BgCanada

Marto написа:

mirkaa написа:За голямо съжаление, из болниците в НЙС пациентите са млади, до към 50...тук там 60.. Бачкането и стреса са толкова големи за "средната" класа, че не се знае колко оживяват изобщо до над 65.

Oживяват и още как! И веднага се местят в Бока Ратон.

Особено тия 40 и кусур милиона, които живеят под прага на бедността. И който не се вреди в Бока Ратон, заминава за Хавай или Orange County (California).

mirkaa написа:За голямо съжаление, из болниците в НЙС пациентите са млади, до към 50...тук там 60.. Бачкането и стреса са толкова големи за "средната" класа, че не се знае колко оживяват изобщо до над 65.

List of countries by life expectancy

Канада: 82.5, САЩ: 79.8
Според мен няма голяма разлика ... но вероятно стресът в НЙС си дава отражението на хората, живеещи там.

roumensp написа:Канада: 82.5, САЩ: 79.8

Едва ли тази величина значи нещо защото не можеш да сравняваш стреса в Ню Йорк с този в някое тексаско село както и този от Монреал с кебекарско село. Мисля че около пенсионна възраст (ако доживеят здрави до нея) ще им е най-трудно да минат от висок ритъм на пълна почивка и резултата е предсказуем.

До година-две ще се пенсионира и нашия личен лекар и над 2000 българи ще тръгнат да търсят друг та ще става още по-трудно намирането на лекар приемащ нови пациенти.

yahoo написа:До година-две ще се пенсионира и нашия личен лекар и над 2000 българи ще тръгнат да търсят друг та ще става още по-трудно намирането на лекар приемащ нови пациенти.

2000 българи ползвате един и същи личен лекар ? Добре че не съм в Монреал.

При нас дори не е необходимо да имаш личен лекар, можеш да отидеш във всяка Walk-in Clinic, която си пожелаеш и в общия случай чакането радко е повече от час. В даунтаун е по-зле предполагам ...
Наскоро имах случай, когато имах апоинтмънт с личния си лекар и чаках половин час, а седмица по-късно отидох в Walk-in Clinic и чаках точно 5 минути.

При нас проблемът не е с домашните лекари, а със специалистите, те не достигат и обикновено ти трябва апоинтмънт месеци напред.

Ами няколко са само лекарите от български произход и ние като много други с пристигането се записахме при тях.

При нас също не е нужно да имаш личен лекар, но ако имаш заболявания които трябва да се лекуват и следят с години е добре всички изследвания да са на едно място при личния лекар защото не е практика те да се дават на пациентите. Като въведат електронните досиета всичко ще стане доста по-лесно.

roumensp написа:

yahoo написа:До година-две ще се пенсионира и нашия личен лекар и над 2000 българи ще тръгнат да търсят друг та ще става още по-трудно намирането на лекар приемащ нови пациенти.

2000 българи ползвате един и същи личен лекар ? Добре че не съм в Монреал.

При нас дори не е необходимо да имаш личен лекар, можеш да отидеш във всяка Walk-in Clinic, която си пожелаеш и в общия случай чакането радко е повече от час. В даунтаун е по-зле предполагам ...
Наскоро имах случай, когато имах апоинтмънт с личния си лекар и чаках половин час, а седмица по-късно отидох в Walk-in Clinic и чаках точно 5 минути.

При нас проблемът не е с домашните лекари, а със специалистите, те не достигат и обикновено ти трябва апоинтмънт месеци напред.

Аз нямам GP

Павел написа:Аз нямам GP

Не знам в Канада как е, но в Кебек нямаме достъп до резултати от изследвания и т.н.
Аз лично предпочитам всичко да е на едно място и да има "история".

За съжаление, не мога да насоча към личен лекар.

klisurov написа:

Павел написа:Аз нямам GP

Не знам в Канада как е, но в Кебек нямаме достъп до резултати от изследвания и т.н.

При нас наскоро създадоха уеб-сайт, даващ достъп до резултати от изследвания:
http://www.myehealth.ca/"

Не знам доколко е полезен, защото още не съм го ползвал.

Аз нямам личен лекар, обикновено ходя в една и съща клиника и там ми имат досие. Изследванията си ги правя през частната застраховка и изисквам копие за личният ми архив. Обикновено за да си вземеш копието искат да се видиш с лекар,който уж да ти обяснява какво вижда по тях. Тук също щяха да правят някакви електронни досиета,но докъде го докараха не знам.

Мирка, най-сигурния лек с/у отвличане на теми е да не пускаш такива
Продължавам да не разбирам хората (говорещи френски/английски), които настояват лекаря им да е непременно българин

Отиваш в бърза помощ на най-близката болница и искаш списък на семейните лекари в района. Поради голямата вероятност списъка да не е ъпдейтван, почваш да се обаждаш на всеки един, след което го гугълваш, за да видиш какво мислят пациентите за него. До колкото можеш да се довериш на тези мнения, често противоречиви, е друг въпрос.

По въпроса за медицинското обслужване от двете страни на границата мога тон мастило да изпиша, само че се съмнявам Коко да ми плати ОТ

В кратце:
През далечната 91, като новопристигнал екскурзиант, съответно без застраховка, ми се наложи да прекарам 3 часа в бърза помощ на Санта Моника хоспитал. Само за една система (тук и викат официално IV, а на медицински жаргон line) платих $850 - точно колкото би платил в Канада един незастрахован имигрант днес, двайсе и кусур години по-късно.
2004 си правих операция в една от най-реномираните калифорнийски болници - Cedars-Sinai Medical Center ("еврейската" болница - предпочитано място за лечение, раждане и даже умиране от много знаменитости.) Деня преди операцията ми направиха тур да си избера стая със съответното изложение. Стаята беше самостоятелна, с мокет, кожен диван и уайфай, обаче месечната ми здравна застраховка беше $400. Тук не знам дали има такива луксозни болници или отделения, но няма и такива месечни застраховки, нали? В някои провинции дори нищо не се плаща. MRI ми беше покрит от застраховката, иначе си плащаш като поп от един до 3-4 бона. В Канада хората се оплакват, че примерно за MRI се чака по 6 месеца, ако не си платиш от джоба 1300. Ако се замислиш, на колко хора им се налага такова изследване и колко често, май канадския вариант е за предпочитане, дори и с плащане от джоба.
В САЩ има една верига болници Кайзер Перманенте, които си имат собствени застраховки, няколко пъти по-евтини от другите и то без дидактабъл, но публиката там е доста шарена.

Не знам колко по-бавно, ако изобщо, навлизат в Канада новите технологии сравнено със САЩ, но със сигурност знам, че в САЩ, сравнено със Западна Европа, нещата навлизат с по 5-15 години по-бавно, защото поради многобройните съдебни дела, FDA чака поне по 5 години и чак тогава одобрява. Например артифишъл (тотал) диск беше одобрен в САЩ чак през 2004 - 15 години след като бе одобрен в Германия и 10 години след Франция.
Колкото и да са "зле" нещата в Канада, трябва само да се радваме, че не сме в Бг. Предпочитам тук в по-стари болници, отколкото в, примерно, прехвалената Токуда.

Марто, ако не ти харесват болниците е Едмънтън, имате опция да родите в къщи с акушерка - напоследък е модерно дори раждане във ваната. Ние родихме в болница на 110 години без никакви оплаквания; плащаш малко повече за самостоятелна стая и сичко е на 6.

на Марто очите му май все в Америка

Аз едно не мога да разбера у някой хора тук, визирам българи с канадски паспорти - какво ви пречи като канадци да се преместите в САЩ ако толкова много ви харесва!?

Здр система, според мен, в САЩ е абсолютно индивидуална история. Може да си с супер условия/застраховка, а може и да си на дъното, без нищо, да не говорим, че ако си блъскал цял живот за една къщица, и не дай си боже се разболееш от нещо по-сериозно, и точно в този момент си останал и без работа...отиде всичко в канала. Лошото е, че вероятността да си в последната графа нараства силно спрямо използването на здравната система. И дори, иронично, се случва малко преди да влезе в сила Медикеър. Докато този момент в Канада не съществува...май!? Това с чакането за МРИ и прочие - ако си плащате, намират се места дето не се чака изобщо. Като цените са с десетки пъти по-ниски от тези в САЩ. Тоест, ако е толкова на живот и смърт работата, може да се направи нещо. Да не говорим, че дори в самите болници, аз бях свидетел, ако при тях трябва да чакаш над 6 м за скан, те насочват към други клиники където не се чака толкова много.
Дори и Обамакеър да вземем - колко е афордабъл не знам, щото имам познати дето пак не могат да си я афордват. Най-евтината започва от 120-150$ на МЕСЕЦ, като покрива много малко, и те скъсват от ко-пейс и дедъктъбълс.

И пак да повторя - няма да забравя като излязох от първия преглед тук без да платя нито цент - въпреки, че знаех, стоях в шок и не можех да повярвам, че това е възможно

Българско здравеопазване изобщо няма какво да се споменава тук. За съжаление, ни доктори останаха там, ни сестри, всичко живо се изнесе, и продължава да се изнася.

Има ли още някой, който да не знае, че човешкото здраве е основно бизнес в САЩ? Доста кофти тръпка. Може да се види проста статистика колко се харчи там, в сравнение с други страни. Безобразно раздути цени, хрантутещи цялата тази бюрокрация зад максата на "застрахователна компания".

Не помня дали съм го разказвала този случай, той по-скоро е за цените, а не за самото здравеопазване. Майка ми като дойде преди години на гости, взе че падна и си счупи китката на 3 места. Добре че имаше поне травел инс. Съответно, отидохме веднага в близкия ЕР, който се случи да е Маунт Синай. 100 часа проверяваха каква точно и е застрховката! Чакахме половин ден да дойде специалист хирург само на ръце и китки (моля ви се) за да и погледне х-рей. И се започна едно звънене на тези от АХА, да кажат дали ще платят. Каква беше първата цена, която обявиха - $25 000!!! Онези от АХА като чуха, и сигурно са им теглили по една. Казаха, ние такива пари не плащаме, ще и платим билета да се прибере и да си прави операцията в БГ!! Този вариант за нас, разбира се, беше недопустим. Тя тъкмо беше дошла. И се започна едно пазарене с болницата и хирурга - разбирайте, като за бедни хора. Хирурга излезе много свестен и каза, че ще я направи фор фри, но все пак имало някакви минимуми, които трябвало да се платят преди каквото и да било. И така, майка ми стоя с счупена ръка 4 дена докато се спазарим, и аз платих от джоба си $2500 като първа вноска. Мина операцията, разбира се без престой в болница, и добре че така стана, защото доктора направи страхотна операция, плюс разните му там титаниеви плочки и винтове. Това ако беше в БГ....да не продължавам. Та след това ми пратиха още една сметка от към $3000, която беше на името на майка ми, и познайте дали я платих. И така, от 25К, паднахме на 2К операция, плюс 500 за един ден в ЕР.
Не знам как щеше да се разиграе този сценарий тук, но това е съвсем друга тема, за лекуване на туристи

Със здраве, и да не ви се налага да търсите доктори

mirkaa написа: И така, майка ми стоя с счупена ръка 4 дена докато се спазарим, и аз платих от джоба си $2500 като първа вноска. Мина операцията, разбира се без престой в болница, и добре че така стана, защото доктора направи страхотна операция, плюс разните му там титаниеви плочки и винтове. Това ако беше в БГ....да не продължавам. Та след това ми пратиха още една сметка от към $3000, която беше на името на майка ми, и познайте дали я платих. И така, от 25К, паднахме на 2К операция, плюс 500 за един ден в ЕР.
Не знам как щеше да се разиграе този сценарий тук, но това е съвсем друга тема, за лекуване на туристи

Със здраве, и да не ви се налага да търсите доктори

Аз мога да ти кажа подобен сценарий как се развива в България, защото майка ми си беше счупила бедрената кост. Всичко мина през здравната каса, оперираха я няколко дни след като минаха всички изследвания, рентгенови снимки и.т.н., като беше приета в болница веднага. Самата операция и последващата рехабилитация бяха поети от здравната каса, като трябваше да се плати цената на металните импланти, която беше около 1500 лв., което естествено за български пенсионер е значителна сума. Така, че това, което сте платили в САЩ, най-вероятно е абсолютния минимум и покрива цената на имплантите, които са й сложили. Как се разива подобен сценарий в Канада за щастие не знам

Мога да ви препоръчам педиатър в Лашин....лични

Вуйчо ми когато счупи таз в Пловдив не го пипнаха, докато баща ми не се вдигна да им занесе 1800€ и трима цигани за кръводарители.

mirkaa написа:И пак да повторя - няма да забравя като излязох от първия преглед тук без да платя нито цент - въпреки, че знаех, стоях в шок и не можех да повярвам, че това е възможно

Познато чувство - времето на медения месец в Канада. Обаче бързо отминава като си стъпите на краката и се стигне до плащане на сериозните данъци до пенсия. Бих предпочел само сериозните неща да са покрити и всички дреболии и прегледи да се заплащат за да намалее безразборната експлоатация на безплатното и да имат шанс повече хора да видят лекар когато наистина им се наложи.