен е много интересен поведенчески феномен.
Политическата импотентност на пекистите е с пропорции, които не са от нашето съвремие. Цялата им политика гравитира около националистически идеи присъщи на края на 19, началото на 20 век. Сякаш над 100 години еволюция на общочовешките ценности, които изместиха агресивните националистически идеали е подминала духа на движението. Не случайо използвах една думичка по-горе, друга такава нация застинала в политическите си блянове във 19 век е една от нашите, български съседки, съшо известна с агресивно отношение към всички заобикалащи я народи. Национализмът се градеше на страх от заплахи за нацията или в най-добрия случай на "висшия" идеал за защита, съхранение и възход на нацията. Разбираемо защо той ни (нас - човечеството) донесе най-вече войни и омрази - мястото му е в музея. Така че мен лично ме уморява когато полемиката от 19 век излезе от учебниците по история и заеме централно място в политическия и социалния живот на обществото ми.
Дали бих се радвал ако бяха спечелили "лебералите" както казва Бай Ганьо, не! Държавните апаратчици са си същите, пролетариата и той е същият, интелигенцията... доколкото я има е променлива величина и в последните 20 години не се проявява като благоприятен политически фактор. Демек и да си чекнем езиците, голяма икономичекса промяна не виждам в бъдещето. За мен има много важни икономически и социални проблеми в обществото ни, които трябва да се адресират спешно, но на фона на "идентитетот", те остават на заден план, а това вече не е добре... никак. Още по-зле е, че като че ли политическата върхушка, независимо от разликите в идеите си за "язикот" не се впрягат много много. Така, че бай Ганя май е прав
:"(Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... "
Ти какво ще ме посъветваш? 
