Напускащи Квебек (Канада)

[pumpy]

От както съм тук ме вълнува още един въпрос.
Българската жена.
Тази, която изглежда на двайсет дори и след тридесет години ежедневна борба с безумни проблеми. Тази, която знае как да открадне време за себе си, да се държи като жена, да вълнува душата ти, да ти дава смисъл и пълнота. Да те обича и да те подкрепя в трудните моменти. Да съчетава в себе си култура, традиции и в същото време да е модерна и развиваща се. Тя ти дава усещането за допир до жената-земя пълна с емоции и колкото повече четеш ти става още по-приятно.
Знам че сега ще направя грешка като се опитам да обобщя. Но всеки ден когато срещам на улицата и в метрото местната „льо-льо” жена се питам - как можа да оставиш всичкото това културно богатство в България и да да дойдеш в родината на жените разхождащите се с чайници, които съвсем преднамерено остават дамската си чанта на земята и имат странно мнение за това, как да се обличат, гримират, къде да си слагат обици и татуировки. Изобщо не искам да споменавам за силната им връзка с телефона или таблета им. Та тази жена съчетана с другота национално богатство тук „климатът” превръща оцеляването в трудно начинание.
Колкото и дебитни и кредитни карти да имаш, ако няма светлинка в прозореца на апартамента ти, когато се прибираш, няма сила, която да те направи спокоен и щастлив.
Мога да подмина всичко тук с пренебрежение. Не не мога да бъда цял на място където жената излъчва само мъжки хормони. Понякога има приятни изключение. Но само понякога.

......
По повод на дискусиите за пари, стандарт на живот, ипотеки, кредитни карти. Извинявейте, ама много от хората тук преди години са дошли с пари, дето не стигат и за един месец канадски живот. И когато същите тези хора се опитват да ми дават съвети какво да работя, за колко и ме гледат надменно, ми се иска да ги питам кога си изхвърлиха цървулите. Няма значение колко ти е голяма къщата, няма значение колко кредитни карти имаш, на колко почивки ходиш и с какво си плащаш ипотеката. Канада ти позволява да имаш това, в БГ не си го и мечтаеш.
По повод на светлинката в прозореца, не е виновен климата, че я няма. И не съм съгласна, че няма сила, която да я запали. Независимо колко е кофти националното богатство - снега, ако имаш Човек до себе си, деца, няма никакво значение къде живееш. И когато говоря за Човек, нямам предвид жена, която те подкрепя в трудни моменти, защото имаш кредитни карти.
Тя, имиграцията не е за всеки. Народът е казал, от всяко дърво свирка не става. Затова и хората се прибират или остават тук и се нагаждат. Ако постоянно критикуваш, виждаш само мъжки хормони и чайници, по-добре се прибери. Както казва Домино, (няма да цитирам дословно) - по-добре е да дойдеш и да разбереш, отколкото цял живот да си мислиш, че си щял да бъдеш по-добре в Канада, но не си заминал. Аз също се чувствам свободна тук, макар че ми е трудно, но ... всяко нещо си има цена, зависи колко си готов да платиш......

Преди много години, един колега, когато разбра, че имигрирам ми каза, че съм супер щастлив, че замнавам със семейството си. Той беше сам имигрант, спечелил зелена карта и дошъл в Америка. Не издържа и щом взе паспорт се върна се ожени за една полякиня и се върна в България...
С годините забелязвам, че имиграцията за бял сам мъж е относително тежка. Местните са много различни, трябват много усилия да ги разбереш и те да те допуснат до себе си. Бълдъзата живее е "чужденец" - ЕВАЛА й правя. Аз не мога да си го представя за себе си. Ако трябваше да дойда сам НИКОГА нямаше да го направя - нямам волята и силата да успея в този живот заради себе си. Когато дойдохме месеци наред работех по 80 часа на седмица, не за себе си, а за жена ми и сина ми.
Местните жени не са чайници и тауировки - те са всъщност много повече жени от онези учукани от живота същества в България. От онези безотказни същества, които бутат цял живот напред докато баща им и мъжът им пият и бият всички наред вкъщи. Страшно е ако подсъзнателно търсиш това в Канада, защото няма как да го намериш. За съжаление обаче, ако се върнеш с канадския паспорт в България дали ще срещнеш това, което търсиш или ще те намери някоя заради кредитните ти карти и паспорта ?
Успех и умната, а не русата

[the_coach]

В България имаме няколко имота, в Канада нямаме нищо. Ама и през ум не ни минава да се прибираме. Що ли

[myhata II]

От както съм тук ме вълнува още един въпрос.
Българската жена.
Тази, която изглежда на двайсет дори и след тридесет години ежедневна борба с безумни проблеми. Тази, която знае как да открадне време за себе си, да се държи като жена, да вълнува душата ти, да ти дава смисъл и пълнота. Да те обича и да те подкрепя в трудните моменти. Да съчетава в себе си култура, традиции и в същото време да е модерна и развиваща се. Тя ти дава усещането за допир до жената-земя пълна с емоции и колкото повече четеш ти става още по-приятно.
Знам че сега ще направя грешка като се опитам да обобщя. Но всеки ден когато срещам на улицата и в метрото местната „льо-льо” жена се питам - как можа да оставиш всичкото това културно богатство в България и да да дойдеш в родината на жените разхождащите се с чайници, които съвсем преднамерено остават дамската си чанта на земята и имат странно мнение за това, как да се обличат, гримират, къде да си слагат обици и татуировки. Изобщо не искам да споменавам за силната им връзка с телефона или таблета им. Та тази жена съчетана с другота национално богатство тук „климатът” превръща оцеляването в трудно начинание.
Колкото и дебитни и кредитни карти да имаш, ако няма светлинка в прозореца на апартамента ти, когато се прибираш, няма сила, която да те направи спокоен и щастлив.
Мога да подмина всичко тук с пренебрежение. Не не мога да бъда цял на място където жената излъчва само мъжки хормони. Понякога има приятни изключение. Но само понякога.

......
По повод на дискусиите за пари, стандарт на живот, ипотеки, кредитни карти. Извинявейте, ама много от хората тук преди години са дошли с пари, дето не стигат и за един месец канадски живот. И когато същите тези хора се опитват да ми дават съвети какво да работя, за колко и ме гледат надменно, ми се иска да ги питам кога си изхвърлиха цървулите. Няма значение колко ти е голяма къщата, няма значение колко кредитни карти имаш, на колко почивки ходиш и с какво си плащаш ипотеката. Канада ти позволява да имаш това, в БГ не си го и мечтаеш.
По повод на светлинката в прозореца, не е виновен климата, че я няма. И не съм съгласна, че няма сила, която да я запали. Независимо колко е кофти националното богатство - снега, ако имаш Човек до себе си, деца, няма никакво значение къде живееш. И когато говоря за Човек, нямам предвид жена, която те подкрепя в трудни моменти, защото имаш кредитни карти.
Тя, имиграцията не е за всеки. Народът е казал, от всяко дърво свирка не става. Затова и хората се прибират или остават тук и се нагаждат. Ако постоянно критикуваш, виждаш само мъжки хормони и чайници, по-добре се прибери. Както казва Домино, (няма да цитирам дословно) - по-добре е да дойдеш и да разбереш, отколкото цял живот да си мислиш, че си щял да бъдеш по-добре в Канада, но не си заминал. Аз също се чувствам свободна тук, макар че ми е трудно, но ... всяко нещо си има цена, зависи колко си готов да платиш......

Преди много години, един колега, когато разбра, че имигрирам ми каза, че съм супер щастлив, че замнавам със семейството си. Той беше сам имигрант, спечелил зелена карта и дошъл в Америка. Не издържа и щом взе паспорт се върна се ожени за една полякиня и се върна в България...
С годините забелязвам, че имиграцията за бял сам мъж е относително тежка. Местните са много различни, трябват много усилия да ги разбереш и те да те допуснат до себе си. Бълдъзата живее е "чужденец" - ЕВАЛА й правя. Аз не мога да си го представя за себе си. Ако трябваше да дойда сам НИКОГА нямаше да го направя - нямам волята и силата да успея в този живот заради себе си. Когато дойдохме месеци наред работех по 80 часа на седмица, не за себе си, а за жена ми и сина ми.
Местните жени не са чайници и тауировки - те са всъщност много повече жени от онези учукани от живота същества в България. От онези безотказни същества, които бутат цял живот напред докато баща им и мъжът им пият и бият всички наред вкъщи. Страшно е ако подсъзнателно търсиш това в Канада, защото няма как да го намериш. За съжаление обаче, ако се върнеш с канадския паспорт в България дали ще срещнеш това, което търсиш или ще те намери някоя заради кредитните ти карти и паспорта ?
Успех и умната, а не русата

Жена ти и тя ли от "онези учукани от живота същества" ?

[Kan_Tangra]

Яко сте осрали и тая тема!
Ама то се очакваше. Темата е емоционална за всеки.
При местните има всякакви. И интелигентни и прости, и красиви и грозни. И с морал и ценности и без. Да се генерализира, показва единствено липса на поглед и опит.
А жена, дето е женена и от година и половина в Канада да прави генерализации за канадските жени, това е все едно аз да давам мнение на белите мечки в аляска каква риба имат и как си я ловят.
То ясно, че като новоизлюперно пионерче гледа да си защити тезичката, че да се почувства по-уверена в континента на железобетона. Но тия номера сме ги виждали мноого много пъти и години, и са ни до болка ясни и познати.
А че българките били само курви и меркантилни, това само силно комплексирани мъже и жени могат да го ръсят. Сори, ако звучи обидно. Но е очевадната истина.
Аз до сега съм го чувал много пъти и винаги само от неспособни комплексари и комплексарки. Не че няма и меркантилни, но като не им обръщаш внимание, за мен винаги са били почти невидими. Има ги и тук, има ги и в бг. Но са малцинство, навсякъде. Ако тук в Канада не ги виждате, очевидно нито ходите по скъпи заведения, нито по скъпи джимове, нито припарвате към центъра.
Тук много повече можеш да видиш 60-70 годишни със 18 годишни момичета. Това в бг никога никога не съм го виждал.
А тънкият момент, който тези, които гледат местната хубост ОТ улицата само пропускат е, че има много яка дискриминация, от по-високото ниво на франкофонките. Льо-льо не подбират и ще си направят деца и със българи, а и с черни. А догодина нова година-нов късмет, ще има нов мъж и нови деца. А тия, които стават за нещо, и са красиви и образовани си искат френско и който говори друго, очевидно няма хал хабер за какво говори и няма грам опит.

[Bistra]

Тук много повече можеш да видиш 60-70 годишни със 18 годишни момичета. Това в бг никога никога не съм го виждал.
А тънкият момент, който тези, които гледат местната хубост ОТ улицата само пропускат е, че има много яка дискриминация, от по-високото ниво на франкофонките. Льо-льо не подбират и ще си направят деца и със българи, а и с черни. А догодина нова година-нов късмет, ще има нов мъж и нови деца. А тия, които стават за нещо, и са красиви и образовани си искат френско и който говори друго, очевидно няма хал хабер за какво говори и няма грам опит.

Really?
Естествено ще си искат френско! То остава някой току що излюпил се от каменната ера и сричащ да ги учи на чужди порядки!

[Kan_Tangra]

М, не, нещата не опират до каменната ера и порядки, а това, че местните много са се нахъсали срещу англоговорящите, а и срещу емигранти, които не говорят френски. По някакъв начин взаимно се навиват, промиват си мозъците и се нахъсват. Определено е преднамерена тенденция. Дори и развален френски го приемат като манна небесна. Стига да не е с парижки акцент.
Който е от по-отдавна тука, и горе долу любознателен, знае че преди няколко десетилетия англоговорящите много са ги мачкали и франкофоните са били само годни за обща работа по макдоналдсите. От тогава много злоба са им насъбрали. А и към всичко чуждоземно. Заради този момент е и предишния опит за отцепване и референдум, който кара всички големи фирми да избягат в Торонто. И Монреал завинаги губи лидерската позиция в развитието, бизнеса и просперитета.
В момента, всеки се чувства като в някаква мисия 'да спаси света' от не-френско говорящите и се взима ултра на сериозно.
Допълнително пресиращ за тях е и стадният елемент. Не толкова, че те самите не искат да се сприятелят с не-франкофони, а какво би казала средата им от приятели. Да не би да ги изолират.
Отделно пък жените, дето са били подтискани и тормозени от семейството и църквата и сега преекспонират в другата крайност. Не всички, разбира се. И тук не става въпрос да 'не се дават на мъже, дето пият и бият'. Говорим едва ли не за обратното.
А след това пак същите тия жени се оплакват масово, че местните мъже, не смеели да заговарят жените и нямали топки за нищо. И се чудят що така. Затова и често компенсират в другата крайност, негри, нагли до неузнаваемост, дошли от сенегал и зимбабве. И се лутат между тези две крайности.
Абе изобщо, сложна е душевността на френско-канадската жена.
От страни е лесно да се говори, ама влезеш ли вътре 'в кухнята' виждаш, че всичко е мазало.

[Bistra]

Вероятно е така. Като се замисля сред приятелските двойки няма нито един черен, но мъжката част говорят повечето идеално и двата езика. Имахме навремето една позната двойка от Южна Америка. Мъжът беше мулат, но също говореше идеален френски. Не съм забелязала да се делят на чужди и свои, но по отношение на езика е така. В Кебек сме все пак. Не знам в каква среда се движиш, ама аз не съм забелязала да се хвърлят на черни само и само за да ги забременят. Пък и да ги търсят по джимове и заведения.
Не знам всъщност. Може би не е лесно за сам човек. Въпреки че аз не бих повторила с друг връзка, ако недай си боже се случи нещо на моята половинка, еле пък и да си го докарвам от България... Ай, бегай!

[Kan_Tangra]

Не съм говорил изобщо такива неща, каквито пишеш.
Плз, включи ме в игнор листа. Запази си игричките с някой по-интересен.

[klisurov]

Темата май отдавна не е това, което автора й искаше да бъде

... какво би казала средата им от приятели. Да не би да ги изолират.

Кебекарите не са еднородна маса, също като нас, българите.
Мнението ми е на основа контакти с хора от средната и под нея класа.
Хора от Монреал, от щатската граница до Гранби и от онтарийската граница до Трите Реки.
Кебекарите са (принципно) приветливи с всеки, който демонстрира желание да говори езика им.
Твърде често казвам, че говоря само български, но дърдоря на френски, английски и т.н.
Това определено помага да получа комплимент колко добър ми е френския и разговора да продължи в предразполагаща атмосфера.
Да, извън GMA не говорят английски (дори в момента съм french call - превеждам на колегите от Канада от клиентите в Кебек).
Монреал е остров, в буквален и преносен смисъл.
Почти всички говорят и двата езика, но все пак има хора, които не говорят английски, или се базират на Закон 101 и се правят на интересни.
С вторите не веднъж ми е помагала фразата за българския, докато с първите все едно да очаквам хората в Странджа да говорят английски.
Къщата ни е в кебекарски район.
Навярно някой вече ни е "постлал" (има китайци, черни, и други), но нито един не е бил надменен с нас.
Дори имаша случай, при който кучето на един влезе в двора ни. Казах му на аглийски да си разкара кучето от двора ми. Опита се да изиска да говоря на френски, но на френски единсвено му обясних, ча ако той е в Кебек, то аз съм в Канада. От тогава си се разбираме много добре - той си упражнява английския с мен, а аз френския с него.

Виж, за жените тук нямам никакъв опит: Дойдох щастливо женен почти 20 години, с две деца и никога не съм се заглеждал по фусти.

[Kan_Tangra]

Местните жени не са чайници и тауировки - те са всъщност много повече жени от онези учукани от живота същества в България. От онези безотказни същества, които бутат цял живот напред докато баща им и мъжът им пият и бият всички наред вкъщи. Страшно е ако подсъзнателно търсиш това в Канада, защото няма как да го намериш.

Това вечният добряк Пумпи ли го написа!?
Какво става с тези хора с времето, просто се чудя.
Каква е тази месомелачка на северния континент, която помита дори и тези, със щастливите семейства.
Това отчаяние и озлобление го наблюдавам и на живо и във форума у не един и двама щастливо задомени.
Каква е причината хората да се пречупят по такъв начин, и да станат толкова злобни и отчаяни?
Тъжно!!

[myhata II]

Каква е причината хората да се пречупят по такъв начин, и да станат толкова злобни и отчаяни?
Тъжно!!

Кредитните карти и моргиджите , парите и кариерата се поставят на първо място, човешкото и хуманното просто се обезличават и накрая изчезват майна !

[pumpy]

Местните жени не са чайници и тауировки - те са всъщност много повече жени от онези учукани от живота същества в България. От онези безотказни същества, които бутат цял живот напред докато баща им и мъжът им пият и бият всички наред вкъщи. Страшно е ако подсъзнателно търсиш това в Канада, защото няма как да го намериш.

Това вечният добряк Пумпи ли го написа!?
Какво става с тези хора с времето, просто се чудя.
Каква е тази месомелачка на северния континент, която помита дори и тези, със щастливите семейства.
Това отчаяние и озлобление го наблюдавам и на живо и във форума у не един и двама щастливо задомени.
Каква е причината хората да се пречупят по такъв начин, и да станат толкова злобни и отчаяни?
Тъжно!!

Дължа извинение: нямах предвид лично Танграта, че търси жена, която да бие, докато пие. Мнението ми беше генерализиращо, защото съм го виждал около себе си и в България и в Канада и Щатите. Съжалявам за недоразумението, Иво

[Kan_Tangra]

Местните жени не са чайници и тауировки - те са всъщност много повече жени от онези учукани от живота същества в България. От онези безотказни същества, които бутат цял живот напред докато баща им и мъжът им пият и бият всички наред вкъщи. Страшно е ако подсъзнателно търсиш това в Канада, защото няма как да го намериш.

Това вечният добряк Пумпи ли го написа!?
Какво става с тези хора с времето, просто се чудя.
Каква е тази месомелачка на северния континент, която помита дори и тези, със щастливите семейства.
Това отчаяние и озлобление го наблюдавам и на живо и във форума у не един и двама щастливо задомени.
Каква е причината хората да се пречупят по такъв начин, и да станат толкова злобни и отчаяни?
Тъжно!!

Дължа извинение: нямах предвид лично Танграта, че търси жена, която да бие, докато пие. Мнението ми беше генерализиращо, защото съм го виждал около себе си и в България и в Канада и Щатите. Съжалявам за недоразумението, Иво

Приемам извинението!
Няма проблеми!
Точно това казвам, да не се генерализра. Иначе определено има и такива случаи.

[newcomer]

Не съм говорил изобщо такива неща, каквито пишеш.
Плз, включи ме в игнор листа. Запази си игричките с някой по-интересен.

че с кой след като всички са и в игнор листата
то никой не остана освен май аблъд
ама и той не е подходящ щото са от различни касти
тя лейди от индианския резерват,а той селянин от северен лавал
не и отива някак си на положението да се контактва с по низши от нея

макар,че ако питаш мен и двата субекта са един дол дренки

жалко,че и аз съм и на двамата в игнор листата,иначе би се получила добра дискусия

[ivandaman]

Аз със сигурност не съм в "игнор" листа на Бистра. На мен пък тя въобще не ми пречи и откровено казано ми е малко странна тази масова истерия срещу нея.

Не съм забелязал тя да атакува (непредизвикано) някой, но пък за сметка на това много хора чакат тя да напише нещо (независимо какво) и да се нахвърлят върху нея като хиени..

Разбирам закачливите подхвърляние в кръга на майтапа но злобарските атаки са неоправдани според мен.