Наистина това е първото нещо, което ни впечатли след нашето пристигане тук. Това, че никой заникъде не бърза, това, че лицата на всички са ведри и спокойни и много често усмихнати - за нас без причина, това, че никой не се обръща да гледа усмихнатия човек и да се чуди на тоя какво му има; това, че много често чувам хора, вървящи по улиците, да си пеят (без да имат уокмен на ушите), а също и много от продавачките в магазините (докато работят
). Разбира се, има доста болни и с физически недостатъци хора, което ни шокира, но даже и те като че ли нямат нещастни физиономии. А пък си спомням, че в БГ ми се е случвало да срещам хора, които си говорят сами по улиците, и то без да изглеждат психично болни. Да не говоря колко усмихнати лица (нула!) можеш да видя. Бате, много ме учуди с това си наблюдение. Всичките ти инфо са супер полезни, но защо така ги виждаш хората, бе човек?
