BgCanada

,Историята е приказна наистина, макар и тъжно красива. Но нека не бъда разбирана погрешно, но България е на един самолете билет разстояние от Канада, нали Трябва да гледаме на живота от добрата му страна, аз на твое място щях да запея в метрото. Всичко най ....

Imenno. Ako ne i haresva, da si kupi bilet za BG. Niama smisyl ot izmychvane. Kato se vyrne v BG moje da si hodi na selo i da byde shtastliva...

N.

Ама жената не е казала че иска да си ходи. Това не е и носталгия, а паметта човешка Конкретна музика, миризма или изглед лесно могат да те върнат на място където си бил дори и за малко. И ако там си изкарал приятно може и сълза да пуснеш.

Няма нищо изключително или ненормално в тази история. Жената си е чист тип - "гурбетчия". Не е тръгнала да си търси и пуска корени в една нова родина, а нуждата (примерно) я е подгонила да припечели някой лев в "таз тежка чужбина".
Пък носталгията мъчи и хората, които почти цял живот са били емигранти. Я вижте нашио цар. И той не можа да изтрае горкият на носталгията, па се върна в майката България. Ама тук го чакали имоти и един планински връх да си вземе...това са подробности.

За първи път,да не съм съгласен с Linco, ,а именно:
Личното ми впечатление от текста споделен от Силистра е,че статията, представлява изключително ценно помагало за всеки един кандидат емигранд - в качеството и на осведомителна бюлетина на цените на сутрешното кафе на емигранта " 2 долара " :idea: - още няколко такива разкази от очевидци ще допринесе за създаване на пълна финансова картина и материал за социометрично проучване и съпоставка в процентно отношение между минимална работна заплата и цената на дневните разходи за чаша кафе в Канада vs останалия свят.

В никакъв случай ,не може да се говори ,че е налице някаква клинична проява на обострен мазохизъм ,защото Личност - способна да сътвори толкова прочувствено повествувание ,просто не се вписва в представите ми за мазохист , по-скоро е налице ,според мен, жесток финансов недоимак възпрепятстващ връщането в Родината

Linco ,сега да не ми се сърдиш ей

Brei, strashni umozakluchenia:

I po-kakvo razbrahte che na jenata ne i haresva, ta i bilet i kupihte?

I kak Linko stigna do tova genialno zakluchenie che "Жената си е чист тип - "гурбетчия". Не е тръгнала да си търси и пуска корени в една нова родина, а нуждата (примерно) я е подгонила да припечели някой лев в "таз тежка чужбина"."

Spomeni sa tova, nishto poveche.Nostalgia v nai-parvichnia i vid.I niama chovek koito da ne ia izpitva.Za doma, za blizkite, za minaloto.V protiven sluchai neshto ne e na red.


Da ne kaje chovek che mu lipsva neshto ot Balgaria i vednaga se poiaviavat 100 umnika da mu napraviat psihoanaliza.

За що си коментирате безсмислени неща,който го гони носталгия има самолети,кораби да се прибира в България,16 хубави няма и долари от Канада и еди какво си от миналото.Който му е мъчно да се връща,още си е тук БЪЛГАРИЯ,много ме интересува за лудостта на някой който хем го сърби ,хем го боли-кви хора сте вие бе?Надявам се да не изперкам като некой сънародници като гледам.

emi facta che sme izbiagali prez polovin zemno kalbo i pak se sabirame tuk, edin BG forum mislia che e mnogoznachitelen.

Когато човек публикува някакъв текст (статия, есе, разказ, роман и т.н.), този текст заживява свой живот, извън този на автора си. Всеки е свободен да интерпретира авторовите мисли и чувства, заложени в текста, според собствения си интелект, опит и усещания. На тези неща се учим още от най-ранна детска възраст в часовете по български и литература. Може и да уцелим в десятката някой път, но може и нашата интерпретация да е далеч от авторовия замисъл. Ако можеха нашите класици като Ботев и Вазов да надникнат в съчиненията по литература на своите наследници - ученици, студенти, та и в трудовете на литературните ни критици, със сигурност ще се изненадат от повечето от инерпретациите на техните призведения.
Това няма нищо общо с психоанализата. Далеч съм от мисълта, че ми е във възможностите да го правя.
Може би грешката ми е, че не започнах предишния си постинг така: "Според скромното ми, никого неангажиращо, непрофесионално и съсвсем субктивно мнение...и т.н." Да, назидателния тон винаги дразни, дори и когато е използван неволно.

Niki_70
така както го прочетох ,давам цитата по-доло ,-останах с впечатлението, че авторката е наясно със себе си и своите предпочитания .
Без да се стремя ,да правя умозаключения ,си позволявам да си направя лично предположение /допускане/ за логично изглеждащата ,поне в мойте очи ,по-следваща реакция на авторката ,а именно: - връщане в Родината , която и на мен, както и на нея ,ми е в сърцето.
С една дума, нямам ,ама никакви претенций ,да купувам някому билет за където и да е било.


Цитата от статията :
" Мъчно ми е: за България, за всички там, за мен самата, за живота. Замислям се за смисъла на всичко това...
Е, не съм свикнала. Няма и да свикна. И не искам. България е в сърцето ми. "

niki_70 написа:I kak Linko stigna do tova genialno zakluchenie che "Жената си е чист тип - "гурбетчия". Не е тръгнала да си търси и пуска корени в една нова родина, а нуждата (примерно) я е подгонила да припечели някой лев в "таз тежка чужбина"."

Основание да направя този извод ми дадоха няколко израза от последния абзац от творбата и по-точно: "Няма и да свикна. И не искам." Те са характерни за всеки гурбетчия, но не и за хора, които съзнателно се стремят да се впишат в едно ново общество. Макар и на последните също да им е познато това чувство - носталгията, те се стремят да я преодолеят до колкото е възможно и да свикнат с новия живот.
Просто лична интерпретация.

naskoflex написа:хем го боли-кви хора сте вие бе?Надявам се да не изперкам като некой сънародници като гледам.

Ще "изперкаш", гаранция ! Аз само че не бих го нарекъл изперкване... сам ще разбереш, при различните хора е различно. Не жената и е станало мъчно.
Аз лично бих се зарадвал много. Ала и двете ракции идват от едни същи подбуди.
Когато доидеш ще трябва да избереш между два пътя, или да се почустваш Българин (защото тъй или иначе все ще те питат дали си руснак, арабин, или хаитянин в зависимост от общия ти хабитус) и да искаш когато кажеш че си такъв хората да да останат с приятно впечатление, или да се опитваш да затриеш националната си принадлежност и да станеш "местен" (на мукавей! ....).
Може би и двете опции са малко крайни и хиперблизирам, но в общи линии е така.
Постоянно ще разбираш а и останалите, че си чужденец (до тук нищо лошо), но ще видиш що за измет има от голямата група чужденци и определено ще искаш да дадеш да се разбере че си нещо по различно от тях... и ето тръгваш по първия път.
(ще дам за пример един човек който доскоро плюеше БГ - Бозо (мара Бозо !), наскоро забелязах че Бозо откак е тук си е набавил програма за правене на родословно дърво, тръгва по първия път... а колко беше върл противник на него)

Другия вариант е да те е срам като казваш какъв си , пък и като им кажеш, да не мислиш че знаят това България къде е. От едното ухо им минава та през другото. И фа чакаш деня в който ще казваш "кандец съм" . Някъде по този път разбираш, че това че си българин хич не ти помага, че националната ти гордост те спъва и че дори те приемат с насмешка, заощото се гордееш че си от някаква държава която е влезнала в местните атласи след трета редакция. И си казваш, аре майната му аз съм дошъл да оправя себе си и семейството си не България.

Та недей казва големи думи като "изперкали", "хващайте си самолета" и пр., че живота е много интересен и има много завои, та не знаеш какво идва след всеки от тях.

Ала е хубаво да знаеш, че в деня който стъпваш на летището тук идва "време разделно" и за теб и за рода ти. Ще избираш дали да останете българи или да се "интегрирате".
(между другото никога не ми е харесвало понятието "интеграция" - интегрира се дивака от джунглата, хората идващи от цивилизовани общества не виждам към какво има да се "интегрират". А и е отвратително, когато под интеграция се разбира да станеш кон с капаци. Ето ме на новоизлюпен "интегрант" всичко ми харесва, стремежите ми са на ниво "каквото дадат, 'се е кяр").

Както и да е, сlaude os, aperi oculos, сам ще видиш.


Инак аз ще взема да хвана тия дни специално метрото за работа да видя това истина ли е . Инак преди няколко месеца ми се наложи да хвана зелената линия и ми стана приятно като чух един китаец на акордеон да свири "Катюша", та какво остава за българска песен.

П.С. Браво на момичето. Чувал съм че музикантите в метрото правят доста добри пари. Пък и явно си е минала през конкурс за да вземе лиценз да свири там...

Men pak mi se struva,che na avtorkata i tegi misalta s koyato e doshla tuk za nov givot i se chuvstva obrechena da puska koreni.Pone sadeyki po sebe si az ne izpitvam podobni chuvstva kato neynite stoto sam si gurbetchiya s yasnata misal ,che sam zamalko i nemogat da me tovaryat podobni chuvstva kato nostalgiya ,motivaciya za adaptaciya ,borba za ocelyavane etc.
Izgivyavam edin interesen period ot givota si,dage tova me zabavlyava.
Ne sam ubeden obache ,ako byah ot drugata kategoriya imigranti,dali i az nyamashe da se chuvstvam po sashtiyat nachin kakto avtorkata.
Izobshto mnogo ot imigrantite sa neshtastni stoto se chuvstvat obrecheni ,bez ibor i izhod ,da si nalyagat parcalite vapreki ,che givotat tuk izobshto ne im haresva.

----