BgCanada

ablood написа:...защото ако знаехме, че няма да можем да вземем родителите си, да се грижим за тях на старини, щяхме да гледаме с друго око на Канада като дестинация.

Напротив, можеш да си ги вземеш тук само след 8 седмици, ако искаш ТИ да се грижиш за родителите си. Ако искаш и АЗ да се грижа за твоите родители, ще трябва да почакаш около 8 години. Ако особено много не ти харесва, можеш да смениш дестинацията. Аз съм против всеки един имигрант в Канада да може да доведе безпроблемно 2-ма пенсионери и да разчита на системата да се грижи за тях. Ако ще се грижи сам - ето, няма проблеми! Чети какво се иска и пускай документи за Super Visa.

IRA написа:+ ablood , теб не те засяга, ти вече си подал документи.

Подхвърли му линк за преводач на български, че в паниката не се оправя с четенето и разбирането.

The government plans to hold consultations next year on how to redesign the parents and grandparents program to avoid future large backlogs when it takes in new applications in 2014.

Тъй като като тенденцията не е да наливат повече пари, а да режат, сещате се как ще я префасонират.

На мен ми стига да ми позволят да ползвам здравната систена срещу някаква поносима сума. Дори това да са няколко хиляди $ годишно.

ablood написа:На мен ми стига да ми позволят да ползвам здравната систена срещу някаква поносима сума. Дори това да са няколко хиляди $ годишно.

Че кой ти е забранил да я ползваш през застрахователна компания дори в момента?

John Smith
Доста злобно и некомпетентно. Няколко хиляди $ годишно са жалки стотинки, ако разчиташ на частно лечение. Туристическата застраховка я забрави да свърши работа при старци.

Не разбирам от къде идва тази неприязън? Нямаш ли живи родители (съжалявам, ако нямаш)? И аз потръпвам при мисълта да ми се тръснат на главата, ама не съм забравил грижите, които са положили за мен докато стана човек. Дълг бате! Треа да се плаща!

Плащай, няма лошо. Ти искаш и от другите да плащат, това ти е болката. Съжалявам, комунизмът бавно но сигурно си отива. Компетентно или не в твоите очи, това е реалността. Да, може да е неприятна, но е в правилна посока. На всеки две циганчета в Канада се намъкват задължително два чаршафа с точки между очите и два с чалми. Във вашия град нюансът е четири чаршафа, които бият челата по 7 пъти на ден. От предимно такива е формирана тази камара от 160.000 молби за разглеждане, не от някакви невидими малцинства като нас българите.

Не отговори на въпроса за проблемът ти с родителите?

Аз проблем с родителите ми нямам. Живи и здрави са и двамата. Някакви други въпроси или недоволства имаш ли да споделиш?

Това е детински отговор. Родителите ти са живи и здрави СЕГА. Каква песен ще запееш, когато остареят и имат нужда от децата си да се грижат за тях?

Ти за моите родители не се притеснявай. Както стана ясно, опитваш се да се грижиш за твоите. Похвално, но не ме включвай и мен в твоите сметки. Ако се сещаш, нямам нищо против теб лично. Просто те ползвам за пример да покажа, че не непременно промените трябва да са нещо лошо. Аз съм съгласен да плащам за моите родители, но не съм съгласен да плащам за родителите на всички имигранти в Канада, особено пък за индийци, китайци, пакистанци, африканци и т.н., дето задължително се точат по канала. Един взима документи, пристигат 6-ма. Така по-ясно ли е какво пея или пак не хващаш текста? Ако трябва да сложа седем удивителни някъде?

ablood написа:John Smith
Доста злобно и некомпетентно. Няколко хиляди $ годишно са жалки стотинки, ако разчиташ на частно лечение. Туристическата застраховка я забрави да свърши работа при старци.

Не разбирам от къде идва тази неприязън? Нямаш ли живи родители (съжалявам, ако нямаш)? И аз потръпвам при мисълта да ми се тръснат на главата, ама не съм забравил грижите, които са положили за мен докато стана човек. Дълг бате! Треа да се плаща!

И защо тази грижа за родителите ни трябва да се извършва в Канада ? Когато сме имигрирали сме били наясно, че родителите ни остават там. Няма система, която може да издържи на медицинските грижи на хронично болни хора. Както ти не можеш лично да го правиш, така не може да го прави и системата.

Аз лично си мисля, че с тези няколко хиляди на година можеш да се грижиш за тях в БГ. Според мен лично рано или късно в БГ ще се напрявят някакви блокчета за живеене на възрастни хора с необходимата инфраструктура и подкрепа на медицински персонал по местен тертип. Ние, които ще можем да си го позволим ще ставаме все повече и това ще е най-добрия вариант за родителите ни.

Освен това ако в милата ни провинция се чака 16 месеца за смяна на тазобедрена става, предпочитам да платя няколко хилки в БГ и да не ги карам да се мъчат, чакайки. Още повече в БГ има няколко добри болници, където с пари можеш да получиш добро лечение ако имаш късмет де

Имам две познати мед сестри в 2 разл. болници, от които знам, че поне 50% от болните са чужденци на по над 70 годишна възраст, повечето от които не могат да обелят ЕДНА дума на английски. Викат им преводач, за да обяснят какво ги боли. То не са стендове, байпас-и, хип-риплейсменти. Даже са им направили специални стаи "sacred places", където да се молят. В БК само за последните 10 години разноските за здравеопазване са се утроили.

И защо тази грижа за родителите ни трябва да се извършва в Канада ? Когато сме имигрирали сме били наясно, че родителите ни остават там. Няма система, която може да издържи на медицинските грижи на хронично болни хора. Както ти не можеш лично да го правиш, така не може да го прави и системата.

точно така. Опитът ми показва, че най-добрата грижа за родителите мога да дам и давам в България, така, от разстояние. Там те са свикнали, нямат езикова бариера. Не е трудно да им се намери домашен помощник или гледачка. Могат без да чакат за направление да отидат при избран лекар. Не се притеснявам, че излизам за работа и ще се прибера късно. За мене родителите е хубаво да идват тук, докато са относително здрави, да попътуват с нас насам-натам. Климатът им идва тежък. Ако не знаят езици се затварят и си плачат скрито. Началната еуфория от събирането с децата минава бързо. С годините става доста трудно. За възрастни със сърдечни проблеми не е подходящо пътуване до Карибите. Кой би се грижил за тях в наше отсъствие? Не може да разчитаме на децата си, техните внуци, те самите заминават да учат в други провинции. А ако нещо се случи с нас? Понякога родителите надживяват децата си. Най-трудното е, ако родител го хване деменцията. Тогава навсякъде е трудно. Но пак казвам, моите родители могат да получат най-добрата грижа в България с помощта на двете си деца, макар и от години да не сме в България

dimana написа:

И защо тази грижа за родителите ни трябва да се извършва в Канада ? Когато сме имигрирали сме били наясно, че родителите ни остават там. Няма система, която може да издържи на медицинските грижи на хронично болни хора. Както ти не можеш лично да го правиш, така не може да го прави и системата.

точно така. Опитът ми показва, че най-добрата грижа за родителите мога да дам и давам в България, така, от разстояние. Там те са свикнали, нямат езикова бариера. Не е трудно да им се намери домашен помощник или гледачка. Могат без да чакат за направление да отидат при избран лекар. Не се притеснявам, че излизам за работа и ще се прибера късно. За мене родителите е хубаво да идват тук, докато са относително здрави, да попътуват с нас насам-натам. Климатът им идва тежък. Ако не знаят езици се затварят и си плачат скрито. Началната еуфория от събирането с децата минава бързо. С годините става доста трудно. За възрастни със сърдечни проблеми не е подходящо пътуване до Карибите. Кой би се грижил за тях в наше отсъствие? Не може да разчитаме на децата си, техните внуци, те самите заминават да учат в други провинции. А ако нещо се случи с нас? Понякога родителите надживяват децата си. Най-трудното е, ако родител го хване деменцията. Тогава навсякъде е трудно. Но пак казвам, моите родители могат да получат най-добрата грижа в България с помощта на двете си деца, макар и от години да не сме в България

Трагедията е, че целия индийски и китайски народ не мисли така. Ние сме капка в морето.

И голяма част от нашите сънародници не мисли така, поне в началото. Само месеци след годините чакане да уредят документи за Канада разбират, че всъщност нещата не са точно такива, каквито са очаквали да бъдат. Има много такива примери. Трудно е да откъснеш един възрастен човек от средата, в която той е живял много десетилетия и да го засадиш в средата, в която ти живееш. Родителите ни не са домашни любимци, за които да се грижим затворени вкъщи. Моите, примерно, са финансово осигурени в България, живеят относително спокойно, имат достъп до всичко най-добро от медицинското обслужване в България. А сега там вече има възможности за много по-добро обслужване, сравнено с преди 20 години. Аз не виждам защо трябва да им причинявам някакъв културен шок и да ги карам да се чувстват, че живеят на гърба ми.

Ооо...
То така е много лесно - да забиеш дъртите в старчески дом и да отбиваш номера с някое обаждане през седмица. А те да гледат как съседите им се гътват един след друг и да чакат своя ред, на хиляди километри от децата и внуците си.

Как не се бях сетил да го направя. Явно сте много по-умни от мен.