BgCanada

Phill,Родина(та) - Е мястото,където се чувствам добре... Това са мойте пет цента.

p.s. в България не се чувствам добре,а ти ?

Айде и моите 2 цента (стотинки/евроцента),
На така зададения въпрос има много отговори. Проблемът е, че дори някой да си е отговорил на въпроса положително(демек детето трябва знае български), проблемът с научаването остава.
Какво имам предвид - аз съм решил, че детето ми трябва да знае български. В къщи се говори само на български. Нашият е на 4.5 години и на есен тръгва на английка детска градина/предучилищна (или както му се вика там). Проблемът е, че след 8 месеца в английска градина, джуниър почти ще е забравил българския без значение какво искам аз и майка му.
Моите 10 годишни наблюдения, върху деца на мои приятели, показват, че децата на българските имигранти в Канада в най-добрият случай говорят български с лек английки акцент. Но са АБСОЛЮТНО неграмотни на българско четмо и писмо. Мои приятели опитаха с летни ваканции до България и т.н. , но ако не се учи българска граматика и ако не се чете и пише на български, децата нямат никакъв шанс да овладеят българския език пълноценно.
Моят план е да оставя жената да се пробва да научи сина на български (тя има бг филология). За целта планирам тя да си стои в къщи или да работи парт-тайм.
Друго какво - според мен идеяята, че нашите деца могат да овладеят пълноценно българския език, в Канада, е химера, загубена битка. Просто това е цената, която плащаме като сме емигрирали.
Друг е въпросът, че българският, който аз знам вече не се ползва в България. На няколко пъти, като съм бил в България, са ме хващали, че не живея в България. Веднъж даже ми казаха, че говоря на "старомоден български".......
Наздраве

Fireman вярвам. че има такива, които са тръгнали към Канада просто за кушията, но аз и ти не сме от тях...
Все пак тръгвам с ясното съзнание, че ще унищожа всичко постигнато в България при успешен край на процедурата и това не ми е приятно, но още по-неприятно ми е да продължавам борбата с вятърните мелници...

трябва да сме по широко скроени,България не е света.Живота не е непременно свързан с България,остават гробове на близки хора и някой все още живи близки и Приятели.
Не искам да робувам на предрасъдаци,и както казваш -да се борим с вятърните мелници.
Успех в начинанието и скоро запътване към Канада

Fireman Благодаря! Дано да успеем ...

Е щом сте я подхванали тая тема, нека и аз да се изкажа високопарно по темата.

Първо. По въпроса има или няма смисъл да учим децата си на български: Ако не ги учим на български - на какъв друг език да ги учим? На английски или на френски? Съмнявам се че някой от нас може да си говори и възпитава децата на правилен френски или английски - по простата причина че за нас това са втори и трети езици. Нашият първи език е българският, съответно ние най-добре мислим, изразяваме се и пишем на тоя първи майчин език.
Според повечето наблюдения: Опитите на някои българи да говорят с децата си на друг език завършват трагикомично...

Второ: Естествено и разбираемо е да говорим и възпитаваме децата си на нашият роден език. Но какво би станало ако децата ни говорят сносно езика ни, но са граматически неграмотни:
- много неприятно е , но е факт при поне 80-90% от първото поколение емигрантски деца
- децата мислят на нашият език, но са неуверени, колебливи, плахи
-не могат да четат добре
-почти не умеят да пишат
- за творчество почти не може да се мечтае
-за кандидатстване в български учебни заведения - със сигурност тукашните деца не биха се справили, понеже би им трябвало няколко месеца до една година докато поупражнят езика си.

Трето: това е положението. Едва ли някои от нас в процеса на емиграция е бил наясно с тая страна на проблема. Но това е положението не само с българските емигранти - а и с всички деца на емигрантите в Канада. Първото поколение деца на ИМИГРАНТИ знаят езика говоримо, но почти не го владеят писмено. Следващото (второто) поколение ще загуби и говоримия език.

Гледам че има опити да се прокара идеята,че не искаме да учим децата си на български писмен език,защото се срамим че сме бъллгари.Това са инсинуации,аз никога не съм се срамувал,нито крил че съм българин.С детето си винаги говоря на български,защото това е езика на който се изразявам най-добре.Сигурен съм,че за него би било по-лесно на местния език ама кво да прави.Също така ми е много странна тезата,че да ги учим на български ни прави патриоти и родолюбци.Ако бяхме в изгнание и чакахме да падне накой военен режим там,че да се върнем би било разбираемо,но ние сме трайни имигранти,дошли с мисълта да пуснем корени в тази страна.Разбирам ви,че се чувствате виновни задето сте имигрирали,но трябва да го превъзмогнете и да продължите напред.До края на дните си ще слушаме бгмузика,ще гледаме бгтелевизия,ще плачем като чуем облаче ле бяло,ама животът продължава.Открийте местните обичаи,колорит и традиции и се радвайте на живота.Не за нещо друго,а защото това е родината на вашите деца,а България е само ваша родина.Вашите деца даже и да знаят да пишат и четат на български,никога няма да заплачат на някоя наша народна песен,никога няма да настръхнат когато чуят някой да рецитира Чавдар войвода и няма да разберат защо ние си мислим,че небето в България е най-синьото на света.Такива ми ти работи.

IFF, каза го много по-добре отколкото аз бих могъл .... Сигурно защото ти вече си там, а аз още тук...

Jim написа:Е щом сте я подхванали тая тема, нека и аз да се изкажа високопарно по темата.

Първо. По въпроса има или няма смисъл да учим децата си на български: Ако не ги учим на български - на какъв друг език да ги учим? На английски или на френски? Съмнявам се че някой от нас може да си говори и възпитава децата на правилен френски или английски - по простата причина че за нас това са втори и трети езици. Нашият първи език е българският, съответно ние най-добре мислим, изразяваме се и пишем на тоя първи майчин език.
Според повечето наблюдения: Опитите на някои българи да говорят с децата си на друг език завършват трагикомично...

Второ: Естествено и разбираемо е да говорим и възпитаваме децата си на нашият роден език. Но какво би станало ако децата ни говорят сносно езика ни, но са граматически неграмотни:
- много неприятно е , но е факт при поне 80-90% от първото поколение емигрантски деца
- децата мислят на нашият език, но са неуверени, колебливи, плахи
-не могат да четат добре
-почти не умеят да пишат
- за творчество почти не може да се мечтае
-за кандидатстване в български учебни заведения - със сигурност тукашните деца не биха се справили, понеже би им трябвало няколко месеца до една година докато поупражнят езика си.

Трето: това е положението. Едва ли някои от нас в процеса на емиграция е бил наясно с тая страна на проблема. Но това е положението не само с българските емигранти - а и с всички деца на емигрантите в Канада. Първото поколение деца на ИМИГРАНТИ знаят езика говоримо, но почти не го владеят писмено. Следващото (второто) поколение ще загуби и говоримия език.

Съгласна съм с това, което си написал. То е валидно за множеството българи, които срещам тук. Кой от мързел, кой от липса на време, кой от приоритети ...

Нашите приоритети винаги са били да знаят правилен писмен и говорим български език - това е част от възпитанието им! Затова съм отделила много от личното си време, от съботите и неделите, от ваканциите, от вечерите, от съня си - и така години наред . И резултат има: децата ни пишат грамотно на български език и то на изключително добро ниво. По-малкото кореспондира с три деца на неговата възраст в България (от различни градове) чрез обикновена поща и определено е на нивото на изискванията в България. Нещо повече, по-отношение на краснописа е много по-добре от тях (това не е научено в тукашното училище! Който има деца на тази възраст, знае, че се пише все още с печатни букви.). Наскоро попълни няколко граматични теста, които се дават в края на годината в България на 3 кл. и не направи нито една грешка. Учителката, с която работим беше изумена - успя да открие правописни грешки в думи, които са с рядка употреба и никога не ги е чувал. Българският език му помага, а не му пречи в овладяването на френския и английския език, затова е и сред най-добрите ученици. По-голямото ми дете, което дойде на 6 години тук, почти никога не допуска грешка в правописа си на български език и по съвсем същия начин това се отразява на френския език. Даже по-голямото учи по-малкото и му прави диктовки. Виж, не мога да се похваля с правилна фразеология понякога, ама това да е проблема.

Познавам две арменки второ поколение - не им знам нивото, но и двете твърдят, че знаят писмен и говорим арменски език. Държат децата им /трето поколение/ да посещава задължително арменско училище, въпреки че едва ли ще се омъжат за арменци. И двете са перфектни с английския и френския език. И никога не са ходили в Армения

Похвалването ми по-горе е за да ви кажа, че няма невъзможни работи, има оправдания за ленивостта и нихилизма.

krimon написа:Затова съм отделила много от личното си време, от съботите и неделите си, от ваканциите, от вечерите, от съня си - и така години наред

За разлика от тази отчайваща перспектива другото е много по-лесно - да обявим, че няма смисъл и да си намерим оправдания.
Сега от мързеливците и нихилистите ще последват коментари и заяждания за личността на кримон, за сестра й, за професията й, за миналото й в БАН и т.н., само и само да омаловажим постигнатото.
От мен поздравления, krimon! Бих искал и аз да мога да направя за детето си това, което си направила за твоите. Поне ще опитам.

krimon написа:Похвалването ми по-горе е за да ви кажа, че няма невъзможни работи, има оправдания за ленивостта и нихилизма.

Рядко съм се съгласявал с Кримон, но ТУК са ЗА с две ръце.

krimon написа:фук фук

Добре де, всички горди родители обичат да се похвалят с хлапетата си. Няма лошо

Два въпроса:

1. Ако жена ми е, да речем, италианка. Четири езика как да го научим детето. Което води до следия въпрос:

2. Няма ли да е по-добре за детето да изразходва това време и тази енергия да научи нещо друго? Пиано, цигулка... избори много.

Не всички са демонстративни патриоти:

Jim написа:Ако не ги учим на български - на какъв друг език да ги учим? На английски или на френски? Съмнявам се че някой от нас може да си говори и възпитава децата на правилен френски или английски

speedy написа:Аз предпочитам (егоистично и без патриотични аргументи) да говоря с тях на български. Следователно и те ще трябва да го знаят.

poumpy написа:Не вярвам някога да съм способен да се изразявам на френски или английски по начина, по който го правя на български, ето защо децата ми и ще говорят български. За да мога да им предам всичко което смятам за нужно в този живот.

Нямам оксфордски акцент, но вярвам, че мога да дам доста добро начало на децата. В детската градина няма нито един емигрант освен тях, камо ли българин. Защо да им усложнявам живота? Не ми е проблем да направя това усилие за тях.

Подкрпям напълно мненията не кримон.

Точно така трябва да бъде и е точно така при всички останали националности, където хората държат на езика и културата си
За съжаление тези неща трудно се виждат от България през плътната завеса на омразата и ограничения кръгозор.

krimon написа: По-малкото кореспондира с три деца на неговата възраст в България (от различни градове) чрез обикновена поща и определено е на нивото на изискванията в България.

И аз навремето си пишех с другарчета от СССР.