Сливен, ама разбира се, че не е невалидно. То и аз като писах на баба ми писмо и писах, че тук е рай. Че, те близките, нали това очакват да чуят, а не че мизеруваме. Спестяваме им допълнителни тревоги и стрес. Пък ти казах, не ми пука кво е написал твоя приятел до майки, бащи, лели, стринки и така до 9-то коляно. Важното в случая е твоето обективно мнениеSliven написа: аз съм копирал и поубликувал тук част от негово писмо писано до близки хора не означава, че мнението му става невалидно
.А с това не съм съгласен.а аз съм копирал и поубликувал тук част от негово писмо писано до близки хора не означава, че мнението му става невалидно.
Я напиши нещо за Бгто нали си 3 месеченSunny boy написа:Аз прописах тримесечен.И аз имам мнениеchuinard написа:Брех тая Канада, от тригодишни прописват и мнение имат вечеМоето се различава коренно от твоето.Това проблем ли ще ми бъде ?
Ами че хернията е сигурно едно от най-неспешните заболявания ли, как да го нарека. Аз в България две години отлагах операцията на дъщеря си от херния (с чиста съвест, защото лекарката ми беше казала че никак не е спешно), докато правя опити да я оправя с някакви алтернативни методи. Като са ти видели показателите в СЛСС-то са видели че в момента си в добро здраве и затова са те накарали да чакаш. Сигурно си бил пациентът с най-ниска степен на спешност. А това че са ти направили операция с такава упойка, че да можеш да си тръгнеш след два часа, можеш само да се радваш. На дъщеря ми в България й правиха коремна операция (не лапароскопия) на малка херния с пълна упойка и възстановяването със сигурност не е било бързо като твоето.KVS написа:Искам да споделя скромния си опит със здравната и образователна система в Канада. През зимата получих херния. Имам вече една операция и знаех какво ми се е случило. Януари минах в поликлиниката (СЛСЦ или каквото беше там) и след като ми провериха кръвно и температура, 5 часа чаках за рандеву с доктор. Той ме погледна за 10 секунди, потвърди за хернията и ми даде направление за клиника. Час в клиниката ми дадоха за след три седмици, където ме погледнаха, потвърдиха диагнозата и ми дадоха направление за друга клиника. След още няколко седмици в поредната клиника ми потвърдиха диагнозата и ми казаха, че ще ме извикат за операция в болница Жан Талон. В началото на април ме викнаха в болницата и ми направиха предглед на сърцето и подробен разпит за алергии и т.н. И на 16 април за 12о минути от заспиването до събуждането бях готов. Тази операция ми отне около 100 дни от първия преглед до деня Х. Два часа след операцията ме изгониха и се прибрах у дома.
.
Като не ти пука, не го чети! Пий си бирата и се радвай колко си природно надарен психолог.danielle написа:Пък ти казах, не ми пука кво е написал твоя приятел до майки, бащи, лели, стринки и така до 9-то коляно. Важното в случая е твоето обективно мнение
кандидат-емигрантите - много ми е интересно от какво сте впечатлени.aligator написа:Сливен,много интересни неща си писала.Мерси много за споделеното.Ако знаеш как имаме нужда точно от такива обективни и проницателни впечатления.Жадно прочетох всичко ,което си писала.Отдавна не бях чел нещо толкова ценно.Много беше приятно.Мерси от името на кандидат-емигрантите.
преди да си отиде жената от този свят 
или от басейна 
