Здравейте,
Преди всичко специални благодарности на Хрими за постинга относно пътуването до Букурещ, както и подробности за самото интервю. Изключително полезна информация и от огромно значение за нас. Благодаря Ви!
Относно интервюто…
Аз и съпругът ми, който е главен апликант, кандидатствахме по федералната процедура ноември 2000 г. Получихме файлов номер февруари 2001 г. Едва ноември 2003 г. получихме писмо от Посолството в Букурещ, в което ни уведомяваха, че предвид настъпилите промени имаме право да изберем по кой закон да бъдем оценявани – по стария или по новия. Решихме, че няма да изпращаме нови документи и съпругът ми няма да се явява на IELTS, т.е да бъдем оценявани по стария закон.
В началото на септември 2004 г., проверявйки он-лайн стаутса си (това го правехме периодично през годините на дългото чакане) открихме, че имаме насрочено интервю за 13 октомври 2004 г. След няколко дни получихме и писмото от Посолството, в което ни уведомяваха за интервюто, както и какви документи трябва на носим – оригинални дипломи, акт за раждане/брак, свидетелство за съдимост, трудова книжка, трудов договор, описание на работата, банкови референции, както и новите попълнени IMM0008.
Пътувахме от Русе до Букурещ и обратно с такси – “ЕТ- Иван Робев”. Телефони за връзка – справка постинга на Хрими – “ Пътуване до Букурещ”. Пътуването е изключително комфортно. Горещо препоръчваме услугите на г-н Робев.
Интервюто ни беше насрочено за 13:30 ч. След обичайната проверка /процедура (справка пак постинга на Хрими “Проведено интервю на 31.08.2004”), ни поканиха да влезем при ‘visa officer’-а – изключително любезен господин на окло 45-50 г. Интервюто започна с обичайните въпроси за професията на съпруга ми, естеството на работа, специфични термини и пр. въпроси, касаещи професията му. Порпуснах да отбележа, че въпреки, че е завършил Френска гимназия, съпруга ми предпочита да говори английски, а не френски. След като го разпита подробно за всички детайли по професията му, интервюиращият подаде лист хартия на съпруга ми и го накара да пише на около 1/4 от листа на английски на тема “Моето хоби”. След като приключи с писането, интервюиращият подаде списание и накара съпруга ми да прочете част от статия и да я преразкаже. Междувременно ‘visa officer’-ът ни обясни, че по принцип няма право да оценява езиковите възможности на кандидатите, но тъй като ние кандидатстваме по стария закон и не прилагаме доказателства за владеене на английски/френски, е длъжен да го направи и веднага заговори на френски. Съпругът ми му отговаряше уверено на въпроси то рода на – “Какво прави днес?”; “Как пътува ?” и пр. После интервюиращият подаде отново лист хартия и накара съруга ми да пише на на около 1/4 от листа на тема “Моята последна ваканция”, но на френски! Последното изпитание за съпруга ми беше да прочете част от статия на френски и да я преразкаже на английски. Накрая интервюиращият заяви, че счита съпруга ми за ‘fluent in English” – четене, писане, говорене, слушане и ‘well in French’ за четене, писане, говорене, слушане. Във формулярите съпругът ми беше посочил, че е ‘fluent in English” и ‘well in French’, което се потвърди и на самото интервю.
През цялото време интервюиращият беше много любезен, предлазполагаше ни, шегуваше се, но и беше изключително стриктен и педантичен. В никакъв случай не се е заяждал. Даже напротив! Накрая сърдечно ни поздрави, че сме преминали интевюто успешно и и ни даде медицинските формуляри. Самото интервю продължи около 35 минути. Единственият въпрос към мен беше за имота, който притежавам – от кога го имам, от кого и дали ще го продам като заминем.
Сега ни предстоят медицински изследвания. А кога ще имаме визи можем само да гадаем. Приготвили сме се за дълго финално чакане.
Благодарим още веднъж на всички съфорумци за полезната информация, която почерпихме от форума. С готовност ще отговорим на всички допълнителни въроси.
Проведено интервю – Букурещ 13/10/04
-
estoyanova
- Мнения: 628
- Регистриран на: Съб Авг 23, 2003 1:34 pm
- Местоположение: Sofia
- Обратна връзка: