Голямата безработица
Настройте се за икономически растеж без нови работни места и по-високи заплати
От Илин Станев, Вашингтон
В последно време източноевропейците във Вашингтон със сигурност имат кризисно дежа вю. Полицията предупреждава да се заключват резервоарите на колите, за да не бъде източен бензинът, движението "направи си сам" е набрало невиждана скорост, а таксиметровите шофьори все по-често са инженери или учители. И вече не обясняват как това е само временно занимание, докато основат собствен бизнес, а мрачно заключват, че ситуацията е много зле, "не е като навремето, човече".
Ситуацията обаче може да остане много зле за дълъг период. По всичко изглежда, че САЩ са изправени пред поредното "възстановяване с безработица". Терминът води началото си от 90-те години на миналия век и илюстрира излизането на икономиката от рецесия, без придружаващото повишаване на заетостта. По принцип, естествено е бизнесът да започне да наема едва след като се е уверил в перспективите за печалби. Затова и нарастването на заетостта закъснява спрямо съживяването на икономиката обикновено с между четири до шест месеца (в американския случай). През 1991 г. обаче безработицата се връща до нормалното си ниво едва 21 месеца след началото на възстановяването. При рецесията от 2001 г. заетостта се възстанови след три години.
Като се има предвид, че днешната рецесия е много по-сериозна (предишните две продължават по по-малко от година, тази вече тече 18 месеца) и нивото на безработицата е много по-високо, то не е трудно да се предположи, че след "Голямата рецесия" вероятно следва и "Голямата безработица". Тази седмица клонът на Федералния резерв в Сан Франциско заключи: "Изследванията ни дават основание за дори по-голям песимизъм за изгледите за трудовия пазар."
Влиянието на безработицата съвсем не ограничено в рамките на САЩ. Спадът на заетостта подронва
Силата на американския потребител
на която традиционно се надява целият свят. При задържане на ниво около 10% безработица (в момента то е 9.4%), не само по-малко хора имат възможност да харчат, но и тези, които са заети, имат по-голям мотив да спестяват поради риска от уволнение. Така, ако до началото на кризата американците са заделяли около 1% от разполагаемия си доход, то сега нивото се е повишило до близо 6%. Това може да изглежда малко, но в абсолютни измерения 5% от 11 трлн. долара са повече от целия износ на Китай за САЩ през 2008 г. Разбира се, повишението на спестовността има не толкова директно връзка със съвкупното потребление на икономиката (обикновено за сметка на това се повишават инвестициите), но перспективата за производителите и износителите не е много благоприятна. Така че американците едва ли ще "изкупят изхода от кризата".
Възстановяване без растеж на заетостта освен това ще принуди Федералният резерв да продължи с политиката си на ниски лихви и лесен достъп до кредит. По-специално за Европа това означава поевтиняване на долара спрямо еврото и затруднения за износителите не само към САЩ, но и към Азия. Освен ако Европейската централна банка не реши също да отпусне юздите на инфлацията.
В същото време, повишаването на безработицата в САЩ има и други, не толкова видими последствия. В последната година по неофициални данни страната са напуснали над един милион легално и нелегално пребиваващи, което за първи път от години може да постави САЩ в позицията да има нулева имиграция (т.е. броят пристигналите и напусналите страната да е равен). Пренасочването на потребителското търсене към по-евтини стоки облагодетелства Китай, но удря по Европа. Докато веригата Wal-Mart отбелязва рекордни приходи от продажбите на своите евтини стоки (основно внос от Азия), френската компания Cristian Lacroix (която всъщност е притежавана от американска фирма и работеше предимно за американския пазар) обяви фалит. Макар примерът да е краен, той показва, че кризата и намалялата покупателна способност на американците трайно ще пренасочат търговските потоци.
И накрая, какъвто пример даде САЩ, в един момент всички го подемат. Макар в Европа работните места да са по-защитени, натискът от презокеанските фирми със сигурност ще накара европейските им конкуренти да търсят начини да повишат производителността си. А най-лесно това става чрез "оптимизиране на персонала".
За причините за възстановяването с безработица все още се спори. Повечето икономисти са убедени, че в началото на 90-те г. въвеждането на модерните информационни технологии и новите методи на управление трайно са премахнали някои работни места. По време на следващата рецесия, през 2001 г., основните заподозрени са прехвърлянето на работни места към Китай (макар че САЩ имат значителен търговски дефицит още от 1991 г.) и Латинска Америка, и естествено новите технологии. В изследването си по този повод от 2003 г., клонът на Федералния резерв в Ню Йорк поставя на първо място коригирането на свръхразрастването на някои сектори последвало най-голямата икономическа експанзия в САЩ между 1992 и 2000 г. Втората основна причина според нюйоркския ФЕД е подобрената икономическа политика – тя свежда до минимум цикличните колебания в заетостта, но когато настъпят промени на трудовия пазар, те са структурни.
Последните две причини сега играят опустошителна роля. Например, строителството е понесло удар невиждан от 1943 г. насам , според Джон Силвия от Wachovia (цитиран от в. New York Times). Автомобилната индустрия в САЩ, която дълги години беше държана на изкуствено дишане с различни скрити субсидии, сега трябва да поеме целия удар на преструктурирането си. И за разлика от предишните рецесии, когато дори сериозно засегнатите индустрии, като високите технологии, бяха временно ударени, сега цели сектори просто изчезват. Дори и работните места на Уол Стрийт, за които се смята, че са само временно засегнати, едва ли скоро ще достигнат пика си от 2007 г.
Другата особеност на настоящата рецесия е, че пазарът на труда всъщност е
В много по-лошо състояние
отколкото показват официалните данни. Само попитайте хората, които работят на временен трудов договор и на които сега се налага да започнат още една работа, тъй са им орязали работното време. Според различни данни броят на този тип заети е стигнал над 8 млн. в началото на годината, т.е. наполовина от официално безработните. В същото време много заети на постоянен трудов договор са принудени да работят по-малко часове – средната работна седмица в индустрията в САЩ е паднала до 33.3 часа за първото тримесечие на тази година, почти колкото в "социалистическа" Франция с нейните 35. Това е най-ниското ниво, откакто в САЩ се води подобна статистика. Друг тревожен момент е, че процентът на временно уволнените за разлика от предишните рецесии всъщност намалява. Фирмите не се надяват с края на рецесията да върнат тези хора на работа и предпочитат директно да ги уволнят. Всичко това подсказва по-високо ниво на безработицата в бъдеще.
Розовите прогнози в САЩ предвиждат достигане на пика на безработицата в края на 2009 г. или началото на 2010 г. Според т.нар. Blue Chip консенсус на основните анализатори в средата на следващата година безработицата трябва да е паднала под 8%. Според икономистите на Федералния резерв обаче, ако се следва логиката на предишните възстановявания, през следващата година в САЩ безработицата ще стигне 11% и едва през 2011 г. тенденцията ще се обърне. При такова ниво на безработица естествено икономическият ръст няма как да бъде висок. Освен ако изведнъж американският бизнес не покаже внезапно нарастване на производителността на труда.
