http://www.bukvite.com/poem.php?docid=15570bukvite.com написа: ... Та затова народа ни и най-вече мъжката му половина се е вкопчила /като удавник в гърдите на красива спасителка/ в спорта и най-вече във футбола.А там зрелищата са разнообразни и никога не свършват.Затова щом новините стигнат до спорта аз веднага включвам звука.
Така направих и сега, тъкмо когато на екрана се появи снимката на Христо Стоичков и говорителя обяви, че той прекратява състезателната си дейност. Вцепених се.Не защото съм “цесекар”- от мъка или “левскар”- от радост, а защото Ицо беше просто един от малкото българи които правеха по стадионите шоуто /и не само там / така нужно на народа ни...Изключих телевизора, отпуснах се в креслото и потънах в размисъл за футбола, Европейското първенство и за Ицо...
...Няколко месеца по-късно в Португалия, в хотела в който беше лагера на нашите национали настана оживление.Чуха се възгласи, поздравления, испанска реч и смях...
- Стоичков е дошъл! – подхвърли някой откъм хотела.
- Колко му е?Ей къде е Испания. – авторитетно добави друг и скочи в басейна.
- Сигурно е дошъл да ни светне нещо важно за шведите преди мача...
- Ами!Сигурно ще търси ново попълнение за Барса...
В този момент по алеята от хотела се зададе самият Стоичков в светъл скъп костюм и шикозни слънчеви очила.Футболистите млъкнаха и го загледаха кой с възхищение, кой с лека завист.
- Здравейте лъвове!Здрасти тренер!Как сте? – усмихна се той и се ръкува с всички, които бяха около него.
- Разпускате ли?Ха така!И няма да се плашите!Аз затова съм тук...
Другите които плуваха в басейна побързаха да излязат и също му подадоха мокрите си ръце.
- Ами малко сме притеснени от мача с шведите... – се чу глас от групата.
- А бе ще ги смачкаме, бате Ицо! – окуражително подхвърли друг подкрепен
веднага от отбора.
Стоичков вдигна ръка със загадъчно изражение.Момчетата притихнаха и той заговори:
- Дошъл съм с една оферта за вас.Отнася се точно за мача с Швеция.Аз имам
стари сметки за уреждане с шведите още от Световното в САЩ.Така, че ви предлагам в мача срещу тях да изляза само аз.А вие ще гледате другите мачове по телевизията и ще се готвите за финала.Хем ще разучите по-добре противниците, хем ще си запазите силите.Обещавам ви, че направо ще ги разбия!Ако искате аз мога и срещу Италия да изляза сам.Нали знаете, че играх и в Италия.И те нямат никакъв шанс срещу мен.
- Ти сериозно ли говориш... – се обади някой.
- Сериозно я! Мамицата им шведска, тъпкано ще им го върна.Само ме пуснете и ще видите...
- Ама ти нали не играеш вече?!
- Хей, ливадо зелена!Ти като си в националния трябва да знаеш, че има играчи на които им плащат за да играят, но има и други играчи на които им плащат повече за да не играят!Ясен ли съм? – обърна се той по посока на зададения въпрос.
- Няма ли да ти е трудно сам, бе бате Ицо?
- В страхотна форма съм!Така ще ги разпилея, че трите им корони ще изпадат от фланелките и няма да могат да ги съберат!
- Ти какво ще кажеш тренер, а...?
- Х-м-м... Ако момчетата са съгласни... аз съм с тях.Пък и така ще бъдат със свежи сили за другия мач...
- Ние бяхме четвърти в света.Вие трябва да сте първи в Европа! – каза с леко
развълнуван от спомените глас звездата и приемайки мълчанието им за съгласие се ръкува отново с всички добавяйки ентусиазирано - Благодаря ви за доверието! – и се отдалечи към паркинга на хотела.
В деня на срещата, минути преди началото на мача с шведите настроението на националите ни бе противоречиво.Някои мислеха, че са сгрешили и Стоичков няма да се справи.Други пък имаха пълно доверие в него и включиха телевизора да гледат другия важен мач в групата.След кратък спор решиха да гледат първите 10 минути на мача с Швеция и ако всичко върви наред да превключат на другия мач.Ако пък играта на Ицо не вървеше – излизаха и те на стадиона.
Мачът всеки момент щеше да започне.Публиката мълчеше втрещена от поредното българско футболно чудо.Шведите бяха като попарени от явната подигравка с тях.Съдиите се оглеждаха нетърпеливо за останалите играчи от отбора ни.Наложи се Ицо да обяснява нещо на главния съдия, който едва не си глътна свирката от изумление.След дълго кашляне най-накрая той успя да я изтегли от гърлото си с помощта на синджирчето й и даде началото на необикновената среща.
Към десетата минута Христо /тоест България/ вече водеше с 3:0.
- Бате Ицо е велик!
- Видяхте ли бе!Аз к’во ви казах!
- Ей, той наистина ще ги разбие...
Нашите момчета не пестяха суперлативите си за Ицо, който с играта си убеди и най-скептично настроените.
Естествено веднага превключиха на другия мач и чак в почивката между първото и второто полувреме провериха какъв е резултата - България /разбирай Стоичков/ водеше срещу Швеция с 7:0.След такъв резултат те окончателно изгубиха всякакъв интерес към мача и насочиха цялото си внимание към другата среща, която явно отиваше към продължения.
Оставаха около две минути от второто продължение на този мач когато в салона се появи с поруменяло лице Стоичков.
- Браво!
- Ти си велик! – скочиха до го аплодират младите национали.
- С колко ги би?
- Какъв е резултата?
Разтреперен и зачервен от яд Ицо каза:
- Съжалявам момчета!Подведох ви.Крайния резултат е 7:7.
- Ама как така?!?А-а-у-у...
- Нали водеше на полувремето...?
- Значи равен...? А стига бе...
- К’во стана...? Не може да бъде...
- К’во стана ли?Ами съдията е виновен!В началото на второто полувреме вкарах пак гол и поведохме с 8:0, само че съдията отмени гола.Представяте ли си -бил съм в засада!? – тук той не се сдържа и прати една на майка му, плю гневно на земята и продължи – Аз му викам –“К’ва засада бе бунак!Нали играя сам...”, но той си държи на своето... Тъпак...
- И после...?
- После ли? После му теглих няколко майни... Той ме разбра и ... ме изгони... Отде да знам, че съдиите били карали курсове по български... Това е... Съжалявам...
Нещо тупна в краката ми. Сепнат отворих очи.Беше дистанционното на телевизора, което от удара го включи.Даваха спортната емисия на късните новини.Бързо включих звука и чух:
- Днес Христо Стоичков бе назначен за старши треньор на ФК Барселона ...
Голям майтап
.