Re: Има ли развитие на зелени технологии в Канада?
Публикувано на: Чет Авг 22, 2013 1:55 pm
Пък понеже съм противник на "атомната енергия за мирни цели" искам да прочетете това...
06.06 10:21 - Защо ядрената индустрия не може да бъде за мирни цели?
автор: gikotev категория: Други
прочетен: 1553 коментари: 5 гласове: 5
Доказателства за това, че ядрената индустрия е възникнала, съществувала, продължава да крета и ще се опитва да прави всичко възможно за да пребъде единствено и само за целите на военната (смъртоносната) индустрия се срещат на всеки един етап от историята на нейното съществуване. Доказателства за това се срещат и на всеки един действащ обект от тази индустрия. Най-лесно ще забележите това, ако се опитате да влезете безпрепятствено на територията на родната АЕЦ или на която и да е друга подобна, където и да било по света.
Днес ви предлагам една повече от интересна статия, която срещнах в Уикипедиа на руски език, но специално преведох и обогатих с коментари, за вас.
Ториевата ядрена програма.
Ториевата ядрена програма – е програма, използваща Уран-233 в качеството му на материал, за производство на ядрено оръжие или гориво за атомни електроцентрали. Единственият способ за получаване на Уран-233 (който не се среща в природата – бел. Г.К.) се явява горивен цикъл с използването на Торий-232, от където и идва и названието на програмата. Ториевата програма не е имала кой знае какво съществено историческо значение, в която и да било страна на света.
Технически особености.
Уран-233 се получава чрез облъчване с неутрони на изотопи на Торий-232. превръщането се осъществява по следната верижка:
(С думи: Ядрено на Торий-232 поглъща един неутрон и се превръща в Торий-232, който е нестабилен с период на полу-разпада равен на 22.3 минути. Разпадането на Торий-233 става чрез изпускане на бета-частица (електрон), с енергия 1.234 Мега-електрон-Волта и се превръща в Паладий-233. Ядрото на Паладий-233 е също нестабилно с период на полу-разпада 26.967 денонощия и изпускайки електрон с енергия 0.5701 МеВ се превръща в изотоп на Уран-233. – бел. Г. К.)
Уран-233, подобно на Уран-235 (който се среща в природата и се използва практически във всички ядрени реактори в света – бел. Г. К.), има сравнитолно нисък темп на спонтанен разпад, което позволява У-233 да бъде използван в бойни заряди, които се реализират по метода на оръдейния взрив.
Исторически контекст.
В средата на 40-те години на миналия век са се разглеждали три основни варианта за създаване на ядрено оръжие, които се различават основно по делящия се материал и съответно са били възможни три различни ядрени програми:
Уранова (с използването на Уран-235);
Плутониева (с използването на Плутоний-239);
Ториева (с използването на Уран-233).
В САЩ са били реализирани едновременно Урановата и Плутониевата програма, докато в СССР – само Плутониевата. И двата варианта са имали съществени технически сложности. Ураниевата програма е изисквала задействането на значителни технически мощности за обогатяването на Урана. От своя страна Плутония, имайки висок темп на спонтанен разпад (период на полу-разпад – бел Г. К.), не позволява създаването на ядрено оръжие по метода на оръдейния залп, което е изисквало прилагането на сложна и потенциално ненадеждна имплозивна схема. Уран-233 е лишен от тези недостатъци. Той, подобно на Плутония, може да се произвежда в ядрени реактори (поради което и е било създадено и съществува и до ден днешен това съоръжение – бел. Г. К.), но подобно на Уран-235 има слаб темп на спонтанен разпад. Това позволява на У-233 да бъде използван в ядрени заряди реализирани по схемата на оръдейния залп.
Към средата на 60-те години ситуацията започнала постепенно да се променя. Вече били построени достатъчно много заводи за обогатяването Урана, а също така били произведени достатъчно количества бойни снаряди, използващи Плутоний. С производството на Уран-233 е свързано и производството на страничния продукт Уран-232, значително усложняващ производството на оръжия (защото е късо-живеещ, а продуктите му на разпада са силно радиоактивни, поради което и рециклираното ядрено гориво, в което също присъства У-232 е по-опасно – бел. Г. К.). Също така, ако в годините на създаването на първите ядрени реактори се е смятало, че Урана е рядък елемент то за изминалите от тогава десетилетия са били открити негови големи залежи. Във връзка с това, ако се използват реактори-размножители, то запасите от Уран за енергетиката са практически неизчерпаеми.
Отчитайки едновременно всички тези фактие Ториевата програма започнала постепенно да угасва. (Разбирайте, че в света остават да доминират Ураниевата и Плутониевата ядрени военни програми. - бел. Г. К.)
200 метров облак над месноста Frenchman Flat, след взрива на бомбата Teapot "MET", на 15-ти април 1955 г., 22 кило-тона. Тази бомба е имала сърцевина от Уран-233.
Край на статията.
Интересното е, че някой представител на ядрената мафия я е забелязал, не му е харесала и я е докладвал за липса на ЗНАЧИМОСТ. Не за липса на ДОСТОВЕРНОСТ, а на ЗНАЧИМОСТ. Като се замисли човек то до някъде е вярно. След като Ториевата програма няма бъдеще значи и че не е от значение. Това не прези на не един и двама активисти на ядрената мафия да продължават да лъжат, че тази програма има бъдеще, но на практика не могат да се похвалят с нищо налично.
Г. К.
06.06 10:21 - Защо ядрената индустрия не може да бъде за мирни цели?
автор: gikotev категория: Други
прочетен: 1553 коментари: 5 гласове: 5
Доказателства за това, че ядрената индустрия е възникнала, съществувала, продължава да крета и ще се опитва да прави всичко възможно за да пребъде единствено и само за целите на военната (смъртоносната) индустрия се срещат на всеки един етап от историята на нейното съществуване. Доказателства за това се срещат и на всеки един действащ обект от тази индустрия. Най-лесно ще забележите това, ако се опитате да влезете безпрепятствено на територията на родната АЕЦ или на която и да е друга подобна, където и да било по света.
Днес ви предлагам една повече от интересна статия, която срещнах в Уикипедиа на руски език, но специално преведох и обогатих с коментари, за вас.
Ториевата ядрена програма.
Ториевата ядрена програма – е програма, използваща Уран-233 в качеството му на материал, за производство на ядрено оръжие или гориво за атомни електроцентрали. Единственият способ за получаване на Уран-233 (който не се среща в природата – бел. Г.К.) се явява горивен цикъл с използването на Торий-232, от където и идва и названието на програмата. Ториевата програма не е имала кой знае какво съществено историческо значение, в която и да било страна на света.
Технически особености.
Уран-233 се получава чрез облъчване с неутрони на изотопи на Торий-232. превръщането се осъществява по следната верижка:
(С думи: Ядрено на Торий-232 поглъща един неутрон и се превръща в Торий-232, който е нестабилен с период на полу-разпада равен на 22.3 минути. Разпадането на Торий-233 става чрез изпускане на бета-частица (електрон), с енергия 1.234 Мега-електрон-Волта и се превръща в Паладий-233. Ядрото на Паладий-233 е също нестабилно с период на полу-разпада 26.967 денонощия и изпускайки електрон с енергия 0.5701 МеВ се превръща в изотоп на Уран-233. – бел. Г. К.)
Уран-233, подобно на Уран-235 (който се среща в природата и се използва практически във всички ядрени реактори в света – бел. Г. К.), има сравнитолно нисък темп на спонтанен разпад, което позволява У-233 да бъде използван в бойни заряди, които се реализират по метода на оръдейния взрив.
Исторически контекст.
В средата на 40-те години на миналия век са се разглеждали три основни варианта за създаване на ядрено оръжие, които се различават основно по делящия се материал и съответно са били възможни три различни ядрени програми:
Уранова (с използването на Уран-235);
Плутониева (с използването на Плутоний-239);
Ториева (с използването на Уран-233).
В САЩ са били реализирани едновременно Урановата и Плутониевата програма, докато в СССР – само Плутониевата. И двата варианта са имали съществени технически сложности. Ураниевата програма е изисквала задействането на значителни технически мощности за обогатяването на Урана. От своя страна Плутония, имайки висок темп на спонтанен разпад (период на полу-разпад – бел Г. К.), не позволява създаването на ядрено оръжие по метода на оръдейния залп, което е изисквало прилагането на сложна и потенциално ненадеждна имплозивна схема. Уран-233 е лишен от тези недостатъци. Той, подобно на Плутония, може да се произвежда в ядрени реактори (поради което и е било създадено и съществува и до ден днешен това съоръжение – бел. Г. К.), но подобно на Уран-235 има слаб темп на спонтанен разпад. Това позволява на У-233 да бъде използван в ядрени заряди реализирани по схемата на оръдейния залп.
Към средата на 60-те години ситуацията започнала постепенно да се променя. Вече били построени достатъчно много заводи за обогатяването Урана, а също така били произведени достатъчно количества бойни снаряди, използващи Плутоний. С производството на Уран-233 е свързано и производството на страничния продукт Уран-232, значително усложняващ производството на оръжия (защото е късо-живеещ, а продуктите му на разпада са силно радиоактивни, поради което и рециклираното ядрено гориво, в което също присъства У-232 е по-опасно – бел. Г. К.). Също така, ако в годините на създаването на първите ядрени реактори се е смятало, че Урана е рядък елемент то за изминалите от тогава десетилетия са били открити негови големи залежи. Във връзка с това, ако се използват реактори-размножители, то запасите от Уран за енергетиката са практически неизчерпаеми.
Отчитайки едновременно всички тези фактие Ториевата програма започнала постепенно да угасва. (Разбирайте, че в света остават да доминират Ураниевата и Плутониевата ядрени военни програми. - бел. Г. К.)
200 метров облак над месноста Frenchman Flat, след взрива на бомбата Teapot "MET", на 15-ти април 1955 г., 22 кило-тона. Тази бомба е имала сърцевина от Уран-233.
Край на статията.
Интересното е, че някой представител на ядрената мафия я е забелязал, не му е харесала и я е докладвал за липса на ЗНАЧИМОСТ. Не за липса на ДОСТОВЕРНОСТ, а на ЗНАЧИМОСТ. Като се замисли човек то до някъде е вярно. След като Ториевата програма няма бъдеще значи и че не е от значение. Това не прези на не един и двама активисти на ядрената мафия да продължават да лъжат, че тази програма има бъдеще, но на практика не могат да се похвалят с нищо налично.
Г. К.