Страница 10 от 12
Re: Помислете добре
Публикувано на: Съб Ное 24, 2012 11:38 pm
от balbi
emili_vn написа:Относно социала, искам да добавя, че в никакъв случай не съм против него - напротив, даже се радвам, че съществува такава възможност. Със сигурност никой не желае децата му и самият той да гладуват. И аз щях да съм на социал, ако се беше наложило, но със сигурност щях да търся вариант това да не продължава твърде дълго.
Подкрепям хората на социал, които учат език, карат сертификат в колеж, университет или професионално училище - т.е. това са хора, които се стремят да променят настоящото си положение. Не подкрепям тези, които нищо не правят, за да променят положението си и тези, които идват с мисълта, че трябва да излязат на социал в 1-я ден на 4-я месец.
Или 4-я ден на 1-я месец?

Re: Помислете добре
Публикувано на: Нед Ное 25, 2012 7:01 am
от cantare
Емили, възхищавам се на трезвата ти оценка - винаги на място.
В този форум малко са хората, които умеят да дадат реално мнение без да намесват емоции.
Благодарности за това, че отделяш от времето си да бъдеш от полза на другите (или поне тези, които могат да го оценят).

Re: Помислете добре
Публикувано на: Съб Дек 01, 2012 5:02 am
от Мими Гювенделата
...
Re: Помислете добре
Публикувано на: Нед Дек 02, 2012 8:02 pm
от krimon
Re: Помислете добре
Публикувано на: Нед Дек 02, 2012 8:16 pm
от krimon
emili_vn написа:Това, което много ме ме дразни и което не мога да разбера е, че от както съм тук (има-няма 8 месеца вече), много от хората, които срещам, се опитват да ме убедят, че трябва да мина на социал и че нямало друг начин - всички минавали от там и че това бил пътя.
много си изписала, не мога и нямам желание да отговарям на всичко, но със сигурност ще те посъветвам да смениш средата - попаднала си не там, където трябва. Само за сравнение, след 10 годишна имиграция тук, никога не съм срещала друг имигрант, даже от бг произход, който да ми е обяснявал по-горната "сентенция".
Емили, ти направо си поетеса ...
emili_vn написа:Старите имигранти - има такива, които плюят България, има такива, които плюят Канада, има такива, които плюят и двете държави (тези последните са най-зле и са най-нещастни според мен). ...
Срещнах доста хора тук и тези, които са от 10 и повече години, ми обясняват колко е хубаво в бг и как имали намерение да се връщат (в което лошо няма, стига обаче да са подготвени за реалността и възможностите там), как аз не съм знаела къде съм дошла и т.н. Ако не знаех къде съм дошла и какво ще правя тук, щях да съм разочарована и най-вероятно щях да съм хванала самолета обратно.
Да не говорим, че за 8 месеца докато не си на социал и се предполага, че работиш, си се срещнала с представителна извадка на "старите имигранти", че да ги класифицираш като в социологическо изследване ... нещастници разкъсани на два континента ... Кога успя да ги опознаш толкова отблизо хм ... Все пак според последните изследвания сме около 12 000 бг имигранти в Мтл и околности (имиграция между 1998 и 2008 г.) едва ли всички са таквиз "нещастници" мечтаещи да се върнат в България ... Уж не е добре да се обобщава за всички хора, даже според твоите писания. Хората са различни, толкова различни, колкото и еднакви

Вместо да се съсредоточаваш върху философията на бг имигрант, съсредоточи се върху собствената си, може пък и да се получи нещо ... различно.
Re: Помислете добре
Публикувано на: Пон Дек 03, 2012 6:00 pm
от emili_vn
krimon написа:Все пак според последните изследвания сме около 12 000 бг имигранти в Мтл и околности (имиграция между 1998 и 2008 г.) едва ли всички са таквиз "нещастници" мечтаещи да се върнат в България ... Уж не е добре да се обобщава за всички хора, даже според твоите писания.
Не четеш внимателно:
emili_vn написа:Досегашните ми наблюдения показват, че доста голям процент от имигрантите са недоволни и нещастни по една или друга причина.
Общият знаменател съществува само в математиката и е неприложим за хората

.
krimon написа: едва ли всички са таквиз "нещастници" мечтаещи да се върнат в България
И тук нещо не си разбрала, но както и да е....
krimon написа: но със сигурност ще те посъветвам да смениш средата - попаднала си не там, където трябва.
Благодаря за съвета, но в моята среда всички работим и учим, имаме планове за бъдещето и си гоним резултатите, и недоволни няма.
Но тъй като не седя затворена в къщи, от време на време срещам някой и друг бг имигрант - в колежа, на работа, на барбекю, в магазина и т.н. И когато срещна сънародник, не мога да го подмина като пътен знак и да не го поздравя или говоря с него, както правят много хора тук. От личен опит - когато поздравиш някой, говорещ български в магазина например, реакцията е изумителна: първо се стъписва (при положение, че често и в магазините,и в училищата, и в колежите и университетите, и на работното място се чува бг реч, не мога да разбера кое е странното), после ако случайно реши да поздрави измрънква едно "здравей" под носа си и дим да го няма. Това не знам липса на възпитание ли е или национална бг черта?
Re: Помислете добре
Публикувано на: Пон Дек 03, 2012 6:49 pm
от IRA
Определено не е българка черта, просто не всеки обича да говори с непознати .Аз обикновено казвам едно здравейте на улицата и толкова, особено , ако някой не ми е симпатичен, гледам да изчезна максимално бързо. Случвало ми се на воден парк и магазин да се заговарям с някой . Мястото където почивахме това лято се оказа ,че има много български студенти, те бяха определено приятни за контактуване.
Re: Помислете добре
Публикувано на: Пон Дек 03, 2012 7:03 pm
от emili_vn
Аз нямах впредвид разговор - едва ли някой ходи по магазините, за да завръзва контакти или да води разговори. Става въпрос просто за един поздрав - нещо като "здравей, здрасти и довиждане"

. Интерсно е да видиш физиономията насреща и дори да не ти кажат "добър ден" - да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли. По-интересно е да се запознаеш с някой и като го видиш след 2 дни в училище и го поздравиш, да не ти отговори и да ти обърне гръб - това се случи с мой близък днес. Ира, ти това как го окачествяваш?
Re: Помислете добре
Публикувано на: Пон Дек 03, 2012 7:06 pm
от IRA
Грешка. Помислих,че става дума за дълги и обширни разговори.
Не ми се е случвало. Чак пък да не поздравят. Оприличавам ги на бурсуци

Re: Помислете добре
Публикувано на: Пон Дек 03, 2012 7:22 pm
от emili_vn
А току що се сетих за друг случай - отиваме семейно в една институция и си говорим със служителката, която се оказа българка. Френският и беше много добър и нямаше и да разберем, че е българка, ако тя не се беше представила, виждайки имената ни в документите. След няколко дни се видяхме пак - ние я поздравихме, тя - също. Една седмица по-късно, почнахме да се разминаваме по коридорите, виждахме се и навън - ние поздравяваме, тя се обръща на другата страна и така два пъти, на третия път я поздравих на френски,

, след което спрях да я поздравявам - просто вече не я "виждах" - тя всъщност това искаше

Re: Помислете добре
Публикувано на: Пон Дек 03, 2012 7:23 pm
от emili_vn
IRA написа:Оприличавам ги на бурсуци


Re: Помислете добре
Публикувано на: Пон Дек 03, 2012 7:40 pm
от Kan_Tangra
Емили от Варна, хайде стегни се малко! Концентрирала си се около негативното около тебе.
Може пък ти с нещо да ги предизвикваш хората, да не ти отговарят. Може да не си им симпатична.
Аз също съм заговарял българи (вече по-рядко го правя ...) и да, някои си глътват езика, но далеч нито са всички, нито са близо и до половината. А много малък %.
Аз преди 8г, като учех френски в беланжето, българи бяхме най-своите хора. Само латиносите бяха задружни колкото нас. От там ми останаха за спомен много колоритни гледни точки. Например: "За и за социала! (без против)" или пък "Към Калгари, спасението от френския и от социала!". И, разбира се, това не бяха преобладаващата част от българите, а просто черните овчици сред стадото. Имаше и много интелигентни хора, които без изключение си намериха свестни работи и поддържаме връзка и до сега. След като ги завърших тия курсове по френски, просто нямаше откъде да попадна на среда с българи, които да се занимават с пъхането на вестници в пликчета или разнасяне на пици. Това си останаха легенди за маса. Може и аз да съм свикнал да се пазя от такива, не знам.
На всичкото отгоре не помня някой в прав текст да е казвал или дори намеквал, че е на социал, и че е хубаво.
А непознати, дето ги срещаш на улицата, просто дори не мога да си го представя.
Съветът на Кримон беше много правилен в крайна сметка. Аз също мислех да пиша същото "Смени средата!". Тоя съвет и на мен са го казвали. И си остава винаги актуален и направо безценен. Другия начин, по който се казва е "Срещай се само с позитивни хора. (И бъди и ти позитивен.)"
Re: Помислете добре
Публикувано на: Пон Дек 03, 2012 10:30 pm
от krimon
emili_vn написа:krimon написа:Все пак според последните изследвания сме около 12 000 бг имигранти в Мтл и околности (имиграция между 1998 и 2008 г.) едва ли всички са таквиз "нещастници" мечтаещи да се върнат в България ... Уж не е добре да се обобщава за всички хора, даже според твоите писания.
Не четеш внимателно:
emili_vn написа:Досегашните ми наблюдения показват, че доста голям процент от имигрантите са недоволни и нещастни по една или друга причина.
Общият знаменател съществува само в математиката и е неприложим за хората

.
Емили, аз съм известна заядливка

Кажи ми сега, моля те, от 12 000 бг в Монреал, колко горе-долу срещна за 8 месеца, че да станат
доста голям процент от имигрантите ??? Доста си общителна

Re: Помислете добре
Публикувано на: Пон Дек 03, 2012 11:19 pm
от myhata II

И с други неща си известна, ама крушката си имала опашка

Re: Помислете добре
Публикувано на: Вто Дек 04, 2012 2:18 am
от emili_vn
krimon написа:Емили, аз съм известна заядливка

Кажи ми сега, моля те, от 12 000 бг в Монреал, колко горе-долу срещна за 8 месеца, че да станат
доста голям процент от имигрантите ??? Доста си общителна

Представи си вече знам, но все пак благодаря, че ме уведоми.
От къде знам ли? За мен ти до днес беше световно неизвестна, при все че вече съм 3 години във форума, но пък гледам - много мнения има тази жена, я да видя за какво става въпрос. Мислех си, че много си помагала тук във форума, а пък като ти прегледах
малка част от мненията, се оказа, че доста си се заяждала (но карай - кой както ги разбира нещата...), останалата по-голяма част я оставих за някой друг ден да се забавлявам.
